Разлика между версии на „Димитър Списаревски“

м
(→‎Отношение след 9-ти септември 1944-та г.: Значителни стилистични и правописни редакции)
 
== Личността на Списаревски ==
Списаревски от малък има трайни интереси към спорта, историята и литературата с фокус върху класическата и руската, както към спорта. Пише стихове<ref>[http://nstribuna.org/Dimitar_Spisarevski.htm] <em>„Ще мра…<br>
Не ще ме никой знай.<br>
Не ще кандило грей<br>
Над костите ми в „оня“ рай.<br>
Край мене глъб ще зей!“</em>Димитър Списиревски
</ref>, владеещвладее перфектно немски и руски изпитваезик. Изпитва дълбоко уважение към тези две национални култури. Има за свой любим герой подполковник Калитин, защото както казва: ''“дядо ми е учил някога в Русия и защото Калитин е загинал за България"''. Майсторски пееПее руски романси и пламенно рецитира Ботев,. ординарецътОрдинарецът му в Скопие Стоян Тотев свидетелства: ''„Така хубаво рецитираше, щото те прави да станеш на бомба.“ „Той беше красив мъж, Аполон. Като тръгнем из главната улица, като го срещнат ученички, студентки, интелигенция, цивилни, така го оглеждат – просто ми е било неудобно. Много правеше впечатление. Не обичаше булевардни лафове и хулигански подхвърляния.“''<ref>[http://pressadaily.bg/publication/25719-Списаревски-и-неистовата-жажда-за-герои/ „В търсене на Списаревски“, Адела Пеева] </ref> Ясно предавайкипредава впечатлението на съвременниците му за него ген. м-р Стоян Стоянов, един от най-близките му приятели, го характеризира изчерпателно:. ''“Има известни личности, които рязко се отличават от околните – срещнеш ли ги веднъж, запомняш ги завинаги. Списаревски беше от този тип хора. Със своята мъжествена, едра и стройна фигура, с особената си походка и с характерен акцент в говора, пламенен родолюбец, защитник на слабите и кавалер той винаги обръщаше внимание на околните.'' ''Всички войници го обичаха и уважаваха, защото към тях бе непринуден и разговорлив. Но ядоса ли се за нещо, ставаше страшен. И не за себе си вършеше това, а винаги в защита на другите, на по-слабите. Особено държеше на другарите си. За тях бе готов, без да му мигне окото, да се хвърли и в огъня дори. Но най-остро реагираше, когато го обиждаха като българин.“''<ref name=":0" /><ref>[http://old.duma.bg/2006/0606/200606/obshtestvo/ob-2.html Първата жива торпила, в-к Дума, 20 юни 2006]</ref>
 
Добричкият вестник „Добруджанска трибуна“ в брой 139 от 24 юни 2003 г. помества кратко интервю с Кольо Костов, на когото Списаревски е бил ротен командир. Дядо Кольо /народ. 831920 г./ твърди, че Списаревски е научил войниците от новоприсъединените земи Добруджа, Македония и Беломорска Тракия да четат и пишат на български език.
 
Брат му Иван Списаревски свидетелства, че макар да не е бил легионер ''„Димитър, беше националист и никак не обичаше ремсистите и комунистите.“'' Ветеранът Иван Атанасов си спомня, ''„Списаревски особено се възбуждаше, когато говореше за многострадалната Македония, Добруджа, Тракия, Западните покрайнини, които бяха откъснати от майката родина по силата на Ньойския договор.“'' Негови съвременници и съвипускници разказват, че предпочитани от него модели на лично поведение са подвизите на императорският полковник Калитин, загинал на турските щикове, но спасил на Самарското знаме в руско-турската освободителна война, на Христо Топракчиев, пионер и първа жертва на бойната ни авиация. Уважава и цени саможертвата, мотивирана от патриотични подбуди.
''„Слушайте добре, извънказармените си идеи ще насипете с един вагон нафталин. Не искам в моята рота да се говори за разни Хитлер, Сталин, Чърчил, Рузвелт, Мусолини... Ви сте преди всичко български войници и нашата единствена идея трябва да бъде България.“''
 
''„Готов съм да воювам с всички, които посмеят да нападнат България,. сС руснаците няма да воювам, защото са ни братя, но ако братята решат да ни забият нож в гърба, няма да забравя, че съм Българинбългарин!“''<ref>[http://pan.bg/view_article-1-20608-ZA-GEROQ-SPISAREVSKI.html Иван Петков, 70 години от героичния подвиг на летеца Димитър Списаревски, сп. Клуб КРИЛЕ, брой №12, 2013 г.]</ref>}}
 
Списаревски твърдо отрича антисемитизма налаган от доминиращия тогава в Европа немски националсоциализъм, тойи категорично заявява: {{Цитат|„Аз пръв ще хвърля бомба отгоре и няма да позволя да бъдат екстрадирани евреите по Дунава!“<ref>[http://pan.bg/view_article-1-20608-ZA-GEROQ-SPISAREVSKI.html Иван Петков, 70 години от героичния подвиг на летеца Димитър Списаревски сп.Клуб КРИЛЕ, брой №12, 2013 г.]</ref>}}
 
Списаревски е бил не само изключително физически красив, силен и изискан мъж, но и щедър и великодушен човек, веселяк, душа на компаниите, корав мъж,. тойТой ненадминатияе виртуоз в летенето, е много начетен, владее отлично немски и руски, пее, рецитира и е голям кавалер. Неговото изострено чувство за справедливост, безкрайния му патриотизъм и чисто мъжките реакции му и рицарско поведение често му създават много неприятности. Известни са случаите когато в Германия немски офицери отнесли се с недостатъчно уважение към България изпитват юмруците му, началникът на пилотското училище във Вернойхен полковник Остеркампф по този случай строява школата и заявява на своите възпитаници немци, че щял „да се чувства определено щастлив", ако чуел, че някой от тях „би защитил името на Германия както този млад българин", а пилотите нарекли българите „балкански туземци“ са откомандировани и пратени на фронта.<ref>[https://www.facebook.com/events/101199843385385/?source=1 Христо Матанов, Лекция – „За живота и подвига на кап. Димитър Списаревски“]</ref> Във варненското казино по същите причини и начин наказва самолично самозабравил се българин на служба в италианския флот. По-късно боят не се разминава и на бургаския окръжен полицейски началник, отнесъл се обидно към летец от българската армия. В офицерския клуб в Плевен се разправя на момента с нашенски любители на немски военни маршове, които не разрешавали на оркестъра да изпълнява български песни. В Скопие защитава по същия начин местен турчин от гаврите на германски войници.<ref name=":1">[http://nstribuna.org/Dimitar_Spisarevski.htm ген. м-р Стоян Стоянов, Капитан Димитър Списаревски – живата торпила, НС трибуна]</ref> Пак в Скопие в един ресторант грабва стол и попилявасе бие с германски войници, позволили си волности към сервиращите им местни български момичета.<ref>[http://pressadaily.bg/publication/25719-Списаревски-и-неистовата-жажда-за-герои/ Списаревски и неистовата жажда за герои, pressadaily]</ref> Списаревски умело налага войнската дисциплина като обича, защитава и се грижи за войниците, гневът му физически изпитва фелдфебел позволил си да посегне на войник – Списаревски изтръгва от ръцете му и със силен удар счупва в гърба му летвата с която ротния фелдфебел Гатев се канил да наказва войника, също така разни началници са уволнени от армията по негов рапорт за злоупотреби с войнишкия порцион.<ref>[http://nstribuna.org/Dimitar_Spisarevski.htm фелдф. Иван Петров, Капитан Димитър Списаревски – живата торпила, НС трибуна]</ref><ref>Валери Роев, Спомени на Стоян Тотев, Телеграф, 20 декември 2013 г., стр. 13</ref> <br /> Спаича, както го наричат, си остава непроменен. Един от най-близките му приятели, генерал-майор Стоян Стоянов, казва за него:
 
{{Цитат|''„Отстъплението в боя при каквито и да е обстоятелства му беше чуждо, противно, невъзможно за неговата натура. За Димитър въздушният бой беше ситуация, която го наелектризираше по особен начин, правеше го още по-силен, неустрашим и самоуверен. Да победи във въздуха за него бе нещо, което се разбира от само себе си. Би разкъсал и със зъби противника, но никога не би го оставил да се измъкне невредим. Той влизаше в бой така, както някога в древността суровият воин на Спарта е изпълнявал повелята на своята майка, която като му връчвала щита, е казвала: „С него или на него!““''<ref name=":0" />}}
Летецът изтребител Михаил Григоров, служил под командването на поручик Списаревски споделя за него: ''„Винаги, когато той говореше за България и споменаваше нейното име или разказваше за нейната история, за природните ѝ красоти или пък ставаше дума за достойни българи, гласът му започваше да вибрира, а лицето му се изчервяваше от вътрешно напрежение. Гърдите му се издуваха и той ставаше по-грамаден и внушителен. С гордата си осанка доминираше над всички нас.“''
 
О.з. полк. Петър К. Петров разказва за него: ''„Та, като мина известно време и Списаревски се поуспокои, започна да лети често, доби увереност в себе си. А той беше добър летец. Спомням си, веднъж бяхме дежурна двойка с Никола Бонев, когато видяхме, че от гарата идва запъхтян Спаича. Изкарайте още един „Доган“, вика, ще летим. Излетяхме тримата и той ни отведе над Пловдив, където започна циркуси, фигури, атаки, слизаше ниско между тепетата... А ние плътно след него. Долу се събра народ да ни гледа... Летим и не знаем какво става, защо нашият командир прави тази въздушна демонстрация над града? Чак като кацнахме, Спаича се засмя радостно и разкри тайната:''{{цитат|„Днес, бако, се освободи моят роден край! Добрич отново е български! Днес аз черпя!“ И ни отведе в селската кръчмичка, която се казваше „Летец“... На другия ден го извика при себе си командирът на орляка полковник Сапунов и го наказа&nbsp; – един месец отстраняване от длъжност, като му възложи твърде досадна работа – да извърши проверка на войнишкото оръжие. Един месец Спаича ходи като черен облак насам-натам с папка под мишница, а колчем ни срещнеше, викаше: „И вие си начесахте крастата оня ден, а сега аз няма да летя цял месец!“ Нали ни беше командир, всичко се бе струпало върху него.“<ref name=":1">[http://nstribuna.org/Dimitar_Spisarevski.htm ген. м-р Стоян Стоянов, Капитан Димитър Списаревски – живата торпила, НС трибуна]</ref>}}
 
Буен, неустрашим и дързък е поручик Списаревски и във въздуха. Отстъплението в боя му е напълно чуждо, противно и невъзможно. Полетите си той върши на максимални обороти, в учебен бой атакува с такава стръв, че понякога отнася наказания. Той заявява на другарите си: {{цитат|''„..ако някога ми падне насреща противников самолет, ще го изям, па ако ще и с машината да се блъсна в него..“''<ref>[http://www.pasarel.eu/index.php/dpasarel/novini/item/237-70-godini-ot-podviga-na-kap-dimitar-spisarevski 70 години от подвига на кап. Димитър Списаревски, официален сайт на с. Пасарел]</ref>}}
Такова е било веруюто на поручик Димитър Списаревски. По думите на Иван Петков пишещ за летеца: ''"Неговата партия е „България над всичко“, а целта отбраната на Родината."''
 
Той се готви за логичната си атака с тарана и издържа този изпит пред себе си и пред отечеството. Поведението му е човешки обикновено и в него няма ненужна патетика,. последнитеПоследните му думи, преди да се качи в самолета на 20 декември 43 са съвсем земни:''"Гадове, не ме оставихте да си доям фасула.."''
 
Димитър Списаревски като родолюбец естествено силно симпатизира на легионерите и макар да не е доказано дали е членувал в СБНЛ участва, като знаменосец на Втора мъжка гимназия в София в техни прояви. В средата на 30-те години това е най-силната организация която се опълчва открито срещу Ньойския договор, от който бежанското семейство на Списаревски е не само морално, но и пряко засегнато, както стотици хиляди други българи от откъснатите земи. На демонстрация срещу Ньойския мирен договор, той се сбива със своя съученик, ремсиста Стоян Гюров който участва в контра-демонстрация т.е. фактически в подкрепа на Ньойския договор. Гюров по-късно член на ЦК на БКП и посланик в Москва, си отмъщава.<ref name=":3">''[http://nstribuna.org/Dimitar_Spisarevski.htm Капитан Димитър Списаревски – живата торпила]''</ref> 
прояви, в средата на 30-те години това е най-силната организация която се опълчва открито срещу Ньойския договор, от който бежанското семейство на Списаревски е не само морално, но и пряко засегнато
като стотици хиляди други българи от откъснатите земи. На демонстрация срещу
Ньойския мирен договор, той поставя с шамари на мястото което заслужава своя
съученик, ремсиста Стоян Гюров който участва в контра-демонстрация т.е. фактически в подкрепа на Ньойския
договор. Гюров по-късно член на ЦК на БКП и посланик в
Москва, десетилетия злобно си отмъщава на паметта на героя.<ref name=":3">''[http://nstribuna.org/Dimitar_Spisarevski.htm Капитан Димитър Списаревски – живата торпила]''</ref> 
 
[[Файл:Spisarevski - Dolni Pasarel 08.JPG|мини|250px|[[Пасарелски параклис "Св. Георги Победоносец"|Лобното място на Димитър Списаревски.]]]]
Посмъртно [[поручик]] Списаревки е отличен с орден [[Кръст за храброст]] и на 24 септември 1944 г. е произведен в чин [[капитан]], в 2009 г. му е присвоен чин [[полковник]] от [[ВВС на България]].
 
ЗагиналСписаревски загива само на 27 години в защита на мирното население на София в страшна битка с носещия унищожения на града враг,. вПреживе която са свалени 5 противникови самолета,не неуспялуспял да се ожени могъл, само веднъж да полетиполита със своята приятелка от София Фросия Каблешкова на учебния самолет Бюкер ”Юнгман” – „Лястовица“, той.Той и героизмът на българските летци, са възпети от поетите като ”Торпили от сърца“. Летецът печели не само непреходната признателностпризнателността на софиянци, но тази и на целия български народ.
 
=== Признание преди 9-ти септември 1944-та година ===
286

редакции