Разлика между версии на „Десант в Нормандия“

м
редакция без резюме
м
За място на десанта се вземат предвид четири места: [[Бретан]], [[Котантен]], [[Нормандия]] и [[Па дьо Кале (департамент)|Па дьо Кале]]. Тъй като Бретан и Котантен са полуострови, би било възможно немците да отрежат съюзническото настъпление в относително тесен участък, поради което тези места впоследствие биват отхвърлени.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=13 – 14}} Тъй като Па дьо Кале е най-близката точка в [[континентална Европа]] до Великобритания, немците я считат за най-вероятното място за десант и следователно е тежко укрепен район.{{sfn|Beevor|2009|pp=33 – 34}} Все пак, той предлага няколко възможности за настъпление, тъй като районът граничи с множество реки и канали,{{sfn|Wilmot|1997|p=170}} докато десант на дълъг фронт в Нормандия би позволил едновременна заплаха срещу пристанището на [[Шербур]], пристанищата на запад в Бретан и сухопътна атака срещу Париж и накрая срещу Германия. Следователно е избрана Нормандия като място за първоначалния десант.{{sfn|Ambrose|1994|pp=73 – 74}} Най-сериозният недостатък на нормандския бряг е липсата на пристанищни съоръжения. Това трябва да се преодолее чрез развиването на изкуствени пристани.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=14}} Серия от модифицирани танкове, наричани [[играчки на Хобарт|играчките на Хобарт]], се справят със специфичните изисквания, които се очакват за кампанията в Нормандия – миночистене, разрушаване на бункери, подвижни мостове.{{sfn|Wilmot|1997|p=182}}
 
Съюзниците планират да започнат инвазията на 1 май 1944 г.{{sfn|Wilmot|1997|p=170}} Първоначалната чернова на плана е приета по време на [[Квебекска конференция (1943)|Квебекската конференция]] през август 1943 г. Генерал [[Дуайт Айзенхауър]] е назначен за командир на [[Главно командване на съюзническите сили|Главното командване на съюзническите сили]].{{sfn|Gilbert|1989|p=491}} Генерал [[Бърнард Монтгомъри]] е избран за командир на [[21-ва група армии]], която е съставена от всички сухопътни войски, участващи в нахлуването.{{sfn|Whitmarsh|2009|pp=12 – 13}} На 31 декември 1943 г. Айзенхауър и Монтгомъри първи виждат плана, който предлага морски десанти от три дивизии, подкрепяни от още две дивизии. Двамата веднага настояват мащабът на първоначалното настъпление да се увеличи на пет дивизии, с парашутни десанти от три допълнителни дивизии, които да позволят действия на по-дълъг фронт и да се ускори превземането на Шербур.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=13}} Нуждата да се набавят допълнителни десантни кораби за разширената операция означава, че нахлуването трябва да се отложи поне до юни.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=13}} В края на краищата, общо 39 съюзнически дивизии се налага да участват в битката за НорманияНормандия: 22 американски, 12 британски, 3 канадски, 1 френска и 1 полска – над 1 милион души,{{sfn|Weinberg|1995|p=684}} всичките под британско командване.{{sfn|Ellis|Allen|Warhurst|2004|pp=521 – 533}}
 
== Операции ==
 
== Планове за заблуда ==
Под шапката на операция Бодигард, Съюзниците провеждат няколко спомагателни операции, имащи за цел да заблудят немците относно датата и мястото на съюзническото нахлуване.{{sfn|Weinberg|1995|p=680}} Започва кампания по дезинформация, използвайки фалшив радио трафик с цел немците да си помислят, че нападението ще се проведе в [[Норвегия]].{{sfn|Brown|2007|p=465}} Създадена е фалшива [[1-ва група армии (САЩ)|1-ва американска група армии]] под ръководството на [[Джордж Патън]], която ужким е разположена в [[Кент]] и [[Съсекс]]. Тя има за цел да убеди немците, че главната атака ще се проведе срещу [[Кале (град)|Кале]].{{sfn|Beevor|2009|p=3}}{{sfn|Zuehlke|2004|pp=71 – 72}} Истинските радио съобщения от 21-ва група армии първо се насочват към Кент чрез наземни линии и след това се излъчват, за да се накарат немците да повярват, че повечето съюзнически сили са концетрираниконцентрирани именно там.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=27}} Патън се намира в Англия до 6 юли, като по този начин продължава да заблуждава немците, че второ нападение ще се случи при Кале.{{sfn|Beevor|2009|p=282}}
 
Много от немските радарни иснталацииинсталации по френското крайбрежие са унищожени в подготовката за десантите.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=34}} Освен това, през нощта преди нахлуването малка група на [[Специална въздушна служба|Специалната въздушна служба]] на Великобритания спуска чучела с парашути над [[Хавър]] и [[Изини сюр Мер|Изини]]. Те заблуждават немците, че е настъпил въздушен десант. През същата нощ 617-та ескадрила на Кралските ВВС спускат завеса от парчета метално фолио, което кара немските радарни оператори да си помислят, че това е военноморски конвой близо до Хавър. Илюзията е подкрепена от група малки плавателни съдове, снабдени със [[заградителен аеростат|заградителни аеростати]]. Подобна объркваща операция е предприета близо до [[Булон сюр Мер]] в Па дьо Кале от 218-та ескадрила на Кралските ВВС.{{sfn|Bickers|1994|pp=19 – 21}}{{sfn|Beevor|2009|p=76}}
 
== Метеорологични условия ==
Капитан Джеймс Стаг от [[Кралски ВВС|Кралските ВВС]] се среща с Айзенхауър вечерта на 4 юни. Той и метеорологичният му екип прогнозират, че времето ще се подобри достатъчно за операцията на 6 юни.{{sfn|Beevor|2009|p=21}} Следващите дати с нужните приливни условия (и без пълнолуние) биха били две седмици по-късно, от 18 до 20 юни. Отлагането на нападението би изисквало повикването обратно на войници и кораби, които вече са се позиционирали да прекосят Ламанша, при което се увеличава шанса планът да бъде осуетен.{{sfn|Wilmot|1997|p=224}} След дълго обсъждане с други старши командири Айзенхауър решава, че нахлуването ще се състои на 6 юни.{{sfn|Wilmot|1997|pp=224 – 226}} От 19 до 22 юни крайбрежието на Нормандия е ударено от тежка буря, която иначе би направила десантите тогава невъзможни.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=33}}
 
Съюзническият контрол на Атлантическия океан означава, че германски метеорлози разполагат с по-малко информация, отколкото Съюзниците, относно метеорлогичнитеметеорологичните условия.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=34}} И докато метеорлогичниятметеорологичният център на [[Луфтвафе]] св Париж предсказва две седмици бурно време, много командири на Вермахта се оттеглят, за да гледат военни симулации в [[Рен]], а много войници са пуснати в отпуска.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=131}} Фелдмаршал [[Ервин Ромел]] се завръща в Германия за рождения ден на жена си и за да се срещне с [[Хитлер]] в желанието си да получи повече танкове.{{sfn|Beevor|2009|pp=42 – 43}}
 
== Атлантически вал ==
{{основна|Атлантически вал}}
 
ОбезспокоенОбезпокоен от десантите при [[Десант при Сен Назер|Сен Назер]] и [[Десант при Диеп|Диеп]] през 1942 г., Хитлер нарежда да се построят укрепления по Атлантическия бряг от Испания до Норвегия, за защита от очаквано съюзническо нахлуване. Той предвижда 15 000 фортификации с гарнизон от 300 000 войници, но недостигът на суровини (главно на бетон и хора) означава, че повечето от укреплението така и не се построяват.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=30}} Тъй като се очаква да бъде място на нахлуване, Па дьо Кале е тежко укрепен.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=30}} В Нормандия най-тежките укрепления са концентрирани около пристанищата на [[Шербур]] и [[Сен Мало]].{{sfn|Whitmarsh|2009|p=13}} [[Ервин Ромел]] е назначен да надзирава строителството на укрепленията по очаквания инвазионен фронт, който се разпростира от Нидерландия до Шербур.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=30}}{{sfn|Beevor|2009|p=33}} На него е възложено командването на новосформираната [[Група армии „Б“|група армии B]], включваща [[7-ма армия (Вермахт)|7-ма армия]], [[15-та армия (Вермахт)|15-та армия]] и войниците, бранещи Нидерландия. Резервите, с които разполага, включват [[116-та танкова дивизия (Вермахт)|116-та]] и [[21-ва танкова дивизия (Вермахт)|21-ва]] танкови дивизии.{{sfn|Goldstein|Dillon|Wenger|1994|p=12}}{{sfn|Whitmarsh|2009|p=12}}
 
Ромел смята, че брегът на Нормандия може да е възможно място за десант, така че нарежда построяването на отбранителни съоръжения по този бряг. Освен бетонни оръдейни гнезда на стратегически точки по крайбрежието, той нарежда поставянето на дървени колове, метални триподи, мини и големи противотанкови препятствия дна плажовете, които да забавят приближаването на десантните съдове и да възпрепятстват движението на вражеските танкове.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=54 – 56}} Очаквайки съюзническите сили да пристигнат по време на прилив, той нарежда много от тези прятствияпрепятствия да бъдат поставени при максималната точка на прилива.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=31}} Голяма количество бодлива тел, минни капани и премахване на естествени прикрития правят достъпа опасен за пехотата.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=54 – 56}} Пак по заповед на Ромел броят мини по крайбрежието е утроен.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=13}} Съюзническата въздушна офанзива срещу Германия вече е пречупила Луфтвафе и си е осигурила въздушно превъзходство над Западна Европа, така че Ромел не се надява на ефективна подкрепа от въздуха.{{sfn|Murray|1983|p=263}} Луфтвафе успяват съберат само 815 самолета над Нормандия{{sfn|Murray|1983|p=280}}, докато Съюзниците разполагат с 9543.{{sfn|Hooton|1999|p=283}} Ромел нарежда поставянето на колове-капани, наречени [[аспержа на Ромел|аспержи на Ромел]] ({{lang|de|Rommelspargel}}) в долините и полята, които да пречат на парашутните десанти.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=13}}
 
== Бронирани резерви ==
 
== Военноморска операция ==
[[Файл:Preinvasion bombing of Pointe du Hoc.jpg|мини|Съюзнически бомбардировачи удрят бреговатбреговата артилерия при Пуент дю Ок.]]
[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-493-3363-13, Frankreich, Strandbefestigungen.jpg|мини|Немски противодесантни съоръжения на северното крайбрежие на Франция.]]
 
Военноморските действия за десанта са планирани много внимателно.{{sfn|Yung|2006|p=133}} Главното командване е поверено на британския адмирал [[БертрамБъртрам Рамзи]], който служи като [[флагман]] в [[Дувър]] по време на [[Операция Динамо|евакуацията на Дюнкерк]] четири години по-рано. Той е отговорен и за планирането на [[Операция Факел|нахлуването в Северна Африка]] през 1942 г., както и за единия от двата флота, пренасящ войски за [[Съюзническо настъпление в Сицилия|настъплението в Сицилия]] на следващата година.{{sfn|Goldstein|Dillon|Wenger|1994|p=6}}
 
Нападателният флот, който е съставен от части от осем различни военноморски сили, включва общо 6939 съда: 1213 бойни кораба, 4126 десантни катера, 736 спомагателни съда и 864 търговски съда.{{sfn|Portsmouth Museum Services}} По-голямата част от флота е осигурена от Великобритания, която предоставя 892 бойни кораба и 3261 десантни катера.{{sfn|Holland|2014}} Мобилизирани са общо 195 700 души военноморски персонал, като от тях 112 824 са от британските ВМС, 25 000 от британския търговски флот, 52 889 американци и 4998 моряци от други съюзнически страни.{{sfn|Portsmouth Museum Services}}{{sfn|Morison|1962|p=67}} Флотът е разделен на Западен военноморски отряд (под адмирал [[Алан Кърк]]), който има за цел да подпомага американските сектори, и Източен военноморски отряд (под адмирал [[Филип Виан]]) за поддържкаподдръжка на британските и канадския сектор.{{sfn|Churchill|1951|p=594}}{{sfn|Goldstein|Dillon|Wenger|1994|p=6}} Флотът разполага с 5 линейни кораба, 20 крайцера, 65 разрушителя и 2 монитора.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=30}} Немските кораби в района по време на десанта включват 3 торпедни лодки, 29 ударни кратера, 36 миночистача и патрулни лодки.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=205}} Немците разполагат и с няколко подводници и са минирали повечето подходи към Нормандия.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=31}}
 
=== Морска битка ===
 
== Въздушнодесантна операция ==
Успехът на десанта по море зависи от установяването на здрава опора, от която да се разшири бреговия плацдарм и да позволи натрупването на запасена войска, способна да продължи към вътрешността. Десантните войски са особено уязвими към силните немски контранастъпления преди пристигането на достатъчно съюзнически сили на бреговия плацдарм. За да се забави или елиминира способността на немците да организират и предприемат контраатаки през този критичен период, се използват [[въздушнодесантни войски]] за превземане на ключови цели – мостове, кръстопътища, хълмове. Тези парашутни десанти на известно разстояние зад палжоветеплажовете имат за цел и да облекчат излизането на силите на морския десант, а в някои случаи и да неутрализират немските брегови батареи.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=114}}{{sfn|Wilmot|1997|p=175}}
 
Американските 82-ра и 101-ва парашутни дивизии са назначени за целите на запад от плажа Юта, където трябва да поемат контрола над тесни пътища през терен, който нарочно е наводнен от германците. Докладите от съюзническото разузнаване от средата на месец май споменават пристигането на немската [[91-ва пехотна дивизия (Вермахт)|91-ва пехотна дивизия]], което означава, че планирани места за спускане трябва да се изместят на изток и на юг.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=125, 128 – 129}} Британската 6-та парашутна дивизия на източния фланг трябва да превземе невредими мостовете над Канския канал и река Орн, да разрушат пет моста над река Див на 10 km източно и да унищожат Мервилската артилерийска батарея, гледаща към плажа Суорд.{{sfn|Wilmot|1997|p=234}} Парашутисти на [[сражаваща се Франция]] са назначени на задачи в Бретан от 5 юни до август.{{sfn|Corta|1952|p=159}}{{sfn|Corta|1997|pp=65 – 78}}
 
Първите американски парашутисти са спуснати малко след полунощ. След кацането на земята те се консолидират в малки групи. Широкото разпръсване на тези групи обърква немците. Германската [[7-ма армия (Вермахт)|7-ма армия]] е усведоменаосведомена относно парашутния десант към 1:20 часа, но фелдмаршал [[Герд фон Рундщет]] първоначално не вярва, че настъпва голямо нахлуване. Унищожаването на немските радарни инсталации в Нормандия през седмицата преди десанта кара немците да засекат наближаващия десантетдесантен флот едва към 2:00 часа.{{sfn|Wilmot|1997|p=246 – 247}}
 
== Плажни десанти ==
 
=== Плаж Юта ===
Плажът Юта попада в район, отбраняван от два батальона на 919-ти гренадирски полк.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=130}} Части от американския 8-ми пехотен полк от 4-та пехотна дивизия са първите, озовали се на плажа в 6:30 часа. Десантните им съдове са изтласкани на юг от силно течение и войниците се озовава на около 1,8 km от предназначеното им място за десант. Това място се оказва по-добро, тъй като наблизо има само едно укрепление, вместо две, а бомбардировачите на 9-та бомбардировачнабомбардировъчна дивизия вече са нанесли значителни щети по защитата му, след като са пуснали бомбите си от по-ниска височина от предвидената. Освен това, силното течение е избутало на брега много от подводните препятствия. Помощник-командирът на 4-та пехотна дивизия, бригаден генерал [[Теодор Рузвелт-младши]], който е и първият старши офицер на брега, взема решението „да започне войната именно оттук“ и нарежда следващите десанти да се пренасочат към местоположението му.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=131, 160 – 161}}{{sfn|Whitmarsh|2009|pp=50 – 51}}
 
Първоначалните нападателни батальони са бързо последвани от 28 танка Duplex Drive и няколко вълни от инженери и екипи за разрушаване, които трябва да премахнат препятствията на плажа и да изчистят района напосредственонепосредствено отвъд плажа от препятствия и мини. Направени са пролуки в морската стена, за да могат по-бързо да се придвижват войските и танковете. Бойните групи започват да излизат от плажа към 9:00 часа, докато части на пехотата нагазват през наводнените поля, вместо да минават по един единствен път. През деня те се сражават с елементи на 919-ти гренадирски полк, които са снабдени с противотанкови оръдия и пушки. Основното укрепление в района и друго на 1,2 km на юг са неутрализирани към пладне.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=158 – 159, 164}} 4-та пехотна дивизия не изпълнява всичките си цели за деня на плажа Юта, отчасти защото те пристигат твърде на юг, но пък успяват да пристигнат 21 000 души, които понасят само 197 жертви.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=51}}{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=165}}
 
=== Пуент дю Ок ===
 
=== Плаж Омаха ===
[[File:Approaching Omaha.jpg|мини|Американски войници в десантен катер наближават плажатаплажа Омаха, 6 юни 1944 г.]]
 
Омаха, който е най-силно отбраняваният плаж, е възложен на 1-ва и 29-та пехотни дивизии.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=64 – 65, 334}} Те са изправени срещу немската 352-ра пехотна дивизия, вместо очаквания единичен полк.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=45}} Силното течение изтласква много десантни съдове на изток от планираното място или ги забавя.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=76 – 77}} Страхувайки се, че ще ударят десантните катери, американските бомбардировачи забавят пускането на бомбите си и в резултат на това повечето от препятствията на плажа Омаха остават непокътнати, когато войниците слизат на брега.{{sfn|Beevor|2009|p=91}} Много от десантните катери засядат в плитчините и на войниците се налага да газят в продължение на 50 – 100 метра с вода, стигаща до вратовете им, докато биват обстрелвани от плажа.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=73}} Въпреки бурното море, танкове от 741-ви танков батальон са спуснати на 4,6 km от брега. Уви, 27 от 32 танка са наводнени и потъват.{{sfn|Beevor|2009|p=90}} Някои танкове, заседнали на плажа, продължават да предоставят прикриващ огън, докато разполагат с амуниции или докато не са наводнени от прилива.{{sfn|Beevor|2009|p=99}}
 
Американските жертви са около 2000, тъй като войниците са обстрелвани от скалите над плажа.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=333 – 334}} Проблемите по изчистването на плажа от препятствия водят до спирането на по-нататъшни десанти на превозни средства към 8:30 часа. Група разрушители пристигат по това време, за да предоставят поддръжка и десантите да могат да продължат.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=90 – 91}} Излизането от плажа е възможно само през пет тежко охранявани дерета и към края на утринта само 600 войници са се изкачили.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=56, 83}} Към обед, когато американският артилерийски огън вече е нанесъл значителни щети на немците, чиитечиито амуниции започват да свършват, американците успяват да изчистят някои ивици на плажа. Те също успяват да изчистят деретата от вражески единици, така че бронетехниката да може да напредне.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=56, 83}} Незначителната плажна ивица е разширена през дните дни, а целите на десанта при Омаха са изпълнени три дни след десанта.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=337}}
 
=== Плаж Голд ===
[[Файл:NormandySupply edit.jpg|мини|Десантни кораби стоварват войски и оборудване малко след началото на операцията.]]
 
Десантът в Нормандия е най-голямото нахлуване по море в историята, включвайки близо 5000 десантни съда, 289 ескортиращи съда и 277 миночистача.{{sfn|Beevor|2009|p=74}} Близо 160 000 войници преминават Ламанша,{{sfn|Ellis|Allen|Warhurst|2004|pp=521 – 533}} като към края на юни броят им е нарастналнараснал до 875 000.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=104}} Съюзническите жертви през първия ден са поне 10 000, от които 4414 са потвърдени за убити.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=87}} Немците губят около 1000 души.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=335}} Съюзническите планове за нахлуване включват превземане на Карантан, Сен Ло, Кан и Байо на първия ден, докато всички плажни фронтове (освен Юта) са свързани на една фронтова линия на разстояние 10 – 16 km от плажовете. Никоя от тези цели не е изпълнена.{{sfn|Beevor|2009|loc=Map, inside front cover}} Петте плажни фронта са свързани чак на 12 юни, по което време Съюзниците вече се сражават на фронт с дължина 97 km.{{sfn|Horn|2010|p=13}} Кан, който е една от основните цели, все още е в ръцете на германците и е превзет едва на 21 юли.{{sfn|Wilmot|1997|p=360}} Немците нареждат на френското цивилно население да се изнесе от потенциалните райони на военни действия в Нормандия.{{sfn|Flint|2009|p=102}} Цивилните жертви по време на десанта и на следващия ден възлизат на около 3000 души.{{sfn|Flint|2009|p=336}}
 
Победата в Нормандия произтича от няколко фактора. Немските укрепления по [[Атлантически вал|Атлантическия вал]] са само частично завършени – малко преди деня на десанта [[Ервин Ромел]] докладва, че строителството е готово само на 18% в някои райони, тъй като ресурсите се отклоняват на другаде.{{sfn|Wilmot|1997|p=290}} Заблуждаващите операции на Съюзниците се оказват успешни, принуждавайки немците да защитават огромен участък от крайбрежието на Франция.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=343}} Също така, Съюзниците постигат и поддържат въздушно превъзходство, което означава, че немците се оказват неспособни да наблюдават вражеската подготовка във Великобритания и не могат да се намесят с бомбардировки.{{sfn|Wilmot|1997|p=289}} Транспортната инфраструктура във Франция е сериозно нарушена от съюзническите бомбардировки и [[френска съпротива|френската съпротива]], което затруднява немците да доставят подкрепления и провизии.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=36}} Откриващите бомбардировки на Съюзниците се оказват не особени точни, за да имат някакъв ефект,{{sfn|Beevor|2009|p=91}} но специализираната бронетехника сработва добре, с изключение при Омаха, предоставяйки артилерийски огън за пехотата, докато слиза на плажовете.{{sfn|Wilmot|1997|p=291}} Сложната командна структура на немското висше командване също играе роля в съюзническия успех.{{sfn|Wilmot|1997|p=292}}