Лерин: Разлика между версии

Градът добива значение едва в XV век, когато в него са заселени многобройни турски семейства. Турският елемент преобладава в Лерин над българския през цялата епоха на османското владичество. В XV век в града живеят 200 християнски и 50 мюсюлмански семейства.<ref name="freewebs.com/onoma/lerin">[http://web.archive.org/20080614223141/www.freewebs.com/onoma/lerin.htm Δημήτρης Λιθοξόου. Η περιοχή Φλώρινας (Λέριν) / Florina (Lerin) γεωγραφία της ιστορίας Φλώρινα ή Λέριν / Florina ή Lerin.]</ref> В ранните османски документи градът е известен под името ''Флорина''. Поради близостта си до албанските земи градът е изложен на чести разбойнически нападения. Във втората половина на XVII век градът просперира икономически и според [[Евлия Челеби]] в 1684 година ''Филорина'', който е известен с многото си птици има 6 квартала с 1500 къщи, 14 джамии, 2 бани, 2 хана, 100 магазина и т.н. [[Ригас Велестинлис]] отбелязва града в своята Голяма карта като Филурина. След [[Руско-турска война (1768-1774)|Руско-турската война (1768- – 1774)]] градът изпада в продължителен упадък, дължащ се на феодалните размирици в албанските земи, за да постигне нов просперитет в XIX век.

В 1870 година на Цветница по време на службата избухва сбиване между българи и гъркомани и почти целия град – около 400 семейства – се обявяват за български и българите овладяват градската църква. При обявяването на [[Българска екзархия|Българската екзархия за схизматична]] владиката [[Прокопий Касандрийски|Прокопий Мъгленски]] с помощта на първенците успява да върне почти всички жители в лоното на Патриаршията и български остават 40 къщи, които се черкуват в къщата на българския свещеник поп [[Константин Гулабчев]].<ref>[http://dikata.net/biography/AUTOBIOGRAPHY.pdf Христов, Наум. Моята автобиография, стр. 3- – 4.]</ref>

В 1874 година в Лерин е открито първото българско училище с учител [[Димитър Тъпков (учител)|Димитър Тъпков]] от [[Енидже Вардар]].<ref>Ванчев, Й. „Новобългарската просвета в Македония през Възраждането“, София, 1982, стр.96.</ref><ref>Исторически преглед, том 46, бр. 1- – 6, Българско историческо дружество, 1990, стр. 60.</ref> За възхода на града говори и пренасянето на митрополията от [[Емборе]] в Лерин в 1865 година. Катедралната църква „Свети Георги“ е построена в 1835 година. В 1893- – 1894 година градът е свързан с железопътна линия със [[Солун]] и с [[Битоля]], което още повече допринася за развитието му. [[Александър Синве]] („[[Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique]]“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че във Флорина живеят 4800 гърци.<ref>[[s:fr:Fichier:Synvet - Les Grecs de l’Empire Ottoman.djvu|Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 51.]]</ref> В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката от 1873 г., Лерин е посочен като град с 1500 домакинства с 2800 жители [[мюсюлмани]] и 1800 [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.82- – 83.</ref> Почти същите са данните и в „Етнография на Македония“ от 1881 година – 1500 къщи, 2800 мюсюлмани и 1690 славяни.<ref>„Ethnographie de la Macedoine“, Philipopoli, 1881.</ref>

След [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] [[Леринска българска община|българската община]] в града е възстановена под председателството на свещеник Константин Гулабчев. Тя обаче среща големи затруднения, тъй като местната власт не признава поп Константин за архиерейски наместник. Екзархията предприела редица постъпки пред Портата за признаването му. В края на 1881 година общината моли Екзархията да отпусне пари за построяване на училищна сграда и параклис и те са отпуснати, но при условие, че и общината ще събере доброволни дарения. През пролетта на 1883 година строежът на леринското училище и параклиса започва.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877- – 1878. Том първи, книга първа, стр. 570- – 571.</ref> От 1881 до 1883 година в Леринското българско училище преподава [[Яким Сапунджиев]], подпомогнат от 1882 година и от Христо Донев и Михаил Кушев за отделенията. Леринската община сама уславя учителите си, а Екзархията отпуска единствено обща годишна сума за издръжката им.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877- – 1878. Том първи, книга първа, стр. 571.</ref>

Към 1895 година в Лерин българската църковна община поддържа училищата и катедралата „Свети Панталей“<ref>Тзавелла, Христофор, „Кръстникът на първите войводи на ВМОРО и ВМОК отец Търпо Поповски“, Македония Прес, София, 2003 г., стр. 27. Основите на българската църква „Свети Пантелеймон“ във Варошка махала са поставени на 14 май 1890 г. на мястото на предишен параклис, създаден през 1888 след преустрояването на сградата на българското училище – [http://www.theeuropeanlibrary.org/exhibition/readingeurope/content/fyrom/RK-II-745.pdf Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 684- – 685.]</ref>. [[Гьорче Петров]] пише в 1896 година, че 78 български къщи в града с 495 жители са под ведомството на [[Българска Екзархия|Екзархията]], а 338 къщи на местни българи с 1569 жители са под ведомството на [[Цариградска патриаршия|Цариградската патриаршия]]. По това време в града функционират следните училища: 8 турски с 290 ученици и ученички, гръцко мъжко с 80 ученика и трима учители, гръцко женско с 50 ученички и две учителки, българско мъжко с 54 ученика и двама учители, българско женско с 43 ученички и една учителка, влашко със шест ученика. <ref>[http://www.scribd.com/doc/22453078/Materiali-po-izuchavaneto-na-Makedonija Петров, Гьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 688- – 690.]</ref> Гръцкото девическо училище е основано през 1873 г., а българското девическо – през 1882 г. Влашкото училище е открито в 1891 г. –<ref>[http://www.scribd.com/doc/22453078/Materiali-po-izuchavaneto-na-Makedonija пакПетров, тамГьорче. Материали по изучаванието на Македония, София 1896, с. 686, 688- – 689.</ref>

В конфесионално отношение българското население в Лерин е разделено на българска екзархийска и гъркоманска патриаршистка част. По данни на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година в града има 800 българи екзархисти и 3544 [[гъркомани|българи патриаршисти гъркомани]], 72 власи, 30 албанци и 120 цигани. В града функционират три български училища – две основни и едно прогимназиално и четири гръцки – три основни и едно прогимназиално.<ref>D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.176- – 177.</ref>

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година 17 души от Лерин са доброволци в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 858.</ref>

В началото на 20-те години в Лерин е създадена петорка на [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]].<ref>Димитър Гоцев. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919- – 1941). София, БАН, 1988, стр.20.</ref> През ноември 1925 година гръцките власти инсценират бомбен атентат в града, който приписват на [[ВМРО]] и го използват за репресии над по-будните българи в Лерин – арестувани са над 150 души, като 3 са осъдени на смърт, 6 на доживотен затвор, а 80 души са интернирани на остров [[Андрос]].<ref>Димитър Гоцев. Младежките национално-освободителни организации на македонските българи (1919- – 1941). София, БАН, 1988, стр.112.</ref>

* [http://strumski.com/biblioteka/?id=1616 "Устав на Леринското благотворително братство "Свобода"„Свобода“ в Ст. София"], София, 1932 година