Разлика между версии на „Река“

331 bytes added ,  преди 7 месеца
м
редакция без резюме
м
м
[[Файл:Kadin.Most.jpg|мини|Река [[Струма]] при Кадин мост]]
[[Файл:Chuprenska reka current.jpg|мини|Бързо течение на [[Чупренска река]] в Северозападна България]]
'''Река'''̀ е естествен [[вода|воден]] поток с големи размери, най-често сладководен, с постоянно течение. Възможно е някои реки с времето да пресъхнат, а други да променят посоката си. Началото на дадена река може да е [[езеро]], [[извор]] или сливането на по-малки реки, а краят ѝ – друга река, езеро, океан[[море]] или [[мореокеан]]. Съществуват и реки, завършващи сляпо в [[пустиня|пустини]], в земята или в [[карст]]ови райони. Пример за такава река е [[Окаванго]], завършваща с [[делта]] в пустинята [[Калахари]]. НямВ други случаи могат да завършат в [[безотточна област]], образувайки солено езеро. В [[карст]]ови райони често се образуват подземни реки, които пропадат под земята чрез [[понор]], а се появяват на повърхността чрез [[карстов извор]]. Няма официално научно определение за термина река, затова някои държави прилагат критерия за големина.
 
]]
Реките са част от [[кръговрат на водата|кръговрата на водата]]. Основната част от [[валеж]]ите на сушата преминават през реките, преди да достигнат [[Световен океан|океана]]. По-малките реки, вливащи се в по-голяма река, се наричат [[приток|притоци]]. Елементите на реката са: [[извор]], главна река, речно [[устие]] и притоци. Мястото, в което реката се влива в друг воден басейн, се нарича речно [[устие]]. Ако то е разделено на ръкави, се нарича [[Делта (география)|делта]]. Някои делти имат територия по-голяма от тази на република България. Устие с формата на [[фуния]] се нарича [[естуар]]. Реката има горно, средно и долно течение.
 
[[Потамология]]та е наука за изследване на реките, а [[лимнология]]та е изследването на континенталните води като цяло. Отдавна енергията на бързите реки и [[водопад]]и се използва от човека като източник на [[енергия]] за работата на [[мелница|мелници]] и турбини на [[Водноелектрическа централа|водноелектрически централи]].
== Общи сведения ==
[[Файл:Horseshoe Bend TC 27-09-2012 15-34-14.jpg|мини|ляво|Река [[Колорадо река|Колорадо]] в [[Аризона]]]]
При всяка река се разграничават място на произхода ѝ – [[извор]] и място (участък) при вливането ѝ в [[море]], [[езеро]] или при сливането ѝ с друга река – [[устие]]. Реките, които директно се вливат в [[океан]]и, морета, езера или се губят в пясъци и [[блато|блата]], се наричат главни (основни), а вливащите се тях – [[приток|притоци]]. Главната река и нейните притоци образуват [[речна система]], характеризираща се с [[гъстота на речната мрежа|плътност]].
 
Повърхността на сушата, от която речната система събира водите си, се нарича [[водосборен басейн]]. Водосборният басейн, заедно с горните слоеве на [[земна кора|земната кора]], който включва дадената речна система, отделена от другите речни системи чрез [[вододел]]и, се нарича [[речен басейн]].
Реките обикновено протичат в продълговатите удължени форми на релефа – [[долина|долини]], чиято най-ниска част се нарича [[русло]], а частта от дъното на долината, заливана от високите речни води – [[заливна низина]] или заливна [[речна тераса]]. В руслата има по-дълбоки и по-плитки участъци. Линията на най-голямата дълбочина се нарича [[талвег]], в близост до която обикновено преминава плавателния [[фарватер]].
 
Границата на речното корито на реката се нарича [[бряг]]. В зависимост от разположението по течениетоположението спрямо осевата линияпосоката на речното корито сетечението различаватразличаваме ляв и десен бряг. Разликата във височината при източника и устието се нарича [[пад|пад на реката]]. Отношението на пада на реката или на отделните участъци към дължината ѝ се нарича [[наклон на река]]та (участъка) и се изразява в проценти (%) или в промили (‰).
[[Файл:Trebinje River.jpg|мини|Река Требишница]]
По повърхността на земното кълбо, реките са разпределени доста неравномерно. На всеки континент може да се определят основни вододели – границите на областите на речния отток, вливащ се в различните океани. Главният вододел на Земята разделя повърхността на [[континент]]ите на 2 основни речни басейна: атлантико-арктически (оттока, който постъпва в [[Атлантически океан|Атлантическия]] и [[Северен ледовит океан|Северния ледовит океан]]) и тихоокеански (оттока в [[Тих океан|Тихия]] и [[Индийски океан|Индийския океан]]). Обемът на оттока на първия е значително по-голям, отколкото на втория.
 
Плътността на речната мрежа и посоката на течението зависят от сбора от естествени природни условия, но често запазват в по-голяма или по-малка степен характеристиките на предишните геоложки ери. Най-голяма е плътността на речната мрежа в [[екватор]]иалния пояс, където протичат някои от най-големите реки на света – най-плътни са на Амазонка и Конго. В тропическите и умерените пояси също така имат голяма плътност, особено в планинскипланинските области на [[Алпи]]те, [[Кавказ]], [[Скалисти планини|Скалистите планини]] и т.н. В пустинните области са разпространени пресъхващите реки, които се превръщат от време на време (при интензивни валежи или топене на снегове) в мощни потоци (реките в равнините на [[Казахстан]], уадите в [[Сахара]], [[Крийк]] в [[Австралия]] и др.
 
== Хидрология ==
|}
 
Количествените сравнения между реките могат да се правят въз основа на различни техни характеристики. Най-лесно забележимата сред тях е ширината на реката, но тя варира в широки граници във времето и по дължината на течението, тъй като зависи силно от дълбочината на водното легло и скоростта на течението. Най-често размерът на реката се оценява чрез нейния [[отток]], количеството вода, преминаващо през дадено нейно сечение за единица време. Оттокът се измерва в кубични метри в секунда (m³/s), по-рядко в кубични километри в година (km³/a). Оттокът също варира чувствително във времето и често есе подложен нанаблюдават значителни сезонни колебания, поради което се използват усреднени стойности за продължителни времеви интервали. Определянето на оттока, особено при големи реки, е несигурно, поради големите технически затруднения, дори и с използване на съвременните компютърни модели. Така например, в средата на 20 век оттокът на [[Амазонка]] е оценяван на 100 000 m³/s, докато със съвременните методи се оценява на 209 000 m³/s.
 
Допълнителна мярка за размера на реките е средният минимален отток, който в някои случаи характеризира по-добре типичното състояние на реката. Така например, според средния отток река [[Ин]] при нейното сливане с [[Дунав]] е по-голямата река, но Дунав, с нейния по-балансиран режим на оттока е по-голяма според средния минимален отток. По същия начин при тяхното сливане [[Сини Нил]] е по-голям по среден отток от [[Бели Нил]], но по-малък по среден минимален отток. Течението на [[Нил]] е също и пример, при който оттокът при устието не е показателен за размера на реката – оттокът след вливането на река [[Атбара]] е около 2700 m³/s или над два пъти повече, отколкото при вливането на Нил в [[Средиземно море]]. Средните и абсолютни максимални стойности на оттока се използват при оценка на риска от [[наводнение]].
Границите на водосборните басейни са сравнително лесни за определяне при добре изразен релеф и водоплътни скали в геоложката основа. При малки разлики в надморската височина, например в крайбрежните блата около притоците на [[Амазонка]] или [[Ориноко]], вододелите са трудноопределими, а често и променливи във времето. При водопропусклива скална основа, като [[пясък|пясъци]] или [[карст]], повърхностния релеф не отразява границите на водосборния басейн, който зависи от движението на подземните води.
 
В пустинните райони много реки не достигат до морето, тъй като се изпаряват преди това. Такива [[безотточна област|безотточни области]] могат да бъдат сложно преплетени с водосборните басейни на големи реки, като [[Нил]] или [[Нигер (река)|Нигер]], чиято площ по тази причина може да бъде определена само приблизително.
 
=== Състав, флора и фауна ===
Химичният състав на речните води е сложен и зависи от навлизането на вещества от атмосферата, от геоложката основа, през която протичат, и от изхвърляните в тях продукти от дейността на хората. Химичният състав на водата оказва силно въздействие върху растителността и животните в реките, както и върху възможностите за използване на водите от хората.
 
Флората и фауната на реките е различна от тази на океаните, защото водата има различни характеристики, особено [[соленост]]та. Видовете, които обитават реките, са принудени да се адаптират към течението и неравностите на терена. Въпреки това, има много изключения, като например [[сьомга]]та, която хвърля [[хайвер]]а си в горните или планинските речни басейни или сладководните акули в [[Никарагуа]], както и някои други морски видове.
 
Поддържането на реките е непрекъсната дейност, тъй като реките са склонни да премахват промените, направени от хората. Каналите се заливат, механизмите на [[шлюз]]овете се влошават с възрастта, [[дига|дигите]] и [[язовир]]ите могат да претърпят катастрофално спукване или разкъсване. Например, в части от развития свят, реките са ограничени в рамките на канали, за да се освободят плоски наводнени земи за развитие. Наводненията могат да заличат подобно развитие с високи финансови разходи и често със загуба на живот.
Реките са подложени на многобройни замърсявания (битови, градски, промишлени, селскостопански), което означава, че сладководните организми са сред най-застрашените видове в света. Много реки все още са засегнати от хронично замърсяване с нитрати и пестициди<ref>[http://www.statistiques.developpement-durable.gouv.fr/lessentiel/ar/246/211/contamination-globale-cours-deau-pesticides.html Contamination globale des cours d'eau par les pesticides]</ref>.
 
В ландшафтната екология, реките играят важна роля в биологичния коридор, къдетои по този повод законът изисква да не се фрагментира изкуствено без ефективни компенсационни мярки като семерки, позволявапозволяващи на видовете да се движат по цялата водна площ на реката.
 
Според проучване от 2010 г., 80% от населението на света живее в райони, където реките сериозно застрашат достъпа до вода за населението. Това международно изследване се основава на компютърно моделиране, като се вземат предвид 23-фактора (степен на урбанизация, селскостопанско и промишлено развитие, извличане на вода, ниво на замърсяване и т.н.), за да направи оценка на състоянието на най-големите реки на в света<ref>World's rivers in 'crisis state', [[Nature]], 30 октомври 2010}}</ref>.