Дателен падеж: Разлика между версии

{{без източници}}

 

 

 

Според значението си, дателният падеж може да бъде:

 

Дателният на получателя, който се среща при [[непряко допълнение]], посочва обекта, към който е насочено действието:

: ''[[руски език|рус.]]'': ''Писать другу'' (пиша на приятел); ''Подарок детям'' (подарък за децата); ''Верный своему обещанию'' (верен на своето обещание).

: ''[[старобългарски език|ст.б.]]'': {{Кирилица|Ангелъ рече ему.}} (Ангелът му рече.); {{Кирилица|Глаголааше же исходѧштыимъ народомъ крьстити сѧ отъ него.}} (Казваше на множествата, които излизаха, да се кръщават от него.) ([[Евангелие от Лука|Лука]], 3:7)

 

Дателният за предназначение изразява определително отношение с оттенък на предназначение:

: ''рус.'': ''Памятник Пушкину'' (паметник[, посветен] на Пушкин); ''Гимн природе'' (химн[, посветен] на природата)

: ''ст.б.'': ''Храмъ молитвѣ'' (молитвен дом, букв.: дом, посветен на молитвата)

 

Дателният за направление означава обекта, към който е насочено движение:

: ''рус.'': ''Иду к лесу'' (вървя към гората); ''Автобус подъехал к городу'' (автобусът наближи града)

: ''ст.б.'': ''Се цѣсарь твои грѧдетъ тебѣ'' (Ето, твоят Цар идва при теб) ([[Евангелие от Матей|Матей]], 21:5)

 

Дателният на субекта се използва в безлични изречения за обозначаване на субекта на състояние:

: ''рус.'': ''Ребенку нездоровится'' (на детето не му е добре); ''Мне здесь нравится'' (тук ми харесва)

: ''ст.б.'': ''Домоу твоемоу подобаетъ свѧтость Господьньіа въ длъготѫ дьньи'' (На Твоя дом подобава святост, Господи, за дълги дни) ([[Псалми]], 92:5)

 

В старобългарски се среща особен вид на дателен падеж, наречен ''дателен самостоятелен'' или ''дателен абсолютен'' (''dativus absolutus''), който понякога съответства на ''[[родителен падеж|родителен]] абсолютен'' в [[гръцки език|гръцки]]. Неговото значение преди всичко е темпорално (означаващо време), но се среща и със значение на причина, условие, следствие и др.:

: ''И сѣдѧштю ему на горѣ Елеонсцѣ прѣмо црькъви въпрашаахѫ i единого'' (И когато седеше на Елеонския хълм срещу храма, Го попитаха насаме) (([[Евангелие от Марко|Марко]], 13:3)

: ''Иждивъшю же ему вьсѣ быстъ гладъ крѣпъкъ на странѣ тои и тъ начѧтъ лишити сѧ'' (А след като пропиля всичко, настана голям глад в онази страна и той изпадна в лишение) (Лука, 15:14)

 

Макар и в съвременния книжовен [[български език]] на практика да няма запазена падежна система при имената, в записани народни песни и в литературата от [[19 век|19]], а и от [[20 век]], могат да се срещнат форми в дателен падеж, напр. ''мама Стояну думаше'', ''Майце си'' (от [[Христо Ботев]]) и др.

 

Още в старобългарски дателният падеж е започнал да поема функциите на [[родителен падеж|родителния падеж]] за притежание, напр. ''Доидошѧ до вратъ градоу'' (дойдоха до вратите на града). Тази особеност се е запазила и в съвременния български език, напр. ''брат му'', ''майка ти'' и т.н.

 

В някои езици дателният падеж е поел функциите на други, вече изчезнали падежи. Дателният означава притежание в [[Простонароден латински език|простонародния латински]] (в [[класически латински|класическия латински]] това му значение е слабо разпространено) и в класическия гръцки, който е загубил [[местен падеж|местния]] и [[творителен падеж|творителния падеж]], като дателният приема функциите им. В [[шотландски келтски|шотландския келтски]] дателният падеж се използва при съществителни, предшествани от прости [[предлог (граматика)|предлози]] и определителен член. В [[грузински език|грузинския]] подлогът в изречението при някои глаголи и някои времена е в дателен падеж.

 

Дателният падеж е общо явление сред ранните [[индоевропейски езици]], а досега се е запазил в [[балтийски езици|балтийските]], повечето [[славянски езици|славянски]] и [[германски езици]], в [[албански език|албанския]], [[румънски език|румънския]] и др. Подобни форми съществуват и в неиндоевропейски езици, като например [[угрофински езици|угрофинските езици]], [[турски език|турския език]] и в [[японски език|японския]].

 

В [[староанглийски език|староанглийския]], приблизително допреди [[Норманско нашествие в Англия|Нормандското нашествие]] през [[1066]] г., е имало дателен падеж; обаче английската падежна система постепенно се разпада по време на [[средноанглийски език|средноанглийския]] период, когато [[местоимение|местоименията]] във [[винителен падеж|винителен]] и дателен падеж се сливат. В съвременния английски има няколко остатъка от форми в дателен падеж, като например в думата ''methinks'', означаваща „струва ми се”, където ''me'' е старата дателна форма на личното местоимение, а ''thinks'' е със старо значение „изглежда” (в староанглийски глаголът ''thenken'' е означавал „мисля”, а ''thinken'' „изглеждам”, „струва ми се”). Местоимението ''whom'' също е остатък от дателен падеж, произлиза от староанглийската дателна форма ''hwām'' на местоимението ''hwā'' (кой), която се е смесила с винителната форма ''hwone''. По подобен начин ''him'' е остатък от староанглийската дателна форма ''him'', но замества и винителната ''hine'', ''her'' – от дателната форма ''hire'' и винителната ''hīe'' и т.н.

 

В съвременния английски непрякото допълнение се изразява както с предложна конструкция с ''to'' или ''for'', така и с форма на местоимение в [[косвен падеж]] със значение на дателен падеж, напр. ''He gave that to me'' е равно на ''He gave me that'' (той ми даде това); ''He built a snowman for me'' е равно на ''He built me a snowman'' (той ми направи снежен човек). И в двата случая местоимението ''me'' функционира като местоимение в дателен падеж.

 

* ''Priručna gramatika hrvatskoga književnog jezika'', Zagreb, 1979

* Д.Э.Розенталь, М.А. Теленкова ''Словарь-справочник лингвистических терминов'', Москва, 1976