Ян Неруда: Разлика между версии

'''Ян Неруда''' ({{lang|cs|Jan Nepomuk Neruda}}, [[9 юли]] [[1834]] – [[22 август]] [[1891]]) е чешки [[поет]] и балетристбелетрист. Творбите му са наситени с остро социално съдържание. Майстор на краткия [[разказ]]. Автор е на над 2000 [[фейлетон]]а, комедии и драми. Представител на [[Критически реализъм (литература)|критическия реализъм]].

Роден е през 1834 г. в [[Прага]] в семейството на търговец на хранителни стоки, който живее в Прага в квартал Мала Странастрана. Първо, той живее на ул. „Уйезд“„Уезд“, а по-късно семейството му се премества на улица „Острухова“ (днес наричананаречена „Нерудова“). Семейството притежава къщата ''U Dvou Slunců'' („При двете слънца“) и се премества там, когато Ян е на четири години.

Обучението на Ян започва през 1845 г. в гимназията в Мала Странастрана, а след това през 1850 г. в Академичната гимназия в Клементинум. СледСред любимите му писатели по това време са [[Хайнрих Хайне]], [[Джордж Байрон]], [[Уилям Шекспир]], [[Карел Маха]] или [[Вацлав Небески]]. След завършването си, се опитва да учи право, но не успява. Работи като чиновник, но тази работа не му допада. По-късно Ян решава да учи в университета. Там изучава философия и филология, а след това той работи като преподавател до 1860 г., когато започва работа в местен вестник като журналист и писател на свободна практика.

Започва кариерата си като журналист във вестник „[[Národní listy]]“, която после продължава в „ObrazyObrazy Domova“''života'' и „[[Čas]]“,. Неруда също така сътрудничи на списанията „Květy“Květy и „Lumír“Lumír. Става водач на литературното поколение ([[Каролина Светла]], [[Витезслав Халек]], [[Адолф Хейдук]], [[Карел Сабина]] и др.), което иска да продължи традицията на наследството на Карел Маха. Писателите публикуват произведенията си в алманаха „[[Май (алманах)|Май]]“, откъдето идва и прозвището им ''майовци''.<ref>[http://ikonomika12.com/document/maiovci_cheshkata_literatura_prez_60_te_godini_i_do_sredata_na_70_te_godini_na_xix_vek/53988/p2 Майовци. Чешката литература през 60-те години и до средата на 70-те години на XIX век]</ref>

Неруда е самотен и затворен човек. Той никога не се жени, но има близки отношения с [[Ана Холинова]] и Каролина Фветла. Холинова е първата му любов. Много от поемите му са предназначени за нея. Благодарение на баща ѝ, Неруда се среща с [[Божена Немцова]] и [[Карел Ербен]], известни чешки автори.

Втората му любов е писателката Каролина Светла. Тя също така го подкрепя финансово. Когато Неруда е изправен пред парични проблеми, тя продава скъпоценната си брошка и му заема парите. По-късно съпругът ѝ, [[Петър Мужак]], открива това и принуждава Ян да спре връзката със съпругата му. Той също така трябва да му предаде всички писма между двамата. Тези писма пъпо-късно стават основата за филма „Příběh lásky a cti“ („История на любов и чест“).

В своя първи сборник със стихове – „Гробищни цветя“ (1857 г.), Неруда отразява действителността, но като цяло, в своите трудове Неруда популяризира основно идеята за възраждането на чешкия [[патриотизъм]]. Той участва във всички основни културни и политически борби на времето си, и придобива и репутацията на чувствителен критик. Неруда става, заедно с Витезслав Халек, най-видниявидният представител на новите литературни тенденции.

От 1880 г., когато започва да страда от възпаление на вените, Неруда е преследван до смъртта си от редица заболявания. През 1888 г., той се подхлъзва на лед през зимата и си строшава капачката на коляното – тогава той дори не е в състояние да отива до редакцията на вестника. От 1883 г. до смъртта си живее на улица „Владиславова“ 1382/14 в Нове Местоместо, Прага.

Ян Неруда умира на 22 август 1891 г. от чревно възпаление, причинено от [[рак на дебелото черво]]. Погребан е във [[Вишехрадско гробище|Вишехрадското гробище]] в Прага. Погребението му стана социалностава събитиеповод иза проява на националното чувство в Чехия. След смъртта му, на негово име е наречена една от улиците на града.