Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд: Разлика между версии

[[FileФайл:Vicky of Kent.jpg|thumbмини|Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд (1835)]]

[[FileФайл:Viktoria of Saxe-Coburg-Saalfeld - Project Gutenberg 13103.jpg|thumbмини|Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд]]

'''Мария-Луиза-Виктория фон Сакс-Кобург-Заалфелд''' ({{lang|de|Marie Louise Victoire von Sachsen-Coburg-Saalfeld}},; {{lang|en|Mary Louise Victoria, Princess of Saxe-Coburg-Saalfeld, Duchess of Kent}}), наричана просто '''Виктория''' ([[17 август]] [[1786]] – [[16 март]] [[1861]]) от род [[Ернестини]], е германска принцеса от [[Саксония-Кобург-Заалфелд]], [[херцог]]иня на [[Кент]] и майка на [[кралица Виктория]].

На [[21 декември]] [[1803]] г. Виктория се омъжва за овдовелия княз [[Емих-Карл от Лайнинген]] (1763 – 1814), чиято първа съпруга, Хенриета Ройс-Еберсдорф, ѝѝ е леля.

Херцогът на Кент умира на [[23 януари]] [[1820]] г. Овдовялата Виктория, която не говори добре английски и притежава дворец в [[Кобург]], където би могла да живее спокойно с издръжката от първия си съпруг, има малко причини да остане в [[Англия]]. По това време обаче наследството на британския престол не било много сигурно – тримата по-големи братя на Едуард Огъстъс, крал [[Джордж IV]], Фредерик, херцогът на Йорк, и бъдещият крал [[Уилям IV]] все още нямали деца от мъжки пол, които да подсигурят мъжката линията на наследяване на короната. В тази обстановка херцогиня Виктория решава, че е по-добре да остане в Англия, където да се бори един ден [[Кралица Виктория|дъщеря ѝѝ]] да заеме английския престол, отколкото да живее тихо в Кобург. Оставена почти разорена от съпруга си, херцогинята на Кент търси подкрепа от британското правителство за дълговете, които е наследила от него. След смъртта на Едуард Огъстъс и баща му, принцеса [[Кралица Виктория|Александрина Виктория]] заела трето място в линията на наследяване на британската корона. Все още обаче парламентът не бил склонен да подкрепи един разорен кралски наследник. Херцогинята на Кент получила разрешение да заеме няколко стаи в разнебитения Кенсингтънски дворец, в който живеели още няколко разорени членове на кралското семейство. Там херцогинята отгледала дъщеря си [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]], на която един ден предстояло да стане кралица на [[Великобритания]] и императрица на [[Индия]].

На херцогинята бил отпуснат дял от цивилната листа, макар че до нея достигало твърде малко заради изплащането на дълговете на покойния Едуард. Парламентът не бил склонен да увеличи издръжката на херцогинята и често ѝѝ напомнял екстравагантния начин на живот на покойния херцог на Кент. Главна финансова опора на херцогиня Виктория се оказал брат ѝѝ Леополд (по-късно крал на Белгия), който получавал доживотна издръжка от пет хиляди британски паунда, след като през 1816 г. се оженил за принцеса Шарлота Аугуста, дъщеря на крал [[Джордж IV]], на която се очаквало да бъде бъдещ консорт.

[[КартинкаФайл:Duchess of Kent and Victoria by Henry Bone.jpg|мини|leftляво|200px|Херцогинята на Кент с дъщеря си Виктория.]]

През [[1831]] г. положението на принцеса [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]] като наследник на короната било затвърдено, а увеличените перспективи пред херцогинята да заеме в бъдеще поста регент на дъщеря си увеличили доходите ѝѝ. Ключов фактор за това било избирането на Леополд (чиято съпруга Шарлота Августа починала при раждане през 1817) за крал на [[Белгия]], което означавало, че в борбата за престола на [[Кралица Виктория|дъщеря си]] херцогинята имала стопроцентовата подкрепа на чуждестранен владетел.

Херцогиня Виктория силно се привързана към ирландския офицер Джон Конрой, който служил като неин секретар. Вероятно заради влиянието на Конрой върху херцогинята скоро отношенията между нея и крал [[Уилям IV]] започват да се изострят. Невъздържаната херцогиня категорично отказвала на краля достъп до [[Кралица Виктория|младата му племенница]]. По-нататък херцогинята на Кент продължила да се конфронтира с него, след като заела няколко стаи в Кенсингтънския дворец, които [[Уилям IV]] бил запазил за себе си. Освен това, херцогинята, която още преди възкачването на Уилям се отнасяла хладно към незаконните му деца, продължила да се отнася с тях по същия начин и след като баща им станал крал. Всичко това довело до кисела сцена по време на една вечеря през 1836 г., когато кралят, който отново бил засегнат от херцогинята на Кент и Конрой, заявил публично, че се надява управлението му да продължи поне докато [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]] не навърши зряла възраст и порицал вредното влиянието върху младата принцеса, което ѝѝ оказвали хората около нея.

[[FileФайл:Victoria Duchess of Kent 1861.jpg|мини|200px|Виктория, херцогиня на Кент. 1861 г.]]

Конрой силно се надявал, че принцеса [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]] ще се възкачи малолетна на престола, а това означавало назначаване на регентство, което след акта от [[1831]] щяло да бъде оглавено от майка ѝѝ (тя вече имала опит в тази дейност, тъй като заемала същия пост в Германия след смъртта на първия си съпруг). Като секретар на херцогинята и патрон на [[Кралица Виктория|дъщеря ѝѝ]], Конрой смятал, че с влиянието си над тях той ще бъде ''„силата зад трона“''. В сметките на Конрой не влизал обаче чичото на [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]], крал [[Уилям IV]], който доживял до нейното пълнолетие. Конрой дълго обработвал херцогинята на Кент, но често игнорирал [[Кралица Виктория|дъщеря ѝѝ]] и дори си позволявал да я обижда. След навършването на нейното пълнолетие, Конрой осъзнал, че няма никакво влияние над бъдещата кралица. Използвайки влиянието си над майка ѝѝ, Конрой започнал да оказва натиск върху младата [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]], опитвайки се, след като тя заеме престола, да си издейства поста на неин личен секретар. Плановете му пропаднали, тъй като младата принцеса ясно виждала връзката между майка си и плановете на Конрой да я принуди да подпише документ, с който да го назначи за неин личен секретар. Когато [[Кралица Виктория|Александрина-Виктория]] станала кралица, тя се дистанцирала от майка си и я принудила да се премести в други покои по-далече от тези на кралицата. Така в първите години от управлението на [[кралица Виктория]] отношенията между херцогинята и [[Кралица Виктория|дъщеря ѝѝ]] се оказали хладни.

След като [[кралица Виктория]] родила първия си син, принцът на Уелс, херцогинята на Кент отново се оказала добре дошла в кръга от приближените на [[Кралица Виктория|дъщеря си]]. Вероятно това е резултат от отстраняването на баронеса Лезел по желание на [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота|принц Алберт]], което, първо, отстранило влиянието на баронесата, която дълго хранела неприязън към херцогиня Виктория и Конрой, подозирайки ги в незаконни афери, и второ, това поставило кралица Виктория под пълното влияние на съпруга ѝѝ, [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота|принц Алберт]], който настоявал кралицата да подобри отношенията с майка си. Освен това Конрой доброволно се обрекъл на изгнание в [[Европа]], което прекратило влиянието му над херцогинята на Кент. Финансите на херцогиня Виктория, които били оставени в пълен безпорядък от Конрой, били вкарани в ред от [[Кралица Виктория|дъщеря ѝѝ]] и нейните съветници. Така херцогиня Виктория се превърнала в една привързана към внуците си баба, което я сближило с [[Кралица Виктория|дъщеря ѝѝ]] повече от всякога.

Херцогинята на Кент умира на [[16 март]] [[1861]] г. във Фрогмор Хаус, [[Уиндзор]]. Погребана е в гробницата на херцозите на Кент в парка „Уиндзор“, близо до замъка [[Уиндзор]]. [[Кралица Виктория]] била силно афектирана от смъртта на майка си. Това било началото на една ужасна за кралицата година, завършила със смъртта на съпруга ѝѝ, принц [[Алберт фон Сакс-Кобург-Гота|принц Алберт]].

[[Категория:Сакс-Кобург_и_Гота_Кобург и Гота (династия)]]