Разлика между версии на „Стенли Фиш“

м
Бот: Поправка на уикисинтаксис
({{lang-en}} => {{lang|en}})
м (Бот: Поправка на уикисинтаксис)
В своето есе „Софистиката по отношение на конвенциите“ философката [[Марта Нусбаум]] твърди, че теоретичните възгледи на Стенли Фиш стъпват на един „краен релативизъм и дори радикален субективизъм“. Като омаловажава работата му до чиста [[софистика]], Нусбаум твърди, че Фиш „разчита на регулативния принцип на непротиворечието, когато поставя на везните конкуриращи се принципи“, като по този начин разчита на нормативни стандарти на аргументация дори когато се обявява срещу нормативните стандарти. Предлагайки алтернатива, Нусбаум се опира на [[Джон Ролс]] и труда му ''[[Теория на справедливостта]]'', за да даде „пример за рационален тип аргументация“. Нусбаум смята за уместна критиката, която Ролс полага спрямо недостатъците на утилитаризма, показвайки, че разумната личност твърдо ще предпочита правосъдна система, която признава границите между отделните личности, вместо да се опира на съвкупността от желанията им. „Това“, твърди тя, „е толкова различно от риторичната манипулация“.<ref>Nussbaum, Martha C. ''Love's Knowledge.'' „Sophistry About Conventions.“ New York: Oxford University Press, 1990, pp. 220 – 229. {{икона|en}}</ref>
 
[[Камила Палия]], авторка на прочутата книга ''Sexual Personae'' и обществена активистка, атакува Фиш с определението „тоталитарен [[Тинкърбел]]“, обвинявайки го в лицемерие, задето води лекции за културното многообразие от позицията на хабилитиран професор с постоянен трудов договор в нераздираната от расови противоречия и спокойна „кула от слонова кост“ на Университета Дюк.<ref> Camille Paglia, [http://gos.sbc.edu/p/paglia.html Crisis In The American Universities], ''Gifts of Speech'', 19 септември 1991 {{икона|en}}</ref>
 
Дейвид Хирш, изявен критик на постструктуралистките влияния върху [[херменевтика]]та, порицава Фиш за „пропуски в логическата строгост“ и „небрежност по отношение на риторическата прецизност“. Хирш сравнява работата на Фиш с платното на Пенелопа в [[Одисея]], като заявява, „това, което литературоведът от една страна тъче през деня, от друга разприда през нощта“. „Тъкането и разпридането при Фиш не са диалектически обвързани“, пише той, „тъй като от редуването им не следва никакво движение напред“. В крайна сметка, Хирш вижда Фиш като „лутащ се из собствените си [[Елисейски полета]], безнадеждно чужд на изкуството, истината и човечеството“.<ref>Hirsch, David H. ''The Deconstruction of Literature: Criticism after Auschwitz''. Hanover, New Hampshire: University Press of New England, 1991. pp. 4, 22 – 28, 68. {{икона|en}}</ref>