Световен океан: Разлика между версии

'''Световен океан''' е общото название на непрекъсната водна обвивка на [[Земя]]та, включваща всички [[океан]]и и [[море]]та, свързани помежду си пряко или чрез [[проток|протоци]].<ref>[https://www.britannica.com/science/ocean www.britannica.com]</ref> Световният океан е част от [[хидросфера]]та на [[Земя]]та. Водата в Световния океан е с голяма топлоемност. Поемайки голяма част от топлината на [[Слънце]]то и отдавайки я, океаните оказват голямо смекчаващо въздействие върху климата на Земята. Континентите и големите архипелази разделят Световния океан на 5 големи части. През 2000 г. Международният хидрографически съюз приема, че Световния океан се дели на 5 по-малки океана, с което допълва съществуващите 4 в Антарктическия или Южен океан. Аргументите в полза на това решение са следните: в южната част на Атлантическия, Индийския и Тихия океан, границите между тях са условни, а в същото време водите, около Антарктида имат своя специфика, акакто същои са обединени от Антарктическото циркумполярно течение.

* '''Площ''' – около 361,26 млн. km², което представлява около 70,8 % от земната повърхност (61 % от Северното полукълбо и 81 % от Южното полукълбо).

Ден след ден огромниОгромни количества разнообразни вещества се отнасят в морето от реките, крайбрежните вълни, водата от топенето на снеговете, валежите и вятъра. Тези вещества или се разтварят във водата, или се натрупват по дъното под формата на седименти. Почти всички химични елементи на Земята могат да се открият в морската вода. Най-голям дял от разтворената смес обаче имат солите. Средното съдържание на сол на световните океани е 3,5%. Това означава, че средно 35 g сол са разтворени във всеки литър морска вода. Повече от половината от това количество е трапезна сол, т.е. натриев хлорид. Близо до устията на реките, където сладката и солената вода се смесват, нивата на соленост са почти същите като тези в открития океан.

Когато морската вода се изпарява, разтворените в нея соли остават. Колкото по-горещ и сух е климатът, толкова по-голямо е изпарението и по-солена става водата. Особено висока концентрация на сол се открива в по-малките морета с такива условия. Поради ограничената им свързаност с океана смесването е по-малко. Ето защо в Персийския залив съдържанието на сол е 4%, докато Индийския океан е едва 3,48%. На полюсите сезонните изменения на морския лед се отразяват на солеността. Солта не влиза в ледените кристали. Затова при образуването на леда околната вода остава с по-високо съдържание на сол, докато при топенето си ледът разрежда водата и създава области с ниска соленост. С най-високо съдържание на соли е езерото [[Мъртво море]] в [[Близкия изтокИзток]], където солеността на водата е 330[[Промил|‰]] на литър, а най-солената част от [[Световен океан|Световния океан]] са водите на [[Червено море]] 38 – 43‰ на литър вода. Поради обилния приток на речни води, морската вода на Черно море е по-слабо [[Соленост|солена]] (1,73 %), отколкото в [[Средиземно море]] и в световния океан, които имат соленост около 3,6 %.

* '''Средноокеански хребети''' – големи подводни верижни планини с меридионална или субмеридионална посока. Самостоятелни морфоструктурни зони с отделни области и регионални различия. Изградени от основни и ултраосновни скали. Характеризират се със силно разчленен релеф – надлъжни гребеновидни структури (рифтови долини) и напречни разломявания. Те са с висока сеизмична и вулканична активност. Образуват единна система с дължина около 75&nbsp; 000  km и широчина до 2000 km, включват [[Атлантически хребет]], [[Централноиндийски хребет]] (с [[Арабско-Индийски хребет]]), хребета [[Хакел]] в [[Северен Ледовит океан|Северния Ледовит океан]] и [[Среднотихоокеански хребет]]. Отделни върхове на средноокеанските хребети се издигат над океанското ниво като острови с вулканичен произход: [[Тристан да Куня]], [[Буве]], [[Света Елена]], [[Пасха]] и др.