Разлика между версии на „Димитър Списаревски“

2188 байта изтрити ,  преди 11 месеца
м
Загинал само на 27 години в защита на мирното население на София в страшна битка с носещия унищожения на града враг, в която са свалени 5 противникови самолета, неуспял да се ожени могъл само веднъж да полети със своята приятелка от София Фросия Каблешкова на учебния самолет Бюкер ”Юнгман” – „Лястовица“, той и героизмът на българските летци, са възпети от поетите като ”Торпили от сърца“. Летецът печели не само непреходната признателност на софиянци, но тази и на целия български народ.
 
=== Признание преди 9-ти септември 1944-та година ===
В САЩ не само сваленият при тарана единствен оцелял летец Робърт Хенри Ренър пожелал да дари медалите си на майката на Списаревски и колегата му от другата ударена крепост Макландън, но въобще се отнасят с високо уважение към подвига му и го отразяват подробно в своята военна енциклопедия. Радио Лондон посвещава отделна емисия на този бой, а Токио и Берлин нееднократно изразяват почитта си към българския летец. Признателни столичани заради които загива, обвиват своя сънародник с „ореола на светец защитник, новия Софийски Свети Георги Победоносец“. Още на 31 декември 1943 г. са отпечатани и бързо разпродадени 100 000 паметни пощенски картички с лика на Списаревски. А за издигнатия две години преди гибелта му от софийските студенти любим на софиянци Паметник на българския летец до Народното събрание с преклонение твърдят, че на фигурата е Списаревски.<ref>[http://sofia50.blogspot.com/2008/01/33.html Списаревски, София преди 50 години].</ref>
 
# Да се наименова първото построено училище в града на името на кап. Димитър Списаревски. (Ф.131 К, оп.1, а.е.197, л. 152 и 152 обр, Държавен архив гр. Добрич).
 
Константин Кръстев Кичев от Гимназията в гр. Добрич рисува известната картина на битката, публикувана във в-к „Добруджански глас“ в 1944 г.
 
=== Отношение след 9-ти септември 1944-та г. ===
Веднага след комунистическия преврат на 9.ІХ.1944 г. овладелите властта партизански активисти чужди и непроумяващи истинската героична същност на подвига на Списаревски, побързват да сложат неговото семейство като такова на „царски офицер“, в списъка с неблагонадеждните софиянци, които трябва да бъдат изселени от столицата. Подвигът на Димитър Списаревски обаче е признат и от съветския военен комендант на София, който когато на въпроса в какво е обвинен му отговарят: „Неговият син капитан Списаревски беше летец-изтребител, блъсна се като жива торпила в самолета на нашия антифашистки съюзник и го свали.“ с думите:
След преврата на 9.ІХ.1944 г. отношението към семейството на Списаревски е като към семейство на "царски офицер" и е изселено от столицата. Причина за това са националистическите му убеждения и участието в преследването на партизани. Подвигът на Димитър Списаревски обаче е признат и от съветския военен комендант на София. На въпроса в какво е обвинен му отговарят: „Неговият син капитан Списаревски беше летец-изтребител, блъсна се като жива торпила в самолета на нашия антифашистки съюзник и го свали.“ с думите: „<em>Почему так?</em> <em>Он не враг, он погиб для Родины! Он ваш герой!“ (Защо така? Той не е враг, той е загинал за Родината! Той е ваш герой!)</em> комендантът задрасква името на бащата на Списаревски от списъка с набелязаните за неблагонадеждни и временно го спасява от репресия .<ref>[https://alterinformation.wordpress.com/2014/12/12/421049150/ Живко Вълчев, Списаревски и Луков]</ref><ref name=":2" />
„<em>Почему
так?</em> <em>Он не враг, он погиб для Родины! Он
ваш герой!“ (Защо така? Той не е враг, той е загинал за Родината! Той е ваш
герой!)</em> – задрасква името на бащата на Списаревски от списъка с набелязаните за
неблагонадеждни и го спасява за момента поне от тази репресия .<ref>[https://alterinformation.wordpress.com/2014/12/12/421049150/ Живко Вълчев, Списаревски и Луков]</ref><ref name=":2"/>
 
Това обаче на попречва следСлед 1944 г., по време на комунистическя сателитен съветскикомунистическия режим в България, независимо от официалната антиамериканска пропаганда, в духа на наложения „пролетарски интернационализъм“ името на капитан Димитър Списаревски като национално убеден „царски“ офицерсе станалцензурира любими насе народаспоменава героиченсамо символв иограничен неговияткръг подвигспециализирани впубликации. защитаВ продължение на мирните40 гражданигодини наподвигът Софияму остава неизвестен. Не се споменава и българскатаимето земяна отнеговия чуждитечичо, враговеДимитър даСписаревски се цензурирадостоен български офицер и дапоет, сезагинал споменавакато самопарламентьор впри ограниченсърбите кръгв специализираникрая публикациина иМеждусъюзническата фактическивойна отпри власт[[Злетовска врека|Злетовската река]].
продължение на повече от 40 години налага пълното мълчание за него и подвига
му. Така, както не се споменава и името на другия герой, неговия чичо, Димитър Списаревски – достоен български офицер и поет, престъпно съсечен като парламентьор при сърбите в самия край на Междусъюзническата война при [[Злетовска река|Злетовската река]] след като протестира за спазване на военната чест от вероломните бивши съюзници срещу хулите и ругатните им към България.
 
В първите месеци наслед настъпилите9-ти събитиясептември, бащата Светозар Списаревски, е уволнен вече от службата, работилси в Общинаобщината в гр. Добрич от управляващия орган,. Околийския комитет на Отечествения фронт гр. Добрич. Вс протокол № 33 на ОК на ОФ от 5 декември 1944 г. фигурира следното решениерешава: ''“ Не се дава служебна бележка на СветозарСписаревскиСветозар Списаревски, бивш контрольор при Добричката община, уволнен като фашист."'' (ф.11, оп 2, а.е. 3А). От 12-те участници в това заседание, четирима са бъдещи кметовенакметове на гр. Добрич, управлявали го общо над 15 години. На майката на Димитър Списаревски Ветка (Елисавета) Списаревска за дълго време е отнета пенсията, защото синът ѝ бил „царски офицер“ занмавал се с „фашистка дейност“,. а братБрат му е изхвърленуволнен от армията.<ref>[https://edinzavet.wordpress.com/2008/12/12/ofcorps-pogrom1944/ Погромът върху българския офицерски корпус]</ref> Във филмафилм за негоСписаревски негов сродник с горчивина споделя: ''„Списаревски е щастлив, че е загинал, защото след 9 септември 1944 г. комунистите положително щяхящяха да го убият.“'' 
 
Цензурата е непробиваема. Не успява да я разбие нито писателятПисателите Емилиян Станев, нито Серафим Северняк, нито Слав Караславов, които искат да пишат за подвига на Списаревски. Нещоне повече,получават следодобрение. еднаДипломатът краткаСтоян публикацияГюров зае Списаревскипосланик въвв вМосква. „Поглед“В посланикътгимназията ние вимал Москва,остър въпроснияконфликт Стоянсъс Гюров,Списаревски изпиталзаради навреметополитически заспорове. антинационалнатаСлед сипубликация ремсистказа истерикаСписаревски шамаритевъв нав. гимназиста Списаревски„Поглед“, лично занимаваповдига свъпроса тозии „международенго проблем“поставя самияпред Тодор Живков.<ref name=":3" />
 
Признание след 10-ти ноември 1989-та
След 1989 г. мълчанието за подвига му е разкъсано и народното преклонение се отприщва. Издадени са книги, брошури, печатат се статии, посветени са му телевизионни предавиния, лекции, филми.
 
След 1989 г. мълчаниетозабраната за подвигапубликации му е разкъсано и народното преклонение се отприщвапада. Издадени са книги, брошури, печатат се статии, посветени са му телевизионни предавинияпредавания, лекции, и филми.
Неговото име носи Клубът на летците „Кап. Димитър Списаревски“.
 
ЕжегодноНеговото признателнотоиме гражданствоноси иклубът българскотона войнстволетците го„Кап. почитаДимитър сСписаревски“. чествания в цялата страна, аЕжегодно в София се провежда възпоменателно факелно шествие „Списаревски марш“.
 
В годините след 1994, управата и гражданството на Добрич ежегодно уреждауреждат възпоменателни прояви в дните около деня на раждането му и на гибелта му. Посветена му е и песен – „Балада за Списаревски“, написана от Светла и Иван Илиеви.
 
Първи в самото начало на 90-те е публикуван сборникасборникът на СВВНВУ „Капитан Димитър Списаревски летец изтребител, ЖИВАТАживата ТОРПИЛА,торпила - Животживот и гибел“, който е преиздаден. следПреиздаден товаот (изд. Еъргруп 2000, София).
Посветена му е и песен – „Балада за Списаревски“, написана от Светла и Иван Илиеви..
 
Първи в самото начало на 90-те е публикуван сборника на СВВНВУ „Капитан Димитър Списаревски летец изтребител, ЖИВАТА ТОРПИЛА, Живот и гибел“, който е преиздаден след това (изд. Еъргруп 2000, София).
 
Младата добричка писателка Кремена Желязкова издава книгата „Наричаха го Спаич“ (изд. „Авангард“, София, 2009) и пише пиесата „Поема за Спаича“ посветена на героя. Кремена Желязкова е внучка на Кольо Костов, на когото Списаревски е бил ротен командир.
 
Любен Овчаров пише за него своята творба „Списаревски – Повест за живата торпила“ (изд. „Пропелер“, София, 1998).
 
Само до края на 2011 г. за Списаревски в 10 сайтаинтернет страници а Списаревски има над 500 статии.
 
Днес след [[Васил Левски]] тойСписаревски е може би един отсред най-ревностно почитаните и популярни съвременни български герои не само от възрастните, но се е превърнал и в знаме за патриотичната българска младеж, обаче за разлика от убития от комуниститчески терористи български ген. [[Христо Николов Луков|Христобългарските Луков]]младежи, включително и насред тазитези с леви пристастияубеждения.<ref>[http://www.klassa.bg/news/Read/article/199256_Младите+в+БСП+почитат+паметта+на+Димитър+Списаревски Младите в БСП почитат паметта на Димитър Списаревски]</ref>
 
 Народът го обгръща с мистичния ореол на мълвата за неумиращ всепобеждаващ герой, които Емил Кацаров описвапише вза своянего "Документален разказ".<ref>[http://litclub.bg/library/nbpr/kazarov/tainiat.html Емил Кацаров, Тайният живот на поручик Списаревски, документален разказ, 10 септември 2003 г., Литературен клуб.]</ref>
 
 За него се прави и филмФилмът – „В търсене на Списаревски“ (2013 г.) на Адела Пеева, но той е посрещнат доста нееднозначно. зарадиПропуснати допуснатитеса в него произволни тези срещу името на героя и неотразяването на много от съществуващите документи, живи свидетели и известното от съратници на летеца оставили автентични сведения за героя като Стоян Стоянов, Чудомир Топлодолски, Петър Петров, Петър Манолев, Михаил Григоров, които са игнорирани. <ref>[http://www.kultura.bg/bg/article/view/21447 Геновева Димитрова, „Търсенето на Списаревски“ забуксува, в.Култура, Брой 35 (2741), 25 октомври 2013]</ref><ref>[http://knigi-news.com/?in=pod&stat=9545&section=9&cur= Бойко БЕЛЕНСКИ, ЗАЩО НЯМА ДА ГЛЕДАМ ТОЗИ ФИЛМ, knigi-news]</ref>. Добричката общественост също не бе особено поласкана от видянотоприема придобре представянето на филма в родния град на героя.
 
На Димитър Списаревски са издигнати монументи и наречени улици из цяла България:
 
;В Добрич:
 
На ул. „Независимост“ №14 на сградата на НТС непосредствено до мястото където е роден на 19 юли 1916 г. е поставена паметна ''плоча'' от с барелеф.Открита открита се военни почести на 23 септември 1994 г. от ВВС – 26 авиобаза Добрич, СВНВУ и гражданството. Барелефът с неговия образ, е направен о.з. майор Петър Кобакчиев. и плочтаЗаедно с надписплочата къмс негонадпис, са дарени от Клубаклуба на летците – „кап„Кап. Димитър Списаревски“.
 
НаПрез голямата1991 улица в центъра в 1991 г. е възстановено името кактона еголямата била кръстена на негоулица в родния му град Добричцентъра, където е била и къщата на семейството.
 
;В София:
На голямата улица в центъра в 1991 г. е възстановено името както е била кръстена на него в родния му град Добрич, където е била и къщата на семейството.
 
* Бул. „Кап. Димитър Списаревки“ в кв. „Дружба“
;В София:
* БулВ кв. „кап„Дружба“ на бул. „Кап. Димитър Списаревки“ в кв.градинката „Дружба“пред бл. 98 е кръстенпоставен напластичен монумент с плоча от ВВС, СВНВУ и ВМРО, открит него2010 г.
* На бул. „Витоша“ №134 пред входа на Втора мъжка гимназия (днес 22-ро СОУ), където е учил, в градинката, където е основан футболен клуб „Левски“, в който е играл е поставена паметна ''плоча''  с барелеф, открита преди 2010 г. по инициатива на СВНВУ.
* В кв. „Дружба“ на бул. „Кап. Димитър Списаревки“ в градинката пред бл. 98 – пластичен монумент с плоча от ВВС, СВНВУ и ВМРО открит преди 2010 г.
* На бул. „Витоша“ №134 пред входа на Втора мъжка гимназия (днес 22-ро СОУ), където е учил, в градинката, където е основан футболен клуб „Левски“, в който е играл – паметна ''плоча'' с барелеф открита преди 2010 г. по инициатива на СВНВУ.
 
[[Файл:Dimitar Spisarevski - memorial plaque - 57 Han Asparuh Str, Sofia.jpg|мини|250px|Паметната плоча на сградата на ул. „Хан Аспарух“ № 57 в София, в която от 1932 до 1943 г. е живял Списаревски.<br/>[[Файл:Dimitar Spisarevski - house right - 57 Han Asparuh Str, Sofia.jpg|125px|center]]]]
277

редакции