Немска поезия: Разлика между версии

Така се поражда немският [[символизъм]], вдъхновен от френските образци на [[Маларме]], [[Рембо]] и [[Верлен]]. Докато поетът импресионист наблюдава обектите в света и възпроизвежда своите впечатления от тях, символистът изгражда предметите в съзнанието си, като им придава своята сетивност и светоусещане и ги превръща в символи. [[Рихард Демел]] надмогва естетиката на реализма и натурализма и изпълва поезията си с ''„чиста символика“'', с ''„пантеистична еротика“'' и ''„варварски“'' копнеж по една отвъдна реалност, белязана от ''„битката между Бог и Звяр“''.

 

А в една своя лекция от [[1898]] г. върху модерната лирика [[Райнер Мария Рилке]] оповестява: ''„Схващам изкуството като стремеж на твореца – въпреки теснотата и мрака на съществуването – да намери връзка с всички предмети, с най-дребните, както и с най-големите, и в този постоянен диалог да се доближи до най-високите безмълвни извори на живота. Тайните на предметите се преливат в душата му със собствените му най-съкровени възприятия и добиват глас, сякаш са част от неговите собствени копнения.“''&nbsp;<ref>[http://www.uni-duisburg-essen.de/lyriktheorie/texte/1898_rilke.html Райнер Мария Рилке: „Модерна лирика“, лекция, изнесена на 5 март 1898 г. в Прага]</ref> Символизмът се връща към зародената още в романтизма представа, че външната реалност е само шифър и символ на един по-дълбок смисъл, на по-висше битие. Поетическото слово създава свой собствен космос.

<br>