Карнея: Разлика между версии

[[Файл:Grapes.jpg|мини|Изобилните плодове на гроздето, централен образ на фестивала в Карнея - – символ на плодородие и благоденствие]]

'''Карнея''' ([[гръцки|гр.:]]''Κάρνεια'', ''Κάρνεα'' съответно "Ка̀рнея"„Ка̀рнея“, или "Карнеа"„Карнеа“) и името на един от деветте големи национални фестивали на [[Спарта]], провеждан в чест на [[Карней|Аполон Карней]].

Не е сигурно дали "„[[Карн]]"“ или "„[[Карней]]"“ е старо [[пелопонес]]ко [[божество]], което впоследствие е идентифицирано с [[Аполон]] или просто негова форма ("еманация"„еманация“); но няма съмнение в това, че Карней е отговорен за името и то означава "бог„бог на стадата и ятата"ятата“ (според [[Хезихий]], Карнос - – [[гръцки|гр.:]] ''Κάρνος''), а в по широк смисъл на реколтата и урожая. (В съвременния испански "карне"„карне“ ''"carne"„carne“''- – от латинския,латински: означава месо„месо“).) Основен център на култовото почитание е Спарта, като Карнея се състои всяка година от 7^мия до 15^тия ден на месеца Карней (или според [[Атически календар|Атическия календар]], [[гръцки|гр.:]] ''Μεταγειτνιών'' – "Метагитнио̀н"„Метагитнио̀н“ или приблизително юли-август). По време на този фестивал всички военни операции временно се прекратяват.

В последния аспект се предполага, че се е отбелязвала смъртта на (бел. прев. "друг„друг един"един“) Карн, [[Акарнания|Акарнански]] прорицател и любимец на Аполон, който, бидейки заподозрян в шпионаж, е посечен от [[Хипот (син на Фил)|Хипот]] - – един от [[Хераклиди]]те (потомците на [[Херакъл]]), при преминаването на [[дорийци]]те от [[Навпакт]] в Пелопонес. За да ги накаже, Аполон изпраща болести върху спартанската армия, които затихнали едва след установяването на Карнейския фестивал.

Едно важно военно събитие, [[Битка при Термопилите|битката при Термопилите]] става по време на Карнейския фестивал; независимо от пророческите думи на предците си, цар [[Леонид I|Леонид]] тръгва на война с пълното съзнание, че никога няма да се завърне, но поради друго пророчество - – на [[Делфи|Делфийския оракул]], което предупреждавало, че или Спарта ще плаче за един от царете си, или децата на [[Персей (митология)|Персей]], сиреч персите, ще погубят [[Лакедемон]] (Херодот, vii. 206)

Пет неженени младежи "карнеати"„карнеати“ (''Καρνεᾶται'') (под 30-годишна възраст, като за времето на ''мандата'' си трябва да останат неженени) се избират от всяко племе за срок от четири (4) години чрез хвърляне на жребий, за да надзирават провеждането на ритуала като изпълняващият обряда жрец се нарича "водач"„водач“ (ἀγητής – а̀гитис).<ref>[[Павзаний]] 3.14.6</ref> Мъж окичен с гирлянди побягва, гонен от група млади мъже наричани ''стафилодроми'' (означава ''ходещи с грозде'', поради това, че носели чепки грозде в ръцете си) като ако го хванат това значело добра реколта и успехи за града, а ако не обратното. Някои източници от древността, намерени на остров Тера (спартанска колония) допълват, че бягащият не е мъж, а по-младо момче окичено с гирлянди от стафиди, преследвано от по-големите младежи и първият, който го настигне го обладава<ref>'''Sandfort, Theo; Brongersma, Е.; van Naerssen, AX.''' (1991) Male Intergenerational Intimacy: Historical, Socio-Psychological, and Legal Perspectives. Edition: illustrated. Haworth Press. ISBN 1560240008, ISBN 9781560240006. 325 pages</ref><ref>[http://www.ipce.info/library_3/files/thera.htm] стр. 39. "...At the end, on a full moon night, a young boy, naked but for a garland of raisins ("staphulis"„staphulis“), sprinted away. He was allowed a head start, but then a group of older boys (ephebes) came after him in a foot race ("dromos"„dromos“). If they managed to overtake the boy, this was seen as a happy omen for the city (Sergent, 1984, p. 143). The first ephebe to catch up with him and bring him down possessed him on the spot (Scholte, ibid.)..."</ref> като това се смятало за добра поличба за града; това имало магически и религиозен смисъл.

Девет палатки се разпъват покрай града, във всяка от които стоят по девет граждани на Спарта представляващи [[фратрия|фратриите]] (или ''обаите''), пируващи заедно в чест на бога '''('''такива палатки или колиби напомнят на [[евреи|еврейския]] празник [[Сукот|на палатките]]; и според статията на Уилям Фаулър от март 1908 в ''Класически преглед'' (''Classical Review'', March 1908) и на селския фестивал описан от [[Древен Рим|древноримския]] поет [[Тибул]] ii. I.''')'''. По [[Димитрий Скепсидски]] (в Атенеи iv. 141), Карнея е имитация на казармения живот и всичко ставало по нареждания на специален вестоносец. Що се отнася до жертвоприношението, за което няма съмнение, че е ставало, единствено известно е приношението на овен. Други факти сочат, че фестивалът е придобил военен характер в самото му начало, което може да се очаква от войнолюбивите дорийци, макар някои изследователи да не споделят това становище. Селскостопанският смисъл на фестивала е непротиворечив и има многобройни паралели с други подобни европейски празници на урожая и плодородието, при които животно (или човек маскиран като животно) е преследвано от ловци. Ако животното е хванато, ловците го убивали и това било добра поличба.<ref> '''Heinberg, Richard.''' (1993) Celebrate the Solstice: Honoring the Earth's Seasonal Rhythms Through Festival and Ceremony. Quest Books. ISBN 0835606937, ISBN 9780835606936. стр. 93. "Древните„Древните аграрни и пастирски общества почти винаги свързвали виталната есенция на царя със здравето на царството. Така, ако царят покажел признаци на болнавост, било необходимо да бъде свален и убит. В някои случаи, старият цар бил премахван всяка година по време на зимното слънцестоене..."“</ref> Според статията на историка Е. Х. Бини от март 1908 в ''Класически преглед'' Карнейските игри били превъплъщение на мита за [[Алкестида]], която е свързана с името на Аполон и представлява "растителна„растителна драма"драма“, въплъщаваща в церемония понятията на древните за живота, смъртта и въскресението.

* S. Wide, ''Lakonische Kulte'' (1893), and article "Karneios"„Karneios“ in Roscher's ''Lexikon'';