Влахи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м формат дати от англ. на български
Редакция без резюме
Ред 20:
В миналото Влахи е било съставено от централна част – Селото, и следните махали – [[Драколово]], [[Полена (Влахи)|Полена]], [[Юговци]], [[Въчковци]], [[Гюргевица]], [[Шемето]], [[Дебел дъб]], [[Патриловци]], [[Аркалейтовци]], [[Манчовци]], [[Куртовци]], [[Куртишовци]] <ref>Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 31.</ref> и [[Клетище]]<ref>Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 90.</ref>.
 
Релефът е разнообразен – този район се е обособил като водосборен басейн на река [[Влахинска река|Влахинска]], който от север се огражда от връх [[Албутин]] и рида Страшната скала. Тук се намират [[карст]]овият ръб [[Кончето (седловина)|Кончето]], пасищните стръмнини Джигурица, Странето, Итипица, хребетът [[Гредаро]], Орлето, Щиро и други, и по-ниски разклонения като Грънчар, Шемето. В землището на селото се намира красивият [[Влахински водопад]], който е пълноводен почти през цялата година.<ref>[http://www.waterfallsbg.info/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8влахински-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4водопад Водопади в България - – Влахински водопад, с. Влахи, Кресна]</ref>
 
Природни богатства – [[пирит]]но-[[молибден]]о находище, [[желязо|желязна]] руда, находища на [[варовик]] и [[мрамор]]. В местността Римските дупки през древността са се добивали железни, [[олово|оловни]] и [[хром]]ови руди.
Ред 30:
Гори – [[Благун (дъб)|благун]], [[зимен дъб]], [[обикновен воден габър]], [[бял бор|бял]] и [[черен бор]], [[бук]], [[клен]] и други.
 
Животинският свят е многообразен – [[дива свиня|диви свине]], [[сърна|сърни]], [[мечка|мечки]], [[лисица|лисици]], [[вълк|вълци]], [[синигер]]и и др. Тук се намират и някои от редките и защитени видове змии, които са вписани в Червената книга на България - – [[котешка змия|котешката змия]], [[червейница]]та, [[пясъчница]]та и [[леопардов смок|леопардовият смок]].
 
== История ==
Ред 39:
В „[[Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника]]“, издадена в [[Константинопол]] в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, ''Влаки'' (Vlaki) е посочено като село със 168 домакинства с 560 жители [[българи]].<ref>„Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.142-143.</ref>
 
По време на [[Кресненско-Разложко въстание|Кресненско-Разложкото въстание]] Влахи е щаб-квартира на въстаниците. След въстанието селото е опустошено - – от 300 къщи оцеляват 80 заедно с църквата и училището, което е единственото оцеляло от 15-те български училища в Мелнишко. В него учат деца от [[Стара Кресна|Кресна]], [[Ощава]], [[Горна Крушица]], [[Кърпелево]], [[Цапарево]], [[Палат (село)|Палат]], [[Врабча (Пирин)|Врабча]], [[Сандански|Свети Врач]], [[Ладарево|Горни]] и [[Ласкарево|Долни Орман]] и [[Горно Драглище|Горно]] и [[Долно Драглище]]. През август 1880 година серският [[силогос]] се опитва да изпрати във Влахи гръцки учител, но населението го отхвърля и се обръща към българското просветно министерство за учител, като едновременно моли и Екзархията да помогне за построяване на училище и наемане на учител, за да може да се противодейства на гръцката пропаганда.<ref>Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга втора, стр. 19.</ref>
 
На 24 март 1882 година вестник „[[Курие д'Ориан]]“ пише, че в 11 селища, между които и Влахи, мелнишкият мютесариф е затворил училищата, а учителят и свещеник във Влахи поп Андон е затворен в Мелник.<ref name="ЕКК 264">{{cite book |title= Кратка енциклопедия „Кресненски край“ |last= Сандански |first=Борис |year=2003 |publisher= Рея 99 |location= Сандански |isbn= 954-90006-1-3|pages=264 }}</ref>
Ред 45:
В 1891 година [[Георги Стрезов]] пише за селото:
 
{{цитат|Влахи, голямо село на Ю от [[Стара Кресна|Кресна]] 2 1/2 часа в полите на [[Пирин]], под [[Вихрен|Елъ-тепе]]. Местност редом планиниста и гориста; селянете си поминуват с дърводелство и лозарство. Както Кресна, и това село се състои от много къщи и махали, разхвърляни по планината. „Св. Архангел“, църква българска; българско училище с 30 ученика. 300 къщи българе.<ref>[https://www.strumski.com/books/Georgi_Strezov_za_Iztochna_Makedonia.pdf Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 28 - – 29.]</ref>}}
 
Към 1900 година според известната статистика на [[Васил Кънчов]] („[[Македония. Етнография и статистика]]“) в селото живеят 1850 души, всичките българи-[[християни]].<ref>{{МЕС|189|2_18}}</ref> Според статистиката на секретаря на [[Българска екзархия|Българската екзархия]] [[Димитър Мишев (публицист)|Димитър Мишев]] („[[La Macédoine et sa Population Chrétienne]]“) в 1905 година християнското население на ''Vlahi'' се състои от 2240 българи екзархисти. В селото има начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 69 ученици.<ref>Brancoff, D.M. "La„La Macédoine et sa Population Chrétienne"Chrétienne“. Paris, 1905, р.192-193.</ref>
 
Село Влахи е родно място на [[Яне Сандански]]. През 1901 година Яне Сандански отвлича протестантската мисионерка [[Елън Стоун]] и я държи като заложник в селото.
Ред 62:
== Личности ==
; Родени във Влахи
 
* {{флагче|България}} [[Герасим Тодоров]] (1910 – 1948), водач на въоръжена група, борила се срещу комунистическата власт
* {{флагче|България}} [[Григор Хаджиилиев]] (1872 – 1945), общественик и революционер
Line 68 ⟶ 67:
* {{флагче|България}} [[Иван Сандански]] (1831 – 1907), баща на Яне Сандански, четник в четата на дядо Ильо войвода, а по време на Креснеско-Разложкото въстание е байрактар на чета
* {{флагче|България}} Костадин Янакиев (Попянакиев), свещеник във Влахи, служил в началото на XX век в църквата „Свети Илия“. При избухването на Балканската война заедно с 24 местни селяни е арестуван от отстъпващите след сраженията в Кресненския пролом османски войски, отведен във Валовища и изгорен жив в църква там<ref>Сандански, Борис. Кратка енциклопедия Кресненски край, Сандански, 2003, стр. 283.</ref>
* {{флагче|България}} [[Мара Междуречка]] (1902 - – 1988), българска комунистка, следва във Виена (1923 - – 1929), от 1939 година е в София и участва в нелеганата дейност на БКП<ref name="ГУАМС 271">{{cite book |title= Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6 |year=2003 |publisher= Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив |location=София |isbn= 954-9800-36-9 |pages=271 |url=http://www.archives.government.bg/guides/12_P_BKP2.pdf |accessdate=2 септември 2015}}</ref>
* {{флагче|България}} [[Никола Ризов (хайдутин)|Никола Ризов]], български хайдутин и революционер
* {{флагче|България}} [[Стоян Ангелов]], български общественик, борец за църковна независимост
Line 87 ⟶ 86:
 
== Източници ==
<references />
* Сандански, Борис. Влахи, Благоевград, 1996.
 
== Външни препратки ==
* [http://eliivanova.com/%D0%B4%D0%BEдо-%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8Fвлахинския-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4водопад-%D0%B2в-%D0%BF%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BDпирин/ До Влахинския водопад в Пирин – трудно, но достижимо и без джип]
* [http://e-vestnik.bg/20153/chovekat-koyto-spasi-izchezvashtite-karakachanski-porodi/ Човекът, който спаси изчезващите каракачански породи]
* [http://waterfallsbg.info/%D0%B2%D0%BB%D0%B0%D1%85%D0%B8%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B8влахински-%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D0%BE%D0%BF%D0%B0%D0%B4водопад Влахински водопад - – Waterfallsbg.info]
 
== Бележки ==
<references />
 
{{Община Кресна}}
{{Портал|Македония}}
 
[[Категория:Села в област Благоевград]]