Борживой: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без празен ред в галерия
м Bot: Automated text replacement (-}}, {{lang +}}; {{lang)
Ред 30:
През втората половина на IX век родът на Борживой владее териториите на [[Средночешки край|Средна Бохемия]] около днешния град [[Прага]]. За седалище им служи [[град]]ището ''Леви Храдец'', което е един от двата укрепени центъра в целите южна и северозападна Бохемия. Благодарение на подкрепата на [[Великоморавия|Великоморавските]] князе Пшемисловци се издигат като един от най-могъщите родове в страната.
* 867 година – Начало на управлението на Борживой Пшемисъл. Според една теория той е на около петнадесет тогава и е протеже на Святополк Великоморавски. Възможно е Борживой да е имал кръвно родство с великоморавските [[Моймир]]овичи, като може би е и израснал в техния двор.
* 870 г. – Борживой се обявява за независим [[Княз]] ({{lang|cs|kníže}},; {{lang|la|dux}},; {{lang|en|prince}},; {{lang|de|herzog}}) [[чехи|на бохемците]].
* 872 г. – Титлата е призната от великоморавския княз [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]], който обаче смята Борживой за свой [[васал]]. Според ''Фулденската летопис'' през май същата година няколко чешки князе - Сватослав, Витислав, Хериман, Спитимир и Мойслав-Горивей са изпратени срещу [[саксонци]]те и [[Източнофранкско кралство|Източнофранкското кралство]] на [[Лудвиг Немски]]. Те обаче се скарват помежду си за водачеството, губят значителен брой от хората си убити и ранени, някои също и удавени в река [[Вълтава]], и се връщат покрити със срам<ref>LABUDA, G. Borzywoj, Słownik Starożytności Słowiańskich, sv. 1. 1961. S. 152. </ref>. Някои от тези князе се опитват да започнат война, но явно безуспешно, защото само Горивей-Боривой се споменява в източника и след това.
* 875 г.- Борживой се жени за [[Людмила Чешка|Людмила]] от рода Пшовани на племето [[лужицки сърби]]. Този несъмнено политически брак илюстрира владелчески амбиции и продуцира поколение, от което са известни само двамата синове и наследници [[Спитигнев]] и [[Вратислав I|Вратислав]].