|
[[File:Bulgaria of Kuber.gif|thumbnail|250px|Начало на българската държава на Балканите]]
'''ПървотоПървата българскобългарска царстводържава''' (на [[Старобългарски език|старобългарски]]: {{Кирилица|ц︢рьство бл︢гарское}}), (на английски: {{lang|en|First Bulgarian Empire}}), наричана от историците и '''Дунавска България''' за разграничаванеразличаване от т.нар. [[Волжка България]], се управлявае първоначално от държавен глава - кан (khan)ханство, а от коронясването на [[Симеон I Велики]] за [[цар]] – [[империя]],<ref> Георгије Острогорски, Историја на Византија, Народна Књига Алфа, 1998</ref> просъществувала на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и прилежащите му части от [[Югоизточна Европа]] от 681 до 1018 г. По време на 45-годишното управление на България на доминираната от Българската комунистическа партия антимонархическа власт (1946-1989), исторически обоснованият термин "царство" бива изкуствено заменен с "държава" в цялата държавна документация и в научната книжнина.
Прието е да се смята, чеНеин основател на Първото българско царство е канхан [[Аспарух]], който след разпадането на [[Велика България]] довежда част отбългарскияот народ[[Прабългари|прабългарските]] [[племе]]на в днешните [[Бесарабия]] и [[Добруджа]], където се съюзява с местните [[Славяни|словенски (славянски)]] племена. Категоричната победа на българитепрабългарите в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]] през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който [[Византийска империя|Източната римска империяВизантия]] всъщностде факто признава новосъздадената държава и се задължавапринуждава да ѝ плаща данък.<ref>{{Cite book|last=Златарски|first=Васил|title=История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) (второ издание)|year=1970|place=София|publisher=Наука и изкуство|url=http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html}}</ref> Столицата на Първото българско царство първоначално е [[Плиска]], а от IX век – [[Велики Преслав]]. След превземането му от [[Киевска Рус]] в края на X век, столицата се премества в [[Скопие]] и [[Охрид]].
Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни [[Дунав]] са присъединени области в [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], части от днешна [[Албания]], [[Унгария]] и [[Словакия]], цяла [[Сърбия]] и [[Румъния]], а също и част от Северното Черноморие (до река [[Днепър]]). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните [[Етническа група|етнически групи]] от населението в съвременната [[Българи|българска]] [[народност]], чийто език се развива на основата на [[Праславянски език|славянския]].<ref>Иванов, Л., [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]], София, 2007.</ref>
През 864 – 866 г. при княз [[Борис I]] [[Православие|православното християнство]] става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в политическия и културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] при [[Симеон I|цар Симеон Велики]]. При същия владетел българите правят продължителни, но неуспешнибезуспешни опити да завладеят столицата на [[Византийска империя|Източната Римска империя]] – [[Константинопол]] (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). ▼През пролетта на 809 година, в навечерието на [[Великден]], [[Крум|кан Крум]] начело на войските си, при завръщането си от военен поход по долината на [[Струма]], превзема Сардика/Сердика - днешната столица на Република България София. Оттогава този знаменит и жизнеспособен през хиляди години град не губи никога своята българска същина, независимо от различните исторически обстоятелства и различните владичества и администрации, налагани със сила върху града и полето, заобиколено и защитено от едни от най-важните планини на Балканския полуостров.
▲През 864 – 866 г. при княз [[Борис I]] [[Православие|православното християнство]] става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в политическия и културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] при [[Симеон I|цар Симеон Велики]]. При същия владетел българите правят продължителни, но неуспешни опити да завладеят столицата на [[Византийска империя|Източната Римска империя]] – [[Константинопол]] (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“).
[[File:Old Basilica in Pliska 2.JPG|260п|thumb|Базиликата в [[Плиска]] e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център.]]
[[Българо-византийски войни|Българо-ромейскитевизантийските войни]], наред с нашествията на [[Княжество Унгария|унгарци]] (маджари), [[печенеги]] и [[Киевска Рус|руси]] и др., водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под ромейска [[Византийско владичество над българските земи|византийска власт]] през [[1018]] г.
== Основаване и укрепване ==
=== Кубратовото наследство ===
<!--[[Файл:Bijou byzantin - Musée de Varna.jpg|мини|Златен накит от Първото българско царство]]-->
През 632 година [[Кубрат|хан Кубрат]] успява да обедини българскитепрабългарските племена, намиращи се под властта на [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркския каганат]], в собствена държава, наречена от византийските историци [[Велика България|Стара Велика България]]<ref>[[Теофан Изповедник]], „''Хронография''“</ref><ref>[[Патриарх Никифор]], ''Opuscula historica''</ref> (''Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία''). Сведения за тази държава черпим предимно от хрониките на византийския [[Никифор (патриарх)|патриарх Никифор]] и [[Теофан Изповедник]] от IX век, преводите на хрониста [[Йоан Никиуски]], съдържащи подробности за политическите отношения между Империята и Кубратова България, описът на българските племена в [[Армения|арменската]] географска книга „[[Ашхарацуйц]]“ от VII век, запазената кореспонденция на [[хазари|хазарския]] [[каган]] [[Йосиф (хазар)|Йосифа]] (Йосиф) непосредствено след превземането на Велика България, както и в по-малка степен от [[Именник на българските канове|Именника на българските ханове]]. За отношенията между Кубратова България и Византия говорят златните византийски и [[Персия|персийски]] предмети, открити в съкровището от [[Малая Перешчепина]], датирано от VII-VIII век. В него са намерени златни пръстени с монограмите: „''Кубрату''“ и „''Кубрату патрику''“. Това се свързва с титлата [[Патриций]], с която Кубрат бива удостоен от [[император]]а в знак на признателност за оказваната военна помощ от страна на българите. Чрез изучаване на оскъдните записки на арменски и византийски летописци са установени приблизително границите на тази държава: долното поречие на [[Дунав]]а на запад, [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]] на юг, река [[Кубан (река)|Кубан]] на изток и река [[Дон (река)|Дон]] на север. Скоро след образуването си [[Велика България]] води войни с [[хазари]]те, които завършват в началото на 70<sup>-те</sup> години на VII век. Дотогава [[хазари]]те съумяват да покорят териториите източно от [[Днепър]].
В резултат синовете и приближените на българския хан повеждат големи части от населението към нови поселения:
| 