Възродителен процес: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на 78.159.158.74 (б.), към версия на PSS 9 Етикет: Отмяна |
|||
Ред 8:
България до 1944 г., макар да не е абсолютно чужда на тези балкански политики, се интересува повече от сънародниците си в Беломорието и Македония, отколкото от единството на нацията вътре в страната. Причините за това са обективни. От припокриващите се национални землища на Балканите българското в най-голяма степен е включено в съседни държави, а българската държава в много по-малка степен включва чужди национални землища.
След 1944 г. през по-голямата част от тоталитарното си управление [[БКП]] има непоследователна политика към македонските българи, каракачаните,
Това поражда икономически, политически и социални последици. Икономическите включват намеренията за [[Колективизация в България|колективизация]] в селското стопанство и [[индустриализация]] на икономиката. Политическите са свързани от една страна с противодействие на амбициите на [[Турция]] за разширяване в западна посока, както и с работата на нейните служби, проникващи в България, но и с намерението на България да има подготвени управленски кадри при евентуална социалистическа или друг вид „революция“ в Турция, каквито са били вижданията и на Москва. От друга страна се цели ограничаването на влиянието на чуждата пропагандата отвъд [[Желязната завеса]] и за прокарване на социалистическата пропаганда. Социалните са свързани със съществуващата сегрегация сред тези малцинства и цикъла ''лошо образование – ниско заплащане – затваряне в общността – пренебрегване на образованието''.
|