Уикипедия

Национализъм: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м Премахнати редакции на 217.75.152.255 (б.), към версия на Tropicalkitty
Етикет: Отмяна
м отстъп; козметични промени
Ред 1:
{{национализъм}}
[[FileФайл:Eugène Delacroix - La liberté guidant le peuple.jpg|thumbмини|300px|„[[Свободата води народа]]“ на [[Йожен Дьолакроа]]]]
 
'''Национализмът''' е политическа идеология, построена около силната идентификация на дадена група индивиди с определена [[нация]].<ref>[[#Grosbi2008|Гросби (2008)]], стр. 20; [[#Miller2006|Miller (2006)]], стр. 531; [[#Woodwell2007|Woodwell (2007)]], стр. 15; [[#Bicakci2011|Bıçakcı (2011)]], стр. 633.</ref> Две водещи перспективи разглеждат въпроса за произхода и основите на национализма. Едната е [[примордиалистичната]] перспектива, описваща национализма като отражение на древните и вродени еволюционни склонности хората да се организират в отделни групи въз основа на родство; другата е [[модернистичната]] перспектива, описваща национализма като скорошен феномен, нуждаещ се от структурните условия на модерното общество, за да съществува.<ref>[[#Motyl2001|Motyl (2001)]], стр. 251.</ref>
Ред 9:
 
== Доктрина ==
[[FileФайл:SomUnaNacioNosaltresDecidim10Juliol2010.jpg|300px|thumbмини|Шествие в Каталуня под наслов „Ние сме нация. Ние решаваме“]]
[[FileФайл:StDavidsDay.jpg|300px|thumbмини|Уелски националисти честват деня на Св. Давид, 2008 г.]]
 
<!-- НАЧАЛО НА АБЗАЦ, НУЖДАЕЩ СЕ ОТ РЕВИЗИРАНЕ -->
Ред 19:
Национализмът може да включва и убеждението, че държавата е от първостепенно значение, или убеждението, че една държава е естествено да превъзхожда всички други държави.<ref name="Smith 1993-p72">{{Cite book|last=Smith|first=Anthony D.|authorlink=Anthony D. Smith|title=National Identity|publisher=University of Nevada Press|location=Reno|year=1993|isbn=0874172047|page=72|url=http://books.google.com/?id=bEAJbHBlXR8C}}</ref><ref>Ernest Gellner and John Breuilly, ''Nations and Nationalism'', „In brief, nationalism is a theory of political legitimacy, which requires that ethnic boundaries should not cut across political ones.“, p. 1, Cornell University Press, 2009, ISBN 9780801475009</ref> Използва се също, за да се опише движение, което има за цел основаване или защита на родината (обикновено автономна държава) за дадена етническа група. В някои случаи определянето на националната култура е свързано с негативно мнение за другите раси и култури.<ref>Thomas Blank and Peter Schmidt, ''National Identity in a United Germany: Nationalism or Patriotism? An Empirical Test with Representative Data'', in ''Political Psychology'', Vol. 24, No. 2, (2003)</ref>
 
От друга страна, национализмът може да бъде представен като колективна идентичност на [[въображаеми общности]], които не са естествено изразени по отношение на [[Език (лингвистика)|езикезика]]а, [[раса]]та или [[религия]]та, а по-скоро представляват [[конструктивизъм|социална конструкция]] от много индивиди, които принадлежат към дадена нация.<ref name="Anderson 1991">{{Cite book|last=Anderson|first=Benedict|authorlink=Benedict Anderson|title=Imagined Communities: Reflections on the Origin and Spread of Nationalism|publisher=Verso|location=New York|year=1991|isbn=9780860915461|pages=37 – 46|url=http://books.google.com/?id=4mmoZFtCpuoC&lpg=PP1&dq=imagined%20communities&pg=PP1#v=onepage&q}}</ref> Национализмът понякога е [[Реакция (политика)|реакционен]], за връщане към националното минало, а понякога и за експулсирането на чужденци. Други форми на национализма са революционни, призовавайки за създаването на независима държава, като родина за дадена етническа общност.
 
Национализмът подчертава колективната идентичност – един „народ“ трябва да бъде независим, обединен, и да може да изявява единна национална култура.<ref>{{Cite book|title=Nationalism|editor=Hutchinson, John and Smith, Anthony D.|publisher=Oxford University Press|location=Oxford|year=1994|series=Oxford Readers|pages=4 – 5}}</ref> Въпреки това някои националисти подчертават индивидуализма като важна част от собствената си национална идентичност.<ref>[http://www.google.com/books?id=ws-EE3rJr9YC&lpg=PP1&dq=Anthony%20D.%20Smith%2C%20Nationalism&pg=PA18#v=onepage&q=collectivism&f=false Anthony D. Smith, ''Nationalism'', p. 17 – 20, Polity, 2002, ISBN 9780745626598.]</ref>
Ред 32:
* '''Суверенно право на самоопределение'''. Националните проекти могат да се осъществяват само в собствената държава. Нацията има право да образува своя [[държава]], която трябва да включва в себе си всички членове на нацията<ref name="Mazzini">„Всяка нация е в действителност държава; но у всяка нация има само една държава“ ([[Джузепе Мацини]])</ref>. За всяка постоянна териториално-административна единица политическите [[Държавна граница|граници]] трябва да съвпадат с културно-етническите. По този начин, нацията притежава висшата (суверенна) власт над ясно очертана територия, в пределите на която живее достатъчно еднородно население.
* '''Първичност на нацията в държавообразуващия процес'''. Нацията се явява източник на цялата политическа [[Власт (обществено отношение)|власт]]. Единственият [[легитимност|легитимен]] тип правителство е националното [[самоуправление]]. Всеки член на нацията има право непосредствено да участва в политическия процес. По този начин, национализмът символично се приравнява народа с елита.
* '''Национално самоопределение'''. Национализмът счита за необходимо единството на [[Език (лингвистика)|езикезика]]а и [[култура]]та за цялото население в рамките на административно-териториалната единица. Хората се отъждествяват с нацията заради [[свобода]] и самореализация. От друга страна, нацията гарантира членство и самоидентификация даже на тези, които не се чувстват част от никаква друга група<ref name="Hobsbawm">Хобсбаум Э. 1998.</ref>.
* '''Солидарност'''. Единството се постига за сметка на обединяването на хората въз основа на любов и братство, а не чрез налагане на определена култура. Важно е членовете на нацията да почувстват ползата от [[солидарност]]та и да действат не поотделно, а заедно<ref name="Smith"/>, съобразявайки своите усилия със стремежите на другите.
* '''Нацията като висша ценност'''. Предаността на индивида към националната държава превишава индивидуалните или груповите интереси. Задачата на гражданите е да поддържат легитимността на своята държава. Укрепването на националната държава е главно условие за всеобща свобода и хармония.
Ред 50:
 
=== Граждански национализъм ===
'''Гражданският национализъм''' (други названия: революционно-демократически, политически, западен национализъм) утвърждава, че легитимността на държавата се определя от активното участие на гражданите и&#768;ѝ в процеса на вземане на политически решения, тоест, степента, в която държавата представлява „волята на нацията“. Основният инструмент за определянето на волята на нацията е [[плебисцит]]ът, който може да е под формата на избори, референдум, допитване, открита обществена дискусия и др. При него, принадлежността на индивида към дадена нация се определя на основата на доброволен личен избор и се отъждествява с [[гражданство]]то. Хората са обединени от равния си политически статус като граждани, равния си правен статус пред закона, личното желание да участват в политическия живот на нацията<ref name="Kohn"/>, привързаността си към общи политически ценности и общата гражданска култура<ref name="Smith"/>. Същественото е, че нацията е съставена от хора, които искат да живеят заедно на една и съща територия<ref name="Dazeglio">„Ние създадохме Италия, сега остава да създадем италианци“ ([[Масимо де Адзельо]])</ref>.
 
В рамките на гражданския национализъм се различават следните видове:
Ред 58:
 
=== Етнически национализъм ===
'''Eтнически национализъм''' (други названия: етнонационализъм, културно-етнически, романтичен, източен национализъм) – смята, че нацията се явява фаза от развитието на [[етнос]]а и отчасти се противопоставя на гражданския национализъм. Понастоящем „националистически“ се наричат по правило тези движения, които акцентират на етнонационализма. От неговата гледна точка, индивидите на нацията са обединени от общото наследство, [[Език (лингвистика)|език]], [[религия]], [[традиция|традиции]], [[история]], кръвната връзка на основата на общия произход, емоционалната привързаност към земята, така че те всички заедно образуват един [[народ]], кръвнородствено съобщество<ref name="Smith"/>. За да са в основата на национализма, културните традиции и етническата принадлежност трябва да съдържат в себе си общоприетите представи, които са способни да бъдат ориентир за обществото.<ref name="Calhoun">Calhoun C. Nationalism and ethnicity // Annu. Rev. Sociol. 1993. Vol. 19. P. 211. [http://www.columbia.edu/itc/sipa/U6800/readings-sm/calhoun.pdf] {{икона|en}}</ref>
 
Понякога, при класификацията се отделя „културен национализъм“, така, че етническият национализъм като цяло е по-тясна концепция.
Ред 65:
 
=== Ултранационализъм ===
[[Файл:Benito Mussolini and Adolf Hitler.jpg|thumbмини|270п|[[Мусолини]] и [[Хитлер]] – идеолози на фашизма и нацизма]]
'''Крайният национализъм''' нерядко се асоциира с [[екстремизъм|екстремизма]] и води до остри вътрешни или междудържавни конфликти. В повечето страни крайният национализъм официално е признат за обществено опасно явление.
 
Ред 83:
Национализмът разглежда нацията като даденост. Идеята за нацията се основава на истории, спомени и традиции, които се предават от поколение на поколение. Нейното съществуване обикновено се разглежда като плавно продължение на историческия етнос, или се свързва с определен исторически момент от основаването си.
 
В действителност, нацията – това е притежаваща самосъзнание общност от хора, с припокриваща се културна и политическа самоидентификация, възникнала исторически вследствие на привързаността им към определена [[територия]]<ref>Penrose J. (англ.) // Nations and Nationalism. 2002. Vol. 8, No. 3. P. 277. DOI:10.1111/1469-8219.0005 [http://users.telenet.be/vze/bachelorpaper/Artikels/Penrose%28J.%29.%20Nations,%20states%20and%20homelands.pdf Nations, states and homelands: territory and territoriality in nationalist thought]</ref>. От една страна, тази общност е въображаема: всеки неин член носи в себе си образа и&#768;ѝ, представя си границите и&#768;ѝ, чувства връзките и&#768;ѝ и е убеден във върховната и&#768;ѝ власт. Човек си представя живота си като траектория по общия път, паралелна на живота на хиляди негови сънародници, които никога не е виждал и няма да види<ref name="Anderson"/>. При това хората, образуващи нацията и обединени от общи симпатии, се посвещават на общо дело, желаят да са под единно управление и желаят то да бъде съставено от техни представители.<ref name="Mill">Милль Дж. Ст. 2006.</ref>.
 
От друга страна, корените на повечето нации са съсредоточени около доминиращ [[етнос|етнически]] център. По-голямата част от индивидите споделят общ начин на живот и изпитват привързаност към територията на съвместното им съществуване с познат и разпознаваем [[ландшафт]]. С течение на времето, съвместното съществуване води до появата на външни прилики<ref name="Barth">Этнические группы и социальные границы: Социальная организация культурных различий: Сборник статей / Под ред. Ф. Барта; пер. с англ. М.: Новое издательство, 2006. – 200 с.</ref> и до формирането на етническа група, чиито представители вярват в общия си генеалогичен произход по силата на сходната си външност, обичаи или исторически спомени<ref name="Weber">Вебер М. Хозяйство и общество / Пер. под ред. Л. Г. Ионина. – М.: Изд-во ГУ ВШЭ, 2007. ISBN 5-7598-0333-6</ref>.
Ред 96:
== Национализмът по света ==
=== Във Великобритания ===
В периода на [[Славна революция|Славната революция]], англичаните се намират под силното влияние на [[калвинизъм|калвинизма]]. Появата на идеята за лична свобода и надежда за разпространението и&#768;ѝ по целия свят предизвикват аналогии със сюжети от Библията. Ето защо национализмът тогава придобива форма, в която англичаните се отъждествяват с древния [[Израел]]<ref name="Britannica">Kohn H. 2007.</ref>.
 
През 1707 г. [[Англия]] се обединява с [[Шотландия]], превръщайки се във [[Великобритания]]. През 1801 г. в състава и&#768;ѝ влиза [[Ирландия]]. По-късно тези територии, заедно с колониите образуват [[Британска империя|Британската империя]]. До средата на [[20 век]], жителите на империята формално са поданици на краля. Към това се отнасят положително дори тези англичани, които в същото време съчувстват на освободителната борба на народите от [[Британска общност|Британската общност]], доколкото това подчертава солидарността им с тези народи. Едва след 1948 г., в резултат на Акта за националност, поданиците стават граждани. От 1970-те години британската самоидентификация придобива расов оттенък, и съгласно новото законодателство, безусловно право на живеене в страната имат само лица, получили гражданство във Великобритания, както и техните потомци.
 
=== Във Франция ===
Ред 108:
 
=== В Германия ===
[[Файл:Flag of the NSDAP (1920–1945).svg|thumbмини|200px|leftляво|Знамето на [[НСДАП]] и [[Нацистка Германия]]]]
Национализмът в [[Германия]] възниква като реакция на окупацията на [[Наполеон]]<ref name="Britannica"/>. Начело с [[Йохан Готфрид фон Хердер|Хердер]] и [[Йохан Готлиб Фихте|Фихте]], немските националисти считат, че Германия се корени в древния немски етнос и че политическите критерии за включването в нацията са несъществени. Например, Фихте в своето „Обръщение към германската нация“ (1807 г.) твърди, че немците се характеризират с оригиналния език и проследимата до древните времена природа на германския характер, което и &#768;придава̀придава метафизичен национален дух. Въпреки това, ако в миналото историята на германския народ не е зависела от него, то в бъдещето, според Фихте, германците са длъжни сами да управляват собствената си история. Този призив е повторен от други немски философи и писатели, в резултат на което възниква [[Романтизъм|романтизма]].
 
В този период, етническите германци населяват териториите на много страни ([[Австрия]], [[Прусия]], [[Русия]] и др.) [[Пангерманизъм|Пангерманизмът]] се стреми към приобщаването им в границите на единна държава. Важна победа на национализма става обединението на Германия през 1871 г. През 20 век, идеологията на [[националсоциализъм|националсоциализма]] взима много елементи на крайния национализъм. Нацистите считат, че Германия трябва да разшири границите си, за да обхване цялата територия, населявана от немци. В резултат на поражението във войната, Германия се отказва от тези твърдения.
Ред 122:
В началото на ХХ век, значително политическо влияние в страната получават движенията на англосаксонските протестантски националисти, поддържащи ограничаването на имиграцията и насърчаване на асимилация на имигрантите. Тяхна противотежест е Американското прогресивно движение, подкрепящо либералния национализъм, който и досега е важен елемент от вътрешната политика.
 
В съвременните Съединени щати всяко лице, родено в страната, е неин гражданин. В същото време, получаването на гражданство в друга страна, не лишава лицето от американско такова (американец може да бъде лишен от гражданство само при доброволен отказ)<ref>U.S. Department of State. Dual Nationality [https://archive.is/20120731181718/travel.state.gov/travel/cis_pa_tw/cis/cis_1753.html] {{икона|en}}</ref>. От 1892 г. всички ученици са длъжни всяко утро произнасят Клетвата за вярност към знамето на САЩ: „Кълна се във вярност към моето знаме и републиката, която то символизира: една неделима нация със свобода и справедливост за всички“. Американците считат своето общество като смес на множество имиграционни субкултури, въпреки доминиращия принос на протестантската англосаксонска култура. Провежданата политика поддържа високо ниво на националната гордост на американците, независимо от имиграционното им минало. Ведно с това, в обществото се наблюдава разпространение на вторичните форми на самоидентификация: афроамериканци, испаноамериканци и др.<ref name="McCrone"/> В САЩ няма държавен език, макар че в много щати всички официални документи трябва да се издават поне на английски.
 
Ярък пример за националната традиция, поддържан от всички етнически групи, е ежегодно отбелязвания [[Ден на благодарността]]<ref name="Cocco">Cocco M. A Holiday for American Immigrants [http://www.truthdig.com/report/item/20071122_a_holiday_for_american_immigrants] {{икона|en}}</ref>. Празникът представлява тържества в чест на митологични събития, които изобразяват Америка като убежище за имигрантите, които търсят свобода и плодородна земя, и където различните култури могат да съществуват заедно в мир.
 
=== В Израел ===
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Национализъм“.