Чарлз Уитстън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
{{lang-en}} => {{lang|en}} |
мРедакция без резюме |
||
Ред 6:
| портрет = Wheatstone Charles drawing 1868.jpg
| портрет-описание = Чарлз Уитстоун, рисунка от 1868 г.
| роден-място = Барнуд, [[
| починал-място = [[Париж]], [[Франция]]
| националност =
Ред 16:
| студенти =
| публикации =
| известен-с = [[
| награди = }}
}}
Ред 22:
Сър '''Чарлз Уитстън''' ({{lang|en|Charles Wheatstone}}) е [[Обединено кралство|британски]] [[учен]] и [[изобретател]].
Той е автор на множество научни постижения по време на [[Викторианска епоха|Викторианската епоха]], включително на английската [[концертина]], [[стереоскопия|стереоскопа]] (устройство за показване на триизмерни изображения) и шифъра [[Плейфеър]]. Най-известен е с приносите си към развитието на [[електротехника]]та със създадения от него [[
== Биография ==
[[File:Wheatstone English Concertina.jpg|thumb|Уитстоуновата английска хармоника]]▼
▲[[File:Wheatstone English Concertina.jpg|thumb|Уитстоуновата английска хармоника]]
Когато е на 14 години, става чирак при чичо си, който произвежда и продава музикални инструменти. Тъй като няма вкус към занаятчийството и бизнеса,
== Спектроскопия ==
Уитстън участва в създаването на ранните години на спектроскопията чрез откриването и използването на спектралните емисионни линии.<ref>{{cite book | title = Sir Charles Wheatstone FRS: 1802 – 1875 | edition = 2nd | author = Brian Bowers | publisher = IET | year = 2001 | isbn = 978-0-85296-103-2 | pages = 207 – 208 | url = http://books.google.com/books?id=m65tKWiI-MkC&pg=PA208&dq=Wheatstone+spectrum+analysis+metals#v=onepage&=Wheatstone%20spectrum%20analysis%20metals&f=false }}</ref><ref>{{cite book | title = The Art of Scientific Discovery: Or, The General Conditions and Methods of Research in Physics and Chemistry | author = George Gore | publisher = Longmans, Green, and Co | year = 1878 | page = 179 | url = http://books.google.com/books?id=We0EAAAAYAAJ&pg=PA179&dq=Wheatstone+Angstrom+spectrum++bunsen+kirchoff+crookes+rubidium+thallium#v=onepage&q=Wheatstone%20Angstrom%20spectrum%20%20bunsen%20kirchoff%20crookes%20rubidium%20thallium&f=false }}</ref>
През 1835 година на Дъблинската среща на Английската асоциация Уитстън показва, че когато метали бъдат изпарени с помощта на електрическа искра, тяхната светлина след преминаване през призма показва такива линии, които са характерни за тях. Така видът на метала, от който са получени парите, може да бъде определен чрез анализ на светлината на искрата. Това предположение има голямо значение за създаването на спектралния анализ от Роберт Бунзен и Густав Кирхоф. То довежда до откриването на редица нови елементи като рубидий, талий и др.<ref>{{cite book | title = Heroes of the telegraph | author = John Munro | publisher = The Religious tract society | year = 1891 | isbn = | page = 30 | url = http://books.google.com/books?id=lM4LAAAAYAAJ&pg=PA30&dq=%22suggestion+has+been+of+great+service+in+spectrum+analysis%22#v=onepage&=%22suggestion%20has%20been%20of%20great%20service%20in%20spectrum%20analysis%22&f=false }}</ref>
== Телеграф ==
Уитстън изоставя своята идея за предаване на данни чрез механични трептения и създава електрическия телеграф. През 1835 г.
=== Сътрудничество с Кук ===
[[
Кук е офицер, който по време на домашен отпуск се записва да слуша лекции по анатомия в Университета в Хайделберг, където на 6 март 1836 г. е свидетел на демонстрацията на телеграф от професор Монке. Кук е толкова впечатлен, че захвърля своите медицински изследвания и насочва усилията си към телеграфа. Скоро след това се връща в Лондон и има възможност да покаже телеграф с три игли през януари 1837 година. Консултира се с Фарадей и с д-р Роджет, последният от които го изпраща при Уитстън.
При втората си среща Кук казва на Уитстън за намерението си да създаде работещ телеграф и обяснява своя метод. Уитстън отбелязва, че методът на Кук няма да действа, и предлага свой експериментален телеграф. Кук предлага да създадат съдружие, но Уитстън първоначално не е склонен да се съгласи. Той е добре известен в научните среди и смята да публикува своите резултати
Уитстън бил провъзгласен за рицар през 1868 г., след като
▲[[File:Charles Wheatstone later years.jpg|thumb|left|Уитстоун в зряла възраст]]
▲Уитстън бил провъзгласен за рицар през 1868 г., след като завърва автоматичния телеграф. Става кавалер на Почетния легион. Около тридесет и четири отличия и дипломи от английски и чуждестранни дружества свидетелстват за научната му репутация. От 1836 г. е член на Кралското дружество. През 1859 г. е избран за чуждестранен член на Шведската кралска академия на науките. През 1873 г. Уитстън става чуждестранен член на Френската академия на науките. Същата година е удостоен с медала Ампер от Френското дружество за насърчаване на националната индустрия. От 1875 г. Уитстън е почетен член на Института на строителните инженери.
== Електрически генератор ==
Ред 56:
След това в рамките на няколко месеца се появяват идентични описания на принципа на действие независимо от Вернер фон Сименс, Самюел Алфред Варли и Уитстън. Варли патентова откритието си на 24 декември 1866 г. Съобщението на Сименс е от 17 януари 1867 г., а Уитстън излага действието му в Кралското дружество на 4 февруари 1867 г.
== Източници ==
<references />
| |||