Уикипедия

Пресиян II: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 62.73.82.135 (б.), към версия на Vodenbot
Етикет: Отмяна
{{Личност
Ред 1:
{{Личност
{{Монарх|име=Пресиян II
| категория = монарх
| описание = владетел на България
| изображение за личността=[[Файл:PrusiansTonsureBGhistory.jpg|250px]]
| портрет-описание на= изображението=<small>Миниатюра от хрониката на Йоан Скилица, изобразяваща подстригването на Пресиян за монах<ref name="Scy">Миниатюра от хрониката на [[Йоан Скилица]] (Мадридски [[препис]], лист 203)</ref></small>
| роден-място = [[Охрид]], [[България]]
| управление=няколко месеца през [[1018]]▼
| починал-място = [[Михаловце|Надмихай]], [[Унгария]] (?)
| коронация= няма; не е приет еднозначно от болярството за владетел, носи само регалията княз –(принц)
| вложки =
| други титли=[[княз]], [[магистър]]▼
{{Личност/Монарх
| кръщене=
| категория = монарх
| роден=996/997 Охрид ?
▲| управлениепериод = няколко месеца през [[1018]] г.
| починал=1060/1061
| коронация = няма
| място на смъртта=?Михайловце
| предшественик = [[Иван Владислав]]▼
| погребан=[[Михайловце]], [[Словакия]]?
| наследник = [[Петър Делян|Петър II]]▼
▲| предшественик=[[Иван Владислав]]
▲| други титли = [[княз]], [[магистър]]
| потомци= Василий Придунавски <br> Самуил▼
| династия = Самуилово-Аронова /Мокри▼
▲| наследник=[[Петър Делян|Петър II]]
}}
| съпруга=
| майкабаща = [[Мария (Иван Владислав)|Мария]]▼
▲| династия= Самуилово-Аронова /Мокри
| бащамайка = [[Мария (Иван Владислав)|Мария]]
▲| потомцидеца = Василий Придунавски <br> Самуил
▲| майка=[[Мария (Иван Владислав)|Мария]]
}}
 
Ред 27:
В същото време майка му царица Мария, патриарх Давид и по-голямата част от българските боляри, включително непримиримият доскоро [[Кракра Пернишки]], капитулират пред византийския император. Причината е не само в стремежа да запазят своите привилегии, но и във факта, че след толкова десетилетия изтощителни борби с Византия българите вече не разполагат с достатъчен военен капацитет, за да противостоят, и те преценяват безперспективността на по-нататъшната съпротива. Това затруднява много задачата на Пресиян II.
 
След като Василий II заема тогавашната българска столица [[Охрид]], войските му завардват планинските проходи и блокират всички подстъпи към Томор като блокадата се ръководи лично от императора в продължение на цели четири месеца. Блокиран по този начин, без възможност да получи подкрепа, Пресиян е принуден заедно с братята си през август 1018 г. да се предаде според византийския хронист [[Йоан Скилица]] след като получава гаранции от византийския император за живота си.<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 87</ref> Според проф. Пламен Павлов,<ref>Павлов, Пламен – Векът на самуил 2014 – Изток – Запад </ref> Василий отделя подчертано внимание на Пресиян и братята му, т.е. схваща ги като български владетели, което обяснява защо в тази кампания са ангажирани както самият император, така и всички налични ромейски части.<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 87- – 88</ref> Нещо повече – проф. Йордан Вълчев застъпва тезата, че неслучайно Петър Делян чака чак до 1040 г., за да вдигне въстание – тогава вече Пресиян II е ослепен/детрониран и замонашен. Това значи, че той също е признавал първенството на Иван Владиславовия син. Фактът, че е бил готов да подели властта с Алусиан говори за неписана йерархия сред Самуилово-Ароновите наследници.
 
Пресиян II е приет от Василий II в [[Девол (град)|Девол]], удостоен е с титлата [[магистър]], а след отвеждането му в [[Константинопол]] е назначен за [[стратег]] на [[Тема (Византия)|тема]] [[Вукеларион]] в Мала Азия - – достатъчно отдалечена от българските земи територия, същевременно в йерархията на ромейските стратези тази област осигурява най-високопоставена и добре заплатена позиция, което показва високият статут на българина в империята.
 
== Заговори ==
Ред 36:
 
==== Срещу Роман III Агрир ====
През 1029 или 1030 г. Пресиян участва в заговор срещу новия византийски император [[Роман III Аргир]], възцарил се благодарение на брака си с дъщерята на Константин VIII [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Двете дъщери на Константин VIII, Зоя и по-малката Теодора, са единствените наследнички на византийската Македонска династия.<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 91</ref> Заговорът се организира след неуспешния поход на Роман III Аргир срещу Сирия, в който както свидетелства арабският хроникьор Камдлин Халеби участва и Пресиян, наречен от него '''„цар на българите“''' - – ''„И били с Роман: Царят на българите, както и печенезите, франките, русите, абхазците, грузинците, арменците.“''<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 92</ref> Планът на заговорниците предвижда и брак на Пресиян с принцеса [[Теодора (Византийска империя)|Теодора]].'<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 92</ref> Заговорът обаче е разкрит. Пресиян е поставен под арест в манастира Св. Мануил в Константинопол, осъден като изменник и ослепен.<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 92</ref> През 1030 година е насила замонашен. Това събитие е илюстрирано в Мадридския ръкопис на хрониката на Йоан Скилица. Пламен Павлов смята, че поради симпатиите на принцеса Теодора (по-късно станала императрица) и поради ангажираността ѝ в двата опита за заговор, в които участва Пресиян, тя се ангажира да изкачи на високи постове неговите наследници като един вид компенсация.
 
==== Бягство от Византия ====
Според Войчех Ткадлчик Пресиян успява да напусне пределите на Византия и да се установи в Унгарското кралство като тази теза е възприета и от други изследователи, сред които М.Виздал и Н.Николов<ref>Пламен Павлов, „Забравеното българско средновековие“, издателство Българска история, 2019 г., стр. 96</ref> Ткадлчик смята, че българинът успява да избяга от манастира и начело на група български сподвижници стига до [[Унгария]], където е в очакване на някакъв маджарско-ромейски конфликт, при който да вдигне въстание срещу империята. Според хипотезата на Виздал и Николов пък е възможно Пресиян след възцаряването на [[Исак I Комнин]] и неговата съпруга [[Екатерина Комнина|Екатерина Българска]] (сестра на Пресиян) да е изпратен там като високопоставен православен монах с духовна мисия.
Line 42 ⟶ 43:
== Надгробен надпис ==
{{основна|Надгробен надпис на Пресиян II}}
Във връзка с Пресиян се дискутира намерения през 1978 година при археологически разкопки на средновековна [[кръгла църква|ротонда]] в град [[МихайловцеМихаловце]] (днес в [[Словакия]]) кирилски надгробен надпис, разчетен от неговия откривател и изследовател Войчех Ткадлчик:
 
{{цитат|''Тук лежи княз Персиан'' [Пресиан], [роден] ''в годината 6505'' [996/997], ''[починал] в годината'' [1060/1061].<ref>Павлов, Пл., [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/presian_II.htm ''Пресиан II – последният владетел на Първото българско царство (1018 г.)'']</ref> }}
Line 54 ⟶ 55:
 
== Външни препратки ==
* [https://liternet.bg/publish13/p_pavlov/presian_II.htm Пресиан II - – последният владетел на първото българско царство (1018 г.), Пламен Павлов]
 
{{пост начало}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Пресиян_II“.