Разлика между версии на „Тихи океан“

2 байта изтрити ,  преди 1 година
м
 
=== Релеф на дъното ===
Подводните периферии на континентите, обкръжаващиобкръжващи Тихия океан, се отличават със сложността на релефа и геоложкия си строеж. Ширината на шелфа се колебае от няколко десетки километра (край американските брегове) до 700 – 800 km (в [[Берингово море|Берингово]], [[Източнокитайско море|Източнокитайско]] и [[Южнокитайско море]]), а дълбочината на външния му край – от 150 до 500 m. Континенталните склонове са стръмни, често стъпаловидни, разчленени от каньони в които се откриват древни скали с различна възраст. По северната и западната периферия на океана, от полуостров [[Аляска]] до [[Нова Зеландия]] се простира система от котловини, обособени в периферни морета, островни дъги и дълбоководни падини, обхващащи и областта на Австрало-Азиатските морета и образуващи в съвкупност съвременния геосинклинален пояс. За тази обширна площ са характерни контрастния релеф, активния вулканизъм, интензивната сеизмична дейност и сложното редуване на участъци от земната кора от океански, континентален и преходен тип. Най-големите дълбочини в котловините на тези периферни морета ([[Берингово море|Берингово]], [[Охотско море|Охотско]], [[Японско море|Японско]], [[Южнокитайско море|Южнокитайско]], [[Сулу (море)|Сулу]], [[Сулавеси (море)|Сулавеси]], [[Филипинско море|Филипинско]], [[Коралово море|Коралово]] и др.) се колебаят в пределите на 3500 – 7500 m, като много от тези котловини са усложнени от подводни възвишения. [[Шелф]]ът в Тихия океан заема 1,7% от площта на океанското дъно, [[континентален склон|континенталният склон]] – 7%, дълбоководните падини – 1,3%, [[абисално дъно|абисалното дъно]] – 9%.<ref name="bse"/>
 
Островните дъги в Тихия океан са представени от една или две вериги острови, като задължително във външната верига съвременният вулканизъм отсъства ([[Алеутски острови|Алеутски]] и [[Курилски острови]]). На юг от [[Япония]] те се разделят на два клона, обхващайки от запад и изток Филипинската котловина. С островните дъги са свързани и дълбоководните падини (ровове), кътето се намират най-големите дълбочини на океана (в m): Алеутска (7822), Курило-Камчатска (9717), Японска (8412), Идзу-Бонинска (9810), Волкано (9156), [[Марианска падина|Марианска]] (11 022), Филипинска (10 265), Новобританска (8320), Бугенвилска (9103), Тонга (10 882), Кермадек (10 047) и др. Покрай [[Южна Америка|Южна]] и [[Централна Америка]] се простират падините: Чилийска (8069), Перуанска (6601), Централноамериканска (6489) и Цедрос (6225)., а на север, покрай западното крайбрежие на [[Северна Америка]] те отсъстват. Дълбоководните падини съответстват на изходите на повърхността на грандиозните разломи, които са силно наклонени към континентите и дълбоко навлизащи в горната мантия (зоната на Беньоф) на Земята. Покрай подводните падини и успоредно на тях се простира т.н. андезитова линия – границата на развитие на андезитовите вулкани.<ref name="bse"/>
Анонимен потребител