Отваря главното меню

Промени

редакция без резюме
В годините до 1944 г. тимът става Южнобългарски първенец и достигна четвъртфинал за Държавно първенство (1941 г.), като през 1940 г. и 1942 г. играе на финалните мачове за Царската купа (Държавната купа). Специално за втория мач, състоял се на 3 октомври 1942 г. в София, постъпленията от него се оказават рекордни за цялата дотогавашна история на българския футбол, надхвърляйки постъпленията на всеки от дотогава изиграните финални мачове за Държавно първенство или Царската купа. На 3 октомври 1942 г. в София бил поставен и още един, дори по-внушителен рекорд: привържениците на Спортклуб правят невиждано дотогава „нашествие“ в чужд град, като според оценки на столичната преса, над 3 000 пловдивчани пристигнат в София, за да окуражават своя тим.
 
По същото време Спортклуб бил един от най-големите български клубове, а през 1942 г. и 1943 г.<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-10.jpg] вВ."Воля" „Воля“], 5 август 1942 г.</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2013/05/il.-1.jpg] вВ."Спорт" „Спорт“], 12 май 1943 г.</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-11.jpg] вВ."Спорт „Спорт“], 8 март 1943 г."</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-13.jpg] вВ."Воля" „Воля“], 26 март 1943 г.</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-15.jpg], вВ."Воля" „Воля“], 23 юни 1943 г.</ref> Българската национална спортна федерация (БНСФ) официално обявявила [[Пловдивски Спортклуб]] за най-големия български клуб според броя на картотекираните към Федерацията членове.
 
''Вестник „Воля“''<ref>Вестник „Воля“, 4 април 1943 г.</ref> {{Цитат|За тази година „Спортклуб“ картотекира 704 редови членове и пак е най-големият спортен клуб в страната по броя на членовете си.}}
В същото време, за разлика от променяното през годините след 1944 г. име на „Спортклуб“, то неизменни остават териториалната му принадлежност (ІV-ти район), неговата клубна емблема, неговите клубни цветове – червено-черно-бяло, както и представителният му футболен тим (от приобщаваните клубове в отбора се включвали един-двама играчи). Съвсем естествено, неизменни оставали и неговите привърженици – които се умножават от приобщилите се привърженици на католическия спортен клуб „Парчевич“, както и тези на арменските спортни клубове.
 
Вследствие на успешното си представяне през сезон 1948 г. (футболен първенец и на Пловдивска областна група), Славия Пловдив е определен за единствения тим, който да представлява Пловдив в новоучредената „А“ Републиканска футболна дивизия.<ref>[http://farm4.static.flickr.com/3322/4621559087_0698b72b13.jpg] В. Народен„Народен спортспорт“], 18 юли 1949 г.</ref> Именно поради това клубът, който днес носи името „Локомотив“ Пловдив, фигурира в специализираната футболна литература като един от десетте съучредители на „А“ РФГ през есента на 1948 г.<ref name="uchreditel1">[http://www.loko-pd.com/images/stories/5oct2010/il2.jpg] вВ. Футбол„Футбол“], 14 февруари 1968 г., София</ref><ref name="uchreditel2">[http://www.loko-pd.com/images/stories/5oct2010/il3.jpg] вВ. Вечерни„Вечерни новининовини“], 13 май 1983 г., София</ref> Пак поради същите основания, първият мач на Славия Пловдив в „А“ РФГ (10 октомври 1948 г. срещу „ТВП“ Варна) фигурира като първи мач на Локомотив Пловдив в „А“ РФГ.
 
Равносметката на Спортклуб дотогава може да се определи като впечатляваща: клубът е изиграл общо 84 мача на държавно равнище (след 1944 г. под имената СП45, Славия, Славия-Ченгелов), с голова разлика 157:129. Към октомври 1949 г. нито един друг пловдивски клуб дори не се доближава до такива показатели. През годините 1945 – 49 г. под името Славия Пловдив, клубът е пет пъти поред официално обявяван за най-голямата (най-масовата) спортна организация в Пловдив, а през 1948 г. – и в цяла България.
[[Файл:Jskcrest.png|мини|ляво|150px|Емблема на ЖСК Пловдив]]
 
Пловдивският Железничарски спортен клуб (ЖСК) е учреден в рамките на кампания по основаване на Железничарски спортни клубове в цялата страна. Във всеки по-голям железопътен център трябва да бъде учреден Културно-просветен комитет, обхващащ съответните секции, включително и спортна. В Пловдив изискването за учредяване на Железничарски спортен клуб се осъществява на 13 юни 1935 г.<ref>Вестник „Железничарски подем“, 20 август 1935 г.</ref><ref>Държавен архикв-Пловдив, фонд 1036, оп.1, а.е.84</ref><ref>[https://farm5.staticflickr.com/4017/4534002431_50cceef8e6_b.jpg] В. Спорт„Спорт“ за създаването на ЖСК през 1935 г.]</ref>
 
''Вестник „Железничарски подем“'' {{Цитат|На 13 юний 1935 г., по инициативата на няколко железничари, пропили от ония благородни чувства на родолюбие, за да издигнат професията на оная висота, която ще заслужи вниманието на всички добри българи, се образува спортен футболен клуб при областта.}}
[[Локомотив (стадион, Пловдив)|Стадион Локомотив]] е разположен в парк [[Лаута (квартал)|Лаута]] (в югоизточната част на Пловдив). Той е част от спортен комплекс Локомотив, състоящ се от стадион с лекоатлетическа писта, три помощни терена, тенис кортове, зала за волейбол и закрита лекоатлетическо хале.
 
Капацитетът на [[Локомотив (стадион, Пловдив)|Стадион Локомотив]] е около 12 000 души (до [[2004]] г. e с капацитет 18 600 седящи места). Централната трибуна на стадиона е покрита с козирка. Размерът на игралното поле е 105,3 м на дължина и 71,4 м на ширина. Теренът е основно ремонтиран през 2016 г. Съоръжението разполага с осветителната система с мощност от 1 8981898 лукса.<ref>[http://www.hitlighting.com/?action=projects&group=3,966&article=42579&content=/article_content.php#] “Хит” ООД]</ref><ref>[http://lokomotivpd.com/zapochnaha-testovete-na-osvetlenieto/] Официален сайт на Локомотив Пловдив]</ref> Прожекторно-осветителната уредба е разположена на четири мачти с височина 40 м плюс надстройка с височина 5,50 м и работна площадка. На всяка от тях са разположени 46 броя прожектори в структура от 8 реда и 6 колони. Осветлението позволява излъчване на HD телевизионен сигнал и на мачове от турнира Шампионска лига.
 
=== Технически данни ===
 
=== Рекордни посещения ===
* Рекордът за най-голямо домакинско посещение на мач принадлежи на „Локомотив Пловдив“. През [[1981]] г. „Локо Пловдив“ играе дербито си с [[ПФК Берое (Стара Загора)|„Берое“ (Стара Загора)]] пред 47 000 зрители на стадион „[[Пловдив (стадион)|9-ти септември]]“ (сега „[[Пловдив (стадион)|Пловдив]]“). Пловдивският любимец с [[Христо Бонев]] в състава си бие с 2:1 заралии, а пръскащият се по шевовете стадион остава в историята на родния футбол като мачът, събрал най-голямата маса от футболни запалянковци.<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2012/07/il.-83.jpg] вВ. Отечествен„Отечествен гласглас“], 17 март 1983 г.</ref>
 
* Рекордът за най-голяма гостуваща публика също принадлежи на „Локомотив Пловдив“. През [[1983]] г. отборът влиза в „А“ група след бараж-квалификация в София срещу [[ПФК Литекс (Ловеч)|„Осъм“ (Ловеч)]]. Черно-белите бият с 2:1 след продължения и голове на Аян Садъков и Едуард Ераносян. Над 35 000 запалянковци от Пловдив окупират софийския стадион „Васил Левски“.<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2013/08/il.-53.jpg] вВ. „Отечествен глас“], 14 август 1983 г.</ref> Това е абсолютният рекорд за гостуваща публика и то поставен в „Б“ група, което спомага за изграждането на образа на локо-публиката като най-вярна в страната. Неописуема гледка представлява връщането от София до Пловдив по автомагистрала [[Тракия (автомагистрала)|Тракия]] – огромни, километрови колони от всевъзможни МПС-та с надути клаксони, шум и еуфория до небето.
 
* Локомотив Пловдив държи рекорда и за най-голяма гостуваща публика в „Б“ група. На 22 юни 1985 г. около 10 – 12 000 пловдивчани посещават Казанлък в мач от „Б“ група на стадион „Цвятко Радойнов“ срещу отбора на Розова долина, за да подкрепят своя отбор в последната му крачка към „А“ РФГ.<ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2013/08/il.-67.jpg] вВ. Отечествен„Отечествен гласглас“], 23 юни 1985 г.</ref><ref>[http://www.loko-pd.com/wp-content/uploads/2013/08/il.-70.jpg] вВ. Искра„Искра“], Казанлък, 28 юни 1985 г.</ref>
 
== Състав 2018/2019 ==
|-
|}
<small>'''Последна актуализация:''' {{дата|18|7|2016}}</small> <ref>[http://www.ecaeurope.com/tabbed-content/club-ranking/] Клубна ранглиста на УЕФА]</ref>
 
== Футболисти ==