ПФК Локомотив (Пловдив): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) дублиране с по-горен раздел (виж беседата) |
Vodnokon4e (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 58:
В годините до 1944 г. тимът става Южнобългарски първенец и достигна четвъртфинал за Държавно първенство (1941 г.), като през 1940 г. и 1942 г. играе на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942 г. в София, постъпленията от него се оказават рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа. На 3 октомври 1942 г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб правят невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3 000 пловдивчани пристигнат в София, за да окуражават своя тим.
По същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942 г. и 1943 г.<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-10.jpg
''Вестник „Воля“''<ref>Вестник „Воля“, 4 април 1943 г.</ref> {{Цитат|За тази година „Спортклуб“ картотекира 704 редови членове и пак е най-големият спортен клуб в страната по броя на членовете си.}}
Ред 73:
В същото време, за разлика от променяното през годините след 1944 г. име на „Спортклуб“, то неизменни остават териториалната му принадлежност (ІV-ти район), неговата клубна емблема, неговите клубни цветове – червено-черно-бяло, както и представителният му футболен тим (от приобщаваните клубове в отбора се включвали един-двама играчи). Съвсем естествено, неизменни оставали и неговите привърженици – които се умножават от приобщилите се привърженици на католическия спортен клуб „Парчевич“, както и тези на арменските спортни клубове.
Вследствие на успешното си представяне през сезон 1948 г. (футболен първенец и на Пловдивска областна група), Славия Пловдив е определен за единствения тим, който да представлява Пловдив в новоучредената „А“ Републиканска футболна дивизия.<ref>[http://farm4.static.flickr.com/3322/4621559087_0698b72b13.jpg
Равносметката на Спортклуб дотогава може да се определи като впечатляваща: клубът е изиграл общо 84 мача на държавно равнище (след 1944 г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов), с голова разлика 157:129. Към октомври 1949 г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближава до такива показатели. През годините 1945 – 49 г. под името Славия Пловдив, клубът е пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948 г. – и в цяла България.
Ред 86:
[[Файл:Jskcrest.png|мини|ляво|150px|Емблема на ЖСК Пловдив]]
Пловдивският Железничарски спортен клуб (ЖСК) е учреден в рамките на кампания по основаване на Железничарски спортни клубове в цялата страна. Във всеки по-голям железопътен център трябва да бъде учреден Културно-просветен комитет, обхващащ съответните секции, включително и спортна. В Пловдив изискването за учредяване на Железничарски спортен клуб се осъществява на 13 юни 1935 г.<ref>Вестник „Железничарски подем“, 20 август 1935 г.</ref><ref>Държавен архикв-Пловдив, фонд 1036, оп.1, а.е.84</ref><ref>[https://farm5.staticflickr.com/4017/4534002431_50cceef8e6_b.jpg
''Вестник „Железничарски подем“'' {{Цитат|На 13 юний 1935 г., по инициативата на няколко железничари, пропили от ония благородни чувства на родолюбие, за да издигнат професията на оная висота, която ще заслужи вниманието на всички добри българи, се образува спортен футболен клуб при областта.}}
Ред 426:
[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Стадион Локомотив]] е разположен в парк [[Лаута (квартал)|Лаута]] (в югоизточната част на Пловдив). Той е част от спортен комплекс Локомотив, състоящ се от стадион с лекоатлетическа писта, три помощни терена, тенис кортове, зала за волейбол и закрита лекоатлетическо хале.
Капацитетът на [[Локомотив (стадион, Пловдив)|Стадион Локомотив]] е около 12 000 души (до [[2004]] г. e с капацитет 18 600 седящи места). Централната трибуна на стадиона е покрита с козирка. Размерът на игралното поле е 105,3 м на дължина и 71,4 м на ширина. Теренът е основно ремонтиран през 2016 г. Съоръжението разполага с осветителната система с мощност от
=== Технически данни ===
Ред 445:
=== Рекордни посещения ===
* Рекордът за най-голямо домакинско посещение на мач принадлежи на „Локомотив Пловдив“. През [[1981]] г. „Локо Пловдив“ играе дербито си с [[ПФК Берое (Стара Загора)|„Берое“ (Стара Загора)]] пред 47 000 зрители на стадион „[[Пловдив (стадион)|9-ти септември]]“ (сега „[[Пловдив (стадион)|Пловдив]]“). Пловдивският любимец с [[Христо Бонев]] в състава си бие с 2:1 заралии, а пръскащият се по шевовете стадион остава в историята на родния футбол като мачът, събрал най-голямата маса от футболни запалянковци.<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-83.jpg
* Рекордът за най-голяма гостуваща публика също принадлежи на „Локомотив Пловдив“. През [[1983]] г. отборът влиза в „А“ група след бараж-квалификация в София срещу [[ПФК Литекс (Ловеч)|„Осъм“ (Ловеч)]]. Черно-белите бият с 2:1 след продължения и голове на Аян Садъков и Едуард Ераносян. Над 35 000 запалянковци от Пловдив окупират софийския стадион „Васил Левски“.<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2013/08/il.-53.jpg
* Локомотив Пловдив държи рекорда и за най-голяма гостуваща публика в „Б“ група. На 22 юни 1985 г. около 10 – 12 000 пловдивчани посещават Казанлък в мач от „Б“ група на стадион „Цвятко Радойнов“ срещу отбора на Розова долина, за да подкрепят своя отбор в последната му крачка към „А“ РФГ.<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2013/08/il.-67.jpg
== Състав 2018/2019 ==
Ред 742:
|-
|}
<small>'''Последна актуализация:''' {{дата|18|7|2016}}</small> <ref>[http://www.ecaeurope.com/tabbed-content/club-ranking/
== Футболисти ==
| |||