Плиска: Разлика между версии

== Наименование ==

В изписания на средновековен [[гръцки език]] [[Чаталарски надпис]] на хан [[Омуртаг]] името на града е ΠΛСΚΑ.

 

== История ==

{{Основна|Национален историко-археологически резерват „Плиска“}}

Основните реставрирани постройки от първата българска столица се намират на около 3 km северно от днешния град Плиска. Останките от средновековния град заемат площ около 23 km². Той е бил обкръжен с вал и земен ров, пълен с вода, широк до 10 m, дълбок до 7 m и с дължина над 20 km. Зад този ров е започвал външният град, в който са живеели занаятчии и селяни. В сърцевината му е бил вътрешният град, а в центъра – ханското селище, в което е имало малък дворец с мощни отбранителни стени, наречен [[Цитадела]]та, голям дворец и [[базилика]], строена с каменни блокове. Вътрешният град има форма на неправилен трапец със страни по посоките на света от 612 до 788 m. Дебелината на стените е до 2,60 m. Всяка стена е имала порта, от които са разкрити три. До една от портите е открит таен изход, който отвеждал далеч от стената и бил почти незабележим.<br> Първият дворец в Плиска е бил дървен. Това проличава от откритите при разкопките дупки от набити в земята колове. По времето на [[хан Крум]] е построен първият каменен дворец. За това свидетелстват византийски хронисти, които описват превземането и унищожаването на Плиска от император [[Никифор Геник]] през 811 г. Крумовият дворец е бил с размери повече от 70 на 60 m, на 2 етажа, с височина около 10 m заедно с кулите. В музея е изложена възстановка на двореца. Хан Омуртаг изгражда нов дворец, по-малък по размери, но със запазени основи и голяма част от приземния етаж. В сградата е имало жилища за хана и за неговите гости. На втория етаж е била тронната зала. Дворецът е имал собствен водопровод, запазен и до днес.<br> Третата част на Плиска е [[Цитадела]]та. В нея се намирало основното жилище на хана и неговото семейство. Тя е оградена с допълнителна крепостна стена. Близо до двореца на Омуртаг е било култовото средище на прабългарската столица. <ref name=" Енциклопедия – Шуменска област 2011"/>

 

В Плиска българския владетел княз Борис покръства българския народ през [[864]] г. Друго изключително важно събитие свързано с българите е посрещането на създателите на славянската азбука Светите братя [[Кирил и Методий]] в първата българска столица.<ref>[http://travel.rozali.com/bulgaria/p12215.html rozali.com/]</ref>

В Плиска са намерени множество останки на раннославянската и старобългарската култура. Сред костните останки от 9 – 10 в. от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 7 вида птици, от които най-голям интерес представляват изчезналите към средата на 20 в. от страната [[брадат лешояд]] (''Gypaetus barbatus'') и див [[колхидски фазан]] (''Phasianus colchicus colchicus''). Освен това са намерени находки от [[гарван]] (''Corvus corax''), [[голяма белочела гъска]] (''Anser albifrons'', както и многобройни останки от [[домашна кокошка]]<ref>Боев, З. 1995. Птици от средновековни селища в България. – Historia naturalis bulgarica, 5: 61 – 67.</ref>

По-късно там са открити и останки от домашна кокошка (''Gallus gallus domestica''), домашна гъска (''Anser anser''), дропла (''Otis tarda''), ловен сокол (''Falco peregrinus''), скален/домашен гълъб (''Columba livia''), както и от домашно магаре (''Equus africanus asinus''), домашна свиня (''Sus scrofa domestica''), домашна коза (''Capra aegagrus hircus'') и др. Тези находки доказват практикуването на лов, животновъдство и соколарство в древната ни столица.<ref>Boev, Z. 2016. New animal remains from Pliska, the medieval capital (10 c. AD) of Bulgaria, (Shumen Region, NE Bulgaria). – ZooNotes, 87: 1 – 3 (2016) www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg ISSN 1313 – 9916.</ref>

В съседство с Плиска се намира старобългарският [[курган]] в [[Нови Пазар]].

 

=== Народна република България ===

{{раздел-мъниче}}

 

=== Република България ===