Уикипедия

Христо Чернопеев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
форматиране: 7x тире, 4x URL, 2x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor)
Ред 4:
| портрет-описание = Недатирана фотография от [[Димитър Карастоянов]]
| описание = български революционер
| роден-място = [[Дерманци]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Криволак]], [[Сърбия]]
| още=
{{Депутат-България|17о=1}}
}}
'''Черньо Пеев''', наричан '''Христо Чернопеев''' и '''Черния'''<ref>Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893- – 1934, Звезди, 1999, стр.101, 103</ref>, е капитан от [[Българска армия|българската армия]] и деец на национално-освободителното движение в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринско]], ръководител на [[Струмишки революционен окръг|Струмишкия окръг]] на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]].
 
== Биография ==
Ред 19:
През август 1899 година Пеев напуска служба и през септември пристига в [[Солун]], където под ръководството на [[Пере Тошев]], доктор [[Христо Татарчев]] и [[Христо Матов]] четири месеца се занимава с военно обучение на членове на ВМОРО. На 14 февруари 1900 г. става четник в четата на [[Михаил Апостолов|Михаил Апостолов Попето]], действаща в [[Гевгели]]йско и [[Ениджевардар]]ско. Михаил Попето го прекръщава на Чернопеев.
 
От април 1900 година е самостоятелен войвода на агитационно-организаторска чета в [[Кукуш (ном)|Кукушко]], чиято цел, подобно на четите на други двама български военни - – [[Марко Лерински]] и Михаил Попето, е създаване на селски комитети и военно обучение на населението. В четата на Чернопеев се обучават [[Михаил Герджиков]], [[Сава Михайлов]], [[Кръстьо Асенов]], [[Александър Китанов]], [[Петър Китанов]], [[Мирчо Икономов]], [[Никола Дечев]] и други бъдещи изявени дейци на ВМОРО.
 
През февруари 1901 година четата на Чернопеев води първата голяма битка между чета на организацията и османски части – 14 часа се сражава при село [[Баялци]], като в битката загиват половината четници заедно с брата на [[Гоце Делчев]] [[Мицо Делчев]]. Това сражение утвърждава авторитета на революционната организация в Кукушко и Гевгелийско. През март Чернопеев заедно с [[Туше Делииванов]] пристига в София за снабдяване с оръжие. Тук Гоце Делчев го уговаря да поеме като войвода [[Благоевград|Горноджумайски]] район, където се стреми да отблъсне влиянието на [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния комитет]] и им дава чести сражения. Четата на Христо Чернопеев, заедно с тези на [[Кръстьо Асенов]] и [[Яне Сандански]] участва в аферата „[[Мис Стоун (афера)|Мис Стоун]]“ в [[Пирин]] през 1901 година.
 
[[Файл:Sandanski&chernopeev.JPG|мини|250п|Участниците в аферата „Мис Стоун“ - – [[Сава Михайлов]], [[Яне Сандански]], [[Кръстьо Асенов]] и Христо Чернопеев]]
Чернопеев се отнася с резерви към решенията на [[Солунски конгрес на ВМОРО (1903)|Солунския конгрес на ВМОРО]] през януари 1903 година за поемане на курс към незабавно въстание. На 24 март 1903 година четата на Чернопеев навлиза в Македония и през април води няколко сражения в Струмишко и Горноджумайско. Връща се в България за муниции и оръжие и отново навлиза в Македония с 250 души през август след избухването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]]. Четата му се разделя на три - – едната, начело с [[Петър Самарджиев]], заминава за [[Тиквеш]], а друга част, начело с [[Никола Жеков (революционер)|Никола Жеков]], – за [[Радовиш]]ко. Чернопеев води няколко сражения с османски части през септември в края на въстанието се завръща в България.
 
=== Сближаване със санданистите ===
Ред 30:
След поражението на въстанието заедно с [[Яне Сандански]] и [[Димо Хаджидимов]] участва в изработването на [[Директива за бъдеща дейност на ВМОРО|Януарската директива от 1904 година]], която послужва за идейна основа на левицата в македоно-одринското национално-революционно движение. Войвода е на чета в Кукушко, като обучава бъдещи войводи на ВМОРО. През октомври 1905 година е делегат от Струмишки революционен окръг на [[Рилски конгрес на ВМОРО|Рилския конгрес]] вече като ръководител на Струмишкия окръг. Действа независимо и не признава ръководството на организацията. Помощник войводи са му [[Петър Китанов]] с 5 четници в Малешевско и Пехчевско, [[Мануш Георгиев]] с 9 души в Петричко. В Радовишко действа [[Стамен Темелков|Стамен Георгиев]], който се подчинява на ръководството на ВМОРО<ref>Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“</ref>.
 
След убийството на Борис Сарафов и Иван Гарванов е арестуван в София, по подозрение за съучастничество<ref>[http://trove.nla.gov.au/ndp/del/article/61445724?searchTerm=macedonian%20organisation&searchLimits=l-title=Clarence+and+Richmond...|titleid%3A64 Clarence and Richmond Examiner (Grafton, NSW: 1889 - – 1915), Tuesday 17 декември 1907]</ref>. Не успява да участва на [[Кюстендилски конгрес на ВМОРО|Кюстендилския конгрес на ВМОРО]] от 1908 година.
 
След [[Младотурска революция|Младотурската революция]] в 1908 година се легализира и установява в Солун. През април 1909 година четите на Чернопеев и Сандански участват в [[Поход към Цариград|смазването на контрапреврата в Цариград]]. В 1909 година става един от учредителите на [[Народна федеративна партия (българска секция)|Народната федеративна партия (българска секция)]] и член на ръководството ѝ.
Ред 36:
През декември 1909 година обаче струмишките дейци напускат партията и Чернопеев заедно с [[Константин Самарджиев Джемото]] и бившите [[Върховен македоно-одрински комитет|върховисти]] [[Михаил Думбалаков]] и [[Кочо Хаджиманов]] обикалят Струмишко за възстановяване на организиционната мрежа в окръга.<ref>Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи (1878 – 1944). Том 3, Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 – 1919, МНИ, София, 1997, стр.250.</ref> Думбалаков пише за Чернопеев:
 
{{цитат|...тоя безумен храбрец и неумолим, жесток и страшен терорист... Чернопеев, надарен със стоманени мишци и с всички революционни добротедели, притежаваше един обезличаващ недостатък - – липсата на самостоятелност. Жертва на влияния, той бе започнал революционната си дейност като върховист; минавайки границата бе работил в услуга на вътрешните; по-късно бе спечелен от Влахова за федералистите, а хуриета го бе заварил в щаба на санданистите...<ref>{{cite book |title= Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II |last=Думбалаковъ |first=Михаилъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Печатница „Художникъ“ |location=София |isbn= |pages=55 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%A2%D0%BE%D0%BC2%D0%B0ДумбалаковТом2а.pdf |accessdate= |quote= }}</ref>}}
 
Късайки със Сандански, Чернопеев пише остро писмо до него и съмишлениците му, в което ги обвинява за съглашателство с младотурците. В началото на 1910 година четиримата минават в България и Чернопеев е временно интерниран в Дерманци по настояване на османските власти, но скоро четиримата отново се събират в София.<ref>{{cite book |title= Презъ пламъцитѣ на живота и революцията, том II |last=Думбалаковъ |first=Михаилъ |authorlink= |coauthors= |year=1937 |publisher=Печатница „Художникъ“ |location=София |isbn= |pages=101 - – 110 |url=http://www.strumski.com/books/%D0%94%D1%83%D0%BC%D0%B1%D0%B0%D0%BB%D0%B0%D0%BA%D0%BE%D0%B2%D0%A2%D0%BE%D0%BC2%D0%B0ДумбалаковТом2а.pdf |accessdate= |quote= }}</ref> През 1910 година Чернопеев основава [[Българска народна македоно-одринска революционна организация|Българската народна македоно-одринска революционна организация]] заедно с [[Апостол Петков]], [[Тане Николов]] и др. Христо Чернопеев навлиза в Македония през 1910 година, заедно с войводите [[Ичко Димитров]], Апостол Петков и [[Въндо Гьошев]]. В 1911 година след като БНМОРО и ВМОРО се обединяват заедно с [[Тодор Александров]] и [[Петър Чаулев]] е избран член на [[Централен комитет на ВМОРО и ВМРО|ЦК на ВМОРО]], като запасен член става [[Александър Протогеров]] от ВМОК. Чернопеев е началник на разузнавателния пункт на ВМОРО в Струмица.
 
=== По време на войните за национално обединение ===
Ред 44:
[[Файл:Bozhkov Chakov Chernopeev Baychev Kaytazov.jpg|мини|250п|[[Никола Божков]], [[Михаил Чаков]], Христо Чернопеев, [[Панайот Байчев]] и четникът на Чернопеев Ангел Кайтазов (от [[Долна баня]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 331.</ref>) в освободения [[Кавала]], 1912]]
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година е начело на Втора отделна партизанска рота (чета) на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]], съставена от 145 души<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - – 1916, Торонто, 2006, стр.111</ref>. Участва в освобождението на [[Банско]], [[Разлог|Мехомия]] и [[Кавала]] заедно с [[Йонко Вапцаров]], [[Пейо Яворов]] и [[Лазар Колчагов]]<ref>[http://www.promacedonia.org/bugarash/znmt/znmt.html „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“]</ref> Спасява село [[Калапот]] от башибозук, но закъснява в [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]]. На 24 октомври с [[Михаил Чеков]] влизат в [[Драма (град)|Драма]], а на 27 в [[Кавала]], след което е назначен за комендант на Кавала<ref>Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.111, 125</ref>.
 
{| class="wikitable collapsible collapsed"
Ред 53:
|| || Вельо Ангов<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 35.</ref> || || || ||
|-
|| || Иван Ангелов || 29 (32) || [[Старозагорско]] || [[Стара Загора]] || убит при [[Пониква (курорт)|Пониква]] на 22 юни 1913 година<ref>Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.</ref>
|-
|| || Коста Стоянов<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 673.</ref> || || || ||
Ред 61:
|| || Стоян Ангелов || 20 || [[Зъхна]] || [[Скрижово]]<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 33.</ref> ||
|-
|| || Христо Атанасов<ref>Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 73.</ref> || || || ||
|-
|}
Ред 76:
| isbn = 954-8176-96-3
| pages = 66
}}</ref><ref>{{cite web
| last = Елдъров
| first = Светлозар
Ред 94:
 
== Външни препратки ==
[[Файл:Yane Sandanski, Chernyo Peev,Sava Mihaylov, Hristo Kuslev, Ivan Anastasov Garcheto, Petar Yurukov and Nikola Pushkarov's Memoirs.jpg|мини|250п|{{cite book |title= Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ. Съобщава Л. Милетичъ |year=1927 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5Върховистите.pdf}}]]
* [http://www.macedonia-science.org/print.php?news.252 Гоцев, Славчо. Христо Чернопеев – виден деец на ВМОРО (1899-1915 г.), в: „Македонски преглед“, година XIX, 2006, кн.1, 121-142.]
* [http://svetiivanrilski.blogspot.com/2007/11/blog-post.html Поклон пред големия българин Христо Чернопеев], Сдружение "Свети„Свети Иван Рилски"Рилски“
* [http://www.bgsever.info/br-29_2008/stranici/str-11.htm За Христо Чернопеев], В с. Дерманци честват 140 години от рождението на Христо Чернопеев
* {{cite book |title= Движението отсамъ Вардара и борбата съ върховиститѣ. По спомени на Яне Сандански, Черньо Пѣевъ, Сава Михайловъ, Хр. Куслевъ, Ив. Анастасовъ Гърчето, Хр. Юруковъ и Никола Пушкаровъ Съобщава Л. Милетичъ |year=1927 |publisher=Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга VII, Печатница П. Глушковъ |location=София |url=http://www.strumski.com/books/%D0%92%D1%8A%D1%80%D1%85%D0%BE%D0%B2%D0%B8%D1%81%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5Върховистите.pdf}}
* [http://www.focus-news.net/?id=f16391 Първият от единадесетте, разказ от Антон Страшимиров]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Христо_Чернопеев“.