|
През 1938 г. е приет градоустройствен план (Планът Мусман), разработен от проф. Адолф Мусман ({{lang|de|Adolf Muesmann}}), който предвижда благоустройството на града при нарастване на населението до 600 000 жители.<ref>{{cite book |title=Изграждане бъдеща Голяма София. Какво предвижда планът Мусман |year=1938 |publisher=Столична голяма община |url=http://www.libsofia.bg/media/Documents/knigi/Musman1.pdf |accessdate=21 ноември 2016}}</ref><ref>Генчев, Арх. Христо. „София и планът Мусман“, В: Усвояване и еманципация. Встъпителни изследвания върху немската култура в България, стр. 267 – 288, София 1997.</ref>
По време на [[Втората световна война]], в началото на която България обявява война на [[Великобритания]] и [[Съединени американски щати|Съединените щати]], британските и американските въздушни сили извършват жестоки [[бомбардировки на София]]<ref>[http://www.roguewarriorbg.com/heroes/wwii Бомбардировките над София през Втората световна война]</ref>. Ударени са най-вече граждански обекти, като: [[Народен театър „Иван Вазов“|Народния театър]] (тежко засегнат), църквата от ХI век [[Свети Спас (София)|Свети Спас]] (силно разрушена в 1944 г.), [[Столична библиотека|Градската библиотека]] (напълно унищожена на 30.03.1944 г., изгарят 40 000 тома книги), католическата [[Свети Йосиф (катедрала)|катедрала Свети Йосиф]] (напълно унищожена на 30.03.1944 г.), [[Богословски факултет|Духовната академия]] (тежко засегната, изгорен е куполът на храма, вграден в нея), тежко пострадала е Александровска болница. Освен обществените сгради са взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушенпрактически е ликвидиран градският център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12 657 сгради. София е евакуирана – болниците<ref>[http://dianakolarova.blogspot.com/2010/07/1944.html Бомбардировки и евакуация на Александровската болница през 1944 година]</ref>, аптеките<ref name=":0" />, държавните и общинските учреждения, училищата, архитектурните бюра, благоустройствените компании и др. са намерили подслон в близки и далечни градове и села през последните две години на войната. Мъжете са мобилизирани на фронта във [[България във войната срещу Третия Райх|войната срещу Третия Райх]]. В столицата те започват да се прибират обратно едва след 9 май 1945 – през втората половина на 1945 година, и едва тогава започва да съзстановява плахо държавната, общинската и учебната дейност, здравеопазването и социалната помощ. Цялата 1946 година на България, вкл. началото на 1947 година, е посветена на тежките преговори за [[Парижки мирен договор (1947)|Парижкия мирен договор]].<ref>Васев, Славчо и Крум Христов. България на мирната конференция – Париж, 1946, Предговор: Проф. Искра Баева – ИК „Синева“, София 2017.</ref> През следващите 4 – 5 години държавата и нейната столица се преустройват по съветски образец и диктат, което практически парализира всяка държавна, общинска и частна инициатива по това време.<ref>Мутафчиева, Вера. Бомбите (с. 244) – Военно издателство, 1985, София.</ref><ref name=":0">Накашева-Сайберт, Лиляна Панчева. Между два свята, Предговор: Николай К. Цанков (с. 18-с. 34) – Изд. „Изток-Запад“, София, 2012.</ref><ref>Колев, Пейо. Бомбардирана София, албум – Изд. Изгубената България, София 2017.</ref>
<gallery class="center" caption="София след Освобождението">
|
