Разлика между версии на „Гърнати“

м (→‎Редовни събития: линк, статия с отвр.произношение)
* връх Алада – селото е разположено по склоновете на връх [[Аладаг (връх)|Алада]] – 1241 m – най-високият връх на Жълти рид, а и в Източните [[Родопи]] . Над селото се намира и неизследвана пещера, чийто вход е почти затрупан. Има и няколко обособени места за отдих с чиста много студена планинска вода. Жителите на Гърнати и на малкото селце [[Бурево]] са построили беседка в подножието на върха, където се разтила единствената поляна с красив изглед, наречена е Сух-су. На това място всяка година през първата неделя на юли жителите организират така наречения събор за дъжд – „Пеперуда“.Смята се, че тук траките са имали свое светилище, което римляните унищожили с идването си, за да построят и един от главните си военни и търговски пътища от Тракия за Беломорието. Пътят бил кръстосван ежедневно от търговци и кервани, които отивали да търсят пазари отвъд Родопите. Легендата разказва, че от римско време, та чак до края на османското владичество горите и пътищата тук гъмжали от разбойници и обирджии. Те причаквали и обирали керваните, като често и проливали невинната кръв на пътниците. Знаейки за тази смъртна опасност, много от тях заравяли богатствата си по пътя с надеждата, че ако оцелеят на връщане ще си ги приберат. Митовете разказват, че тук е заровено златно рало. Върхът е зает със [[здравец]], [[ела]], [[бор]], [[бук]] и [[дъб]]. Има направена екопътека от селото към Алада, дължината на която е около 2,3 километра. От най – високата точка на върха (пирамидата) при ясно време сутрин може с просто човешко око да съзреш морския бриз на Бяло море.
 
* На около 6 километра от село Гърнати се намира крепоста [[Устра]], която е една от най-запазените в Родопите.Тя се намира на 1015 м височина, до границата с Неделино, в община Джебел. До нея се стига по асфалтиран път, после се продължава около километър-два по широк горски път, удобен за автомобили. Следва и около 30-минутен преход пеш с маркировка, която на места се губи между лабиринта от вековни дървета и гъсталака от папрат и къпинаци. За това, че крепостта е наблизо ще разберете по каменните пътеки скрити във високата трева. След няколко минути пред вас се разкрива и средновековната крепост. Разположена върху продълговат скалист връх, крепостта заема 1286 m². Дължината на цялата крепостна стена е 113 м, а запазената височина на стените достига до 10 м. В периферията на крепостта археолозите са разкрили основите на жилищни помещения, водохранилища и складове за храна. За крепостта се смята, че била построена през 12 – 10 век пр. Христа от траките. Като е служела не само за отбрана, а и за дом на тракийски военачалници. Смята се, че тук са се взимали едни от най-важните решения на тракийските племена, провеждали са се големи празници и мистични ритуали. Според някои византийски хронисти, по време на война обикновеното население, което живеело в подножието на крепостта, влизало заедно със стадата си между непристъпните и стени и от скотовъдци и земеделци се превръщало във войни. Легенди разказват, че в по-късни години Устра е била владяна от византийци и по-малко от българи. Някои свързват крепостта с Момчил юнак в борбата му с турските поробители. Византийските хронисти са оставили имената на главните крепости на Ахридос, които в по-голямата си част са локализирани. Областният център в 13 – 14 век се е наричал Мнеакос и се е намирал в непосредствено до днешния главен град на Източните Родопи, Кърджали. Западната посока се е пазела от непристъпната Устра, а пътят по р. Арда към Одрин – от намиращия се до стената на яз. „Студен кладенец“ Ефраим. Северът се е охранявал от древния [[Перперикон|Перперек]], докато в централната и южната части са се намирали по-малките и нелокализирани още Кривус и Патмос.
 
* Освен всички природо-географски красоти и дадености на Гърнати, то има и една архитектурна забележителност, криеща огромни истории и мистики около себе си. Това са трите старинни воденици, намиращи се в околностите на селото, строени още към края на 15, началото на 16 век. Едната от тях носи името „Панкина воденица“ и е разположена на Буреска река. Втората се нарича „Хаджикулова воденица“, намираща се по долината на Мъзълска река, а третата от тях носи наименованието „Ресимова воденица“ и е също на Мъзълска река.
Анонимен потребител