Първа българска държава: Разлика между версии

'''Първата българска държава''' (на [[Старобългарски език|старобългарски]]: {{Кирилица|ц︢рьство бл︢гарское}}), наричана от историците и '''Дунавска България''' за различаване от [[Волжка България]], е първоначално {{източник|ханство|2019|06|02}}, а от коронясването на [[Симеон I Велики]] за [[цар]] – [[империя]],<ref> Георгије Острогорски, Историја на Византија, Народна Књига Алфа, 1998</ref> просъществувала на [[Балкански полуостров|Балканския полуостров]] и прилежащите му части от [[Югоизточна Европа]] от 681 до 1018 г.

Неин основател е {{източник|хан|2019|06|02}} [[Аспарух]], който {{източник|след разпадането|2019|06|02}} на [[Велика България]] довежда част от [[Прабългари|прабългарските]] [[племе]]на в днешните [[Бесарабия]] и [[Добруджа]], където се съюзява с местните [[Славяни|славянски]] племена. Категоричната победа на прабългарите в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]] през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който [[Византийска империя|Византия]] де факто признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък.<ref>{{Cite book|last=Златарски|first=Васил|title=История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) (второ издание)|year=1970|place=София|publisher=Наука и изкуство|url=http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html}}</ref> Столицата първоначално е [[Плиска]], а от IX век – [[Велики Преслав]]. След превземането му от [[Киевска Рус]] в края на X век, се премества в [[Скопие]] и [[Охрид]].

Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни [[Дунав]] са присъединени области в [[Тракия]] и [[Македония (област)|Македония]], части от днешна [[Албания]], [[Унгария]] и [[Словакия]], цяла [[Сърбия]] и [[Румъния]], а също и част от Северното Черноморие (до река [[Днепър]]). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на {{източник|разнородните|2019|06|02}} [[Етническа група|етнически групи]] от населението в съвременната [[Българи|българска]] [[народност]], чийто език се развива на основата на [[Праславянски език|славянския]].<ref>Иванов, Л., [[wikisource:bg:История на България в седем страници|История на България в седем страници]], София, 2007.</ref>

През март 808 г. Крум предприема походи по поречието на река [[Струма]], през март 809 г. превзема {{източник|важната крепост [[София|Средец]]|2019|06|02}}. През 811 г. император [[Никифор I|Никифор I Геник]] предприема поход срещу България и когато стига до нейната столица – Плиска, успява да я опожари и плячкоса. След като решава, че това е краят на проблемите с българите, [[василевс]]ът поема триумфално обратно към Константинопол. Но на сутринта на 26 юли 811 г., по време на нощувката на армията и императора във [[Върбишки проход|Върбишкия проход]], въоръжената българска войска изненадващо ги напада от засада, посичайки повечето, като дори и самият император намира смъртта си. Освен това неговият син и престолонаследник бива тежко ранен, и въпреки че оцелява в битката, умира 3 месеца по-късно от усложнения, причинени от раните. При честването на победата Крум използва [[бокал]], направен от черепа на император Никифор, обкован със злато и сребро. Това е свързано с религията на прабългарите деяние, които вярват, че по този начин се поема от божествената сила на владетеля, съсредоточена в главата.