Набатея: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: по-точно
Ред 2:
'''Набатея''' ({{lang|ar|مملكة الأنباط}}, {{lang|el|Ναβαταίοι}}) или '''Набатейското царство''' е древно царство, създадено от група от арабски племена в [[Близък изток|Близкия изток]], просъществувало в периода [[3 век пр.н.е.]] – [[106]] г. Обхваща територии от днешните [[Йордания]], [[Палестина]], [[Израел]], [[Сирия]] и [[Саудитска Арабия]]. Столицата ѝ е [[Петра]] – древен град, намиращ се в долината на Уади Муса (Йордания).
 
Набатея се формира върху голяма част от територията на [[Идумея]], при съперничествата между [[диадохи]]те – египетските [[Птолемеи]] и сирийските [[Селевкиди]]. Стратегическото ѝ местоположение на пътя между [[Двуречие]]то и долината на [[Нил]], както и това, че е отправен пункт за [[керван]]ната [[търговия]] с [[Арабия (римска провинция)|Арабия]] ([[подправка|подправки]] и [[парфюм]]и) бързо довеждат до просперитет на Набатея. В [[312 г. пр.н.е.]] един от сирийските диадохи – [[Антигон I ЕдноокиМонофталм]], - неуспешно атакува Петра с цел да я завладее, но не успява. През [[2 век пр.н.е.]] Набатея остава в сферата на влияние на [[Древен Египет]], като при отслабването на властта на Селевкидите над съседните ѝ територии успява да разшири владенията си.
 
Първият документиран владетел от наследствената [[монархия]] в Набатейското царство е [[Арета I]] през [[169 г. пр.н.е.]]. В следващия период от историята Набатея си съперничи с [[Хасмонеи]]те в [[Юдея]], като при царуването на [[Арета III]] през [[84 г. пр.н.е.]] успява да подчини под властта си [[Дамаск]] с част от [[Сирия]]. По време на римската експанзия в [[Левант]]а през [[1 век пр.н.е.]] до [[1 век]] Набатея успешно съхранява независимостта си, влизайки в съюзни отношения с [[Древен Рим]]. По време на [[Обсада на Ерусалим (70)|обсадата на Ерусалим]] през 70 г. от [[Тит]] набатейците участват като римски съюзници.