|
Решението на правителството на Богдан Филов и Народното събрание да се обяви „символична война“ на съюзниците е използвано като повод за въздушни нападения. На 18 октомври 1943 г. започва англо-американска въздушна офанзива на Балканите. Извършени са [[Бомбардировки на България|бомбардировки над България]] в София, Скопие и Велес. Операцията приключва след половин година тежки и разрушителни бомбардировки, наричани във военните планове на съюзниците „терористични“ въздушни нападения. Последната голяма бомбардировка на София е на 20 април 1944 г. Срещу България са пратени над 2500 изтребителя и тежки бомбардировачи. Срещу тях в защита са около 80 български летци изтребители от София, Карлово, Скопие и Ниш и 30 немски изтребителя, базирани в София. Участват и немски въздушни части от Скопие и Ниш. Общо по време на операция ”Point Blank” (Прицел от упор) София е бомбардирана 11 пъти. Операцията е част от въздушната кампания „Приливна вълна“ (Tidal wave), срещу нефтените полета около Плоещ . Поразени са най-вече граждански обекти, като Народният театър (тежко засегнат), църквата от ХІ век Свети Спас (силно разрушена в 1944 г.). Градската библиотека е напълно унищожена на 30 март 1944 г. изгарят 40 000 тома книги. Католическата Катедрала Свети Йосиф е напълно унищожена на 30 март 1944 г. Голямата Софийска синагога е тежко засегната, изгаря уникалната и юдейска библиотека на общността, съхраняваща безценната колекция от средновековни равинистични трудове. Духовната академия е тежко засегната, изгорен е куполът на храма вграден в нея. Взривени и опожарени са хиляди жилищни сгради, разрушен е градският център.
Бомбардирани общо 168 населени места, от които 18 града, включително в "новите територии". Хвърлени са общо 45 265 разрушителни и запалителни бомби, общо 4350 тона.. Една част от бомбите са с взривател със закъснител. Целта е да се затрудни работата на спасителните екипи. Като част от военната пропаганда пресата предупреждава населението за пуснати бомби във вид на детски играчки. Загиват 4208 души и са тежко ранени 4744. 88% от загиналите са граждански лица - жени, деца и стари хора.
Общият брой на полетите през 1943 – 1944, е 23 000. Хвърлените при бомбардировките 4350 тона взривове с експлозивниРазрушени и запалителниповредени бомби разрушаватса само в София 12 657 сгради, тежко увредени или опожарени са огромен брой други. Нанесените материални щети възлизат на стойност над 24 милиарда тогавашни щатски долара. В защитата на Родината загиватЗагиват 22-ма български летци, съюзните немските пилоти също дават жертви. ГубимЗагубени са 27 български самолета. срещуНад 185територията американскина иБългария английски самолетаса свалени надили България<ref>[http://nauka.bg/a/паметник-на-летците-и-парашутистите-в-софия-0аварират Благой185 Анев, Паметник на летцитеамерикански и парашутиститеанглийски в София, спсамолета. Българска наука, 16 февруари 2012]</ref>, а още по-голям брой чуждиДруги машини саполучават тежко повредениповреди. ПротивникаПротивникът губи 689 летци – загинализагиват 256 пилота и 333са пленени, плюс333. значителенНеустановен брой противникови чинове са извадени от строя противниковизавърнали чиновеслед завърнали сезавръщане в базите тежко ранени и негодни за участие в бой. <ref>[http://shumen-camp.info/index_bg.html Военнопленническия лагер в Шумен]</ref><ref>[http://www.mediapool.bg/sofiya-s-pametnik-i-na-amerikanskite-lettsi-zaginali-prez-voinata-v-bulgaria-news170765.html София с паметник и на американските летци, загинали през войната в България,mediapool.bg, 4 октомври 2010]</ref><ref>[http://bnt.bg/bg/news/view/55423/pametna_plocha_za_zaginali_letci Паметна плоча за загинали /,rjdkiur летци]</ref><ref>[http://www.djambazki.org/blog/view/31/te-braniha-teb-sofiia Ангел Джамбазки, Те браниха теб София.]</ref><ref>[http://old.duma.bg/2008/1108/131108/obshtestvo/ob-8.html Желязко Тончев, Български орли в безсмъртен полет, Дума, 13 ноември 2008]</ref> Пленените летци, сред които американци, англичани, поляци, новозеландци, сърбин са изпратени във военно-пленнически лагер на Шуменското плато, където получават хуманно третиране според международните закони. Нито един от тях не загива в плен. На 8-ми септември са натоварени на влак и на 9-ти септември пристигат в Истанбул, откъдето се завръщат в частите си.
== Личността на Списаревски ==
|
