Продуцентите Кени Кърнър и Ричи Уайс, които продуцират първия албум на групата, отново са избрани за неговият наследник. Тъй като двамата се бяха преместват в [[Лос Анджелис]], Kiss също се местиместят там, за да работиработят с тях. Групата, всички от [[Ню Йорк]], веднагаВеднага се възпротивяват от новата си обстановка. Още в първия си ден в Лос Анджелис, китарата на [[Пол Стенли]] е открадната. Работното заглавие на албума е „The Harder They Come“.<ref>{{cite web|url=http://www.members.shaw.ca/amazingone/disc7175.html#Hotter%20Than%20Hell|title=''Hotter Than Hell'' |work=KISS Discography 1971-1975 |at=Interesting Facts |publisher=members.shaw.ca/amazingone |accessdate={{date|2011-09-04|mdy}}}}</ref> Въпреки, че албумът включва три песни, написани от соло китариста [[Ейс Фрели]], той не пее в нито една от тях. Липсата на увереност в певческите му способности по онова време, води до това вокалните задължения в „Parasite“ и „Strange Ways“ да бъдат съответно на [[Джийн Симънс]] и [[Питър Крис]]. Китарното соло на Фрели в „Strange Ways“ е сочено като едно от най-добрите му.
Албумът е известен със своята поразителна обложка. На нея има [[Япония|японско]] [[манга]]-ориентирано произведение на изкуството.
Японският знак най-долу на албума (力) е ''чикара'', което означава „мощност“. По-късно тя ще бъде използвана върху различни мърчендайзи на Kiss през 1970-те и 80-те години на миналия век, най-вече на барабаните на [[Ерик Кар]]. На 23 юни 1977 г. албумът е сертифициран като златенсзлатен с 500 000 продажби.
