Атанас Михайлов (футболист): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 37:
'''Атанас Михайлов Христов''' (по прякор '''Начко''') е [[България|български]] [[футболист]], нападател, една от легендите на [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. На 10-годишна възраст облича за първи път фланелката на [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]]. Дебютира за представителния отбор на клуба на 15-годишна възраст. Играл е за [[ПФК Локомотив (София)|Локомотив (София)]] ([[1964]]/пр.-[[1968]], [[1971]] – [[1981]]), [[ЖСК Славия]] ([[1969]] – [[1971]]) и [[Неа Саламина]] ([[Кипър]]) ([[1981]] – [[1982]]). Рекордьор по участия и голове в „Локомотив“ (София). Има 348 мача и 148 гола в [["А" ПФГ|„А“ група]] (301 мача и 136 гола за Локомотив и 47 мача с 12 гола за ЖСК Славия). Двукратен шампион на България през [[1964]] и [[1978]] г. с Локомотив.
Има 45 мача и 23 гола за [[Национален отбор по футбол на България|„А“ националния отбор]] ([[1967]] – [[1979]]), 2 мача с 1 гол за „Б“ националния, 46 мача с 31 гола за младежкия национален отбор (до 23 г.), за който е рекордьор по отбелязани голове и 3 мача с 1 гол за юношеския национален отбор (до 17 г.). Участва на [[Световно първенство по футбол|СП]]-[[1974]] в [[Германия]] (в 3 мача). Сребърен олимпийски медалист от [[Летни олимпийски игри 1968|Мексико 1968]] – обявен за най-добър играч на турнира. Включен е в националния отбор за [[Световно първенство по футбол 1970|Световното първенство през 1970 г.]] в [[Мексико]], но го пропуска поради контузия. Разочарован от нелепото обединение на Локомотив и Славия и негативното отношение спрямо бившите футболисти на железничарите в него, през пролетта на 1971 г. Начко подава молба за преминаване в ЦСКА. За радост на „червено-черните“ запалянковци отговорните фактори не му разрешават. Три месеца по-късно любимия му Локомотив (Сф) е възстановен с радост се завръща в тима.
Атанас Михайлов е четвъртфиналист в турнира за купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]] [[1979]]/[[1980|80]], двукратен финалист в турнира за [[Национална купа на България|купата на страната]] ([[1975]], [[1977]]). „[[Футболист № 1 на България]]“ за [[1979]] г. В евротурнирите има 21 мача и 9 гола (8 мача с 1 гол за Локомотив в [[Купа на европейските шампиони|КЕШ]], 2 мача с 1 гол за Локомотив в [[Купа на носителите на купи|КНК]] и 6 мача с 6 гола и 5 мача с 1 гол за ЖСК Славия в турнира за купата на [[Купа на УЕФА|УЕФА]]). Значителни са мачовете му за Купата на УЕФА през [[1979]]/[[1980|80]] г., когато той отбелязва 5 гола в двата мача (4:2, 1:2) с Монако и получава прякора „Моначко“. Вестник „Корс Матен“ го нарича „[[Ференц Пушкаш|Пушкаш]] на Балканите“, а след срещата в [[Монте Карло]] французите дават фантастичните за времето 1,3 млн. долара, за да го привлекат в отбора си. Начко, обаче, остава верен на червено-черния екип на Локомотив. На мача с [[Динамо (Киев)]] в София Атанас Михайлов изпълнява свободен удар срещу стена от 9 динамовци, а десетият полеви играч е на вратата, в помощ на вратаря Романски. С изкусен фалц Михайлов изпраща топката по единствения път към мрежата, без да е направил нито една тренировка в двете седмици преди реванша. Победният гол срещу Динамо (Киев) класира отбора на четвъртфинал в турнира през пролетта на 1980 година.
| |||