Лесковац: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Промяна на името на града на български Етикети: Визуален редактор Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
{{Селище инфо|Сърбия
| име =
| име-местно = Лесковац/Leskovac
| вид =
Ред 21:
| телефонен-код = 016
}}
[[Файл:Central park Leskovac.jpg|мини|300п|Централният парк в
'''Лесковац''' или '''Лесковъц'''<ref>История на България. Том четвърти. Българският народ под османско владичество, Издателство на Българската академия на науките, София 1983, с. 99, 139, 235 – карти.</ref><ref>История на България. Том шести. Българско възраждане 1856 – 1878, Издателство на Българската академия на науките, София 1987, с. 66, 98, 114, 220, 392- карти.</ref> (изписване до 1945 година '''
Разположен е в Лесковската котловина и е сред центровете на [[Поморавие]]то. Според преброяването на населението през [[2011]] г.
== География ==
{{без източници}}
Град
Лесковската котловина е обградена от планините [[Бабичка гора]] (1098 м), [[Селичевица]] (903 м) и [[Крушевица (планина)|Крушевица]] (913 м). На запад се намират планините [[Радан]] (1409 м) и [[Чемерник]] (1638 м).
== История ==
При избухването на [[Балканската война]] в 1912 г. 4 души от
По време на [[Първата световна война]] (1915 – 1918) от 16 октомври 1915 градът е под български контрол. Според някои данни към 1917 година има население от 15 000 души,<ref name="vk">Военен календар ОТЕЧЕСТВО за 1917 г., издание на в-к Военни известия, София, 1917, стр. 29</ref> а според други – 16 000 души.<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, Държавна печатница, София 1917, стр.17.</ref>
==
{{без източници}}
Лесковац днес е център на Ябланишкия окръг, в чийто състав са също и общините [[Бойник (община)|Бойник]], [[Медведжа]], [[Лебане]], [[Власотинци]] и [[Църна трава]], както и селищата [[Вуче]], [[Гърделица]], [[Сияринска баня]].
Макар и сериозно изостанал в икономически план,
Градът е известен и със своята т. нар. [[Лесковашка
== Личности ==
; Родени в
* {{флагче|България}} Владимир Георгиев Лазаров (Лазарович, 1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 10 прилепска дружина<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 401.</ref>
* {{флагче|България}} Георги Здравков, доброволец в Сръбско-турската война от 1876 година в бригадата на генерал Черняев,<ref name="БО 86">{{cite book |title= Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина |last= Христов |first=Иван, и др |publisher=Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД |isbn=954-692-001-0 |pages=86 }}</ref> на 28 април 1877 година е зачислен в IV рота на I дружина<ref name="БО 87">{{cite book |title= Българското опълчение 1877 - 1878: Биографичен и библиографски справочник, том 1, I, II, III дружина |last= Христов |first=Иван, и др |publisher=Издателство „Казанлъшка искра“ ЕООД, „Ирита Принт“ ООД |isbn=954-692-001-0 |pages=87 }}</ref>
Ред 56:
* {{флагче|България}} [[Христо Цанев|Христо Н. Цанев]] (1856 – ?), български просветен деец
; Починали в
* {{флагче|България}} [[Псалтир Попантов]] (? – 1905), български просветен деец и революционер
|