Съюз за народно движение: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м fixlink
Редакция без резюме
Ред 20:
}}
 
'''Съюз за народно движение''' (СНД, {{lang|fr|Union pour un mouvement populaire}}, UMP, преди това със същата абревиатура на френски - – '''Съюз за президентско мнозинство''', {{lang|fr|Union pour la majorité présidentielle}}) е бивша дясноцентристка и консервативна [[политическа партия]] във [[Франция]]. '''През май 2015 се преструктурира в "Републиканците"„Републиканците“''' (Les Republicains)'''.'''
 
== История ==
Възникнала през [[2002]] по време на френските президентски избори в подкрепа на [[Жак Ширак]], СНД е продължение на голисткия Сбор за Републиката (Réunion pour la République, RPR). До президенстските избори от май 2007 председател на партията е [[Никола Саркози]], който напуска поста след избирането му за президент. През ноември 2014 година за председател на Съюза за народно движение отново е избран бившият президент Никола Саркози, който оглавява партията (наричаща се след 30 май 2015 "Републиканците"„Републиканците“) до 23 август 2016 г.
 
== Програма ==
Ред 29:
* В новото правителство на [[Франсоа Фийон]] е обособено Министерство на националната идентичност, по образец на английския ''Home office'', с което се цели промяна на имиграционната политика от ''immigration subie'' (търпяна имиграция) на ''immigration choisie'' (избрана имиграция).
* Увеличаване на университетската автономия – възможност университетите сами да определят състава на административните съвети, увеличаване на властта на президентите на университети. Мярката е съчетана с увеличаване на държавното финансиране на университетите с 5 млрд. евро.<ref>[http://www.lemonde.fr/web/article/0,1-0@2-823448,36-917720@51-917472,0.html Autonomie et moyens financiers, clés de la réforme des universités], [[Монд|Le Monde]], 01.06.07</ref>
* Право на работа над регламентираните от френското законодателно право 35 ч. в седмицата, освобождаване от данъци на изработеното (елемент, превърнал се ключов в предизборната надпревара във Франция, изявен с изказването на Саркози ''Travailler plus, pour gagner plus'' – „Работете повече, за да печелите повече“)<ref>[http://www.u-m-p.org/site/index.php/ump/s_informer/tribunes/travailler_plus_pour_gagner_plus_bientot_une_realite UMP - – site officiel]</ref>
<!-- * Плоски данъци --><!-- Източник -->
* Въвеждане на таван на вноските за жилищни кредити.
Ред 35:
* Стимулиране на [[развитие]]то на [[регион]]ите.
 
На [[14 януари]] [[2007]] г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват [[Ален Жюпе]] ([[премиер-министър]] на Франция от 1995 до 1997) и [[Мишел Алио-Мари]] (по това време министър на отбраната). Още един бивш [[министър-председател]] - – [[Жан-Пиер Рафарен]] - – го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на [[Доминик дьо Вилпен]] също застава на негова страна: [[Ксавие Бертран]] - – министър на здравеопазването, [[Тиери Бретон]] - – министър на икономиката и финансите, [[Жан-Франсоа Копе]] - – министър на бюджета, [[Филип Дуст-Блази]] - – министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите [[Сеголен Роаял]].
 
СНД се представя убедително на още 2 вота през 2007 – местните и парламентарните избори. При парламентарния вот на първия тур СНД и съюзниците му печелят 109 депутатски места, а основният му противник – Социалистическата партия – само 1<ref>[http://web.archive.org/web/20070422110226/http://www.rtbf.be/info/impression/ARTICLE_100535] RTBF Belgique]</ref>. Според окончателните резултати от втория тур СНД разполага с общо 313 депутатски места в 577-членния парламент<ref>[http://rfi.bg/prog/today/show.shtml?type=show&program=today&news_NUM=734&indexa=no. RTBF Belgique]</ref>.
 
След поражението на президента [[Никола Саркози]] на президентските избори през 2012 година, на 17 юни СНД очаквано губи и парламентарните избори, като взема 194 от общо 577 места в Националното събрание и става втора политическа сила в страната.