Първа българска държава: Разлика между версии

Неин основател е хан[[Кан (титла)|кан (кана)]] [[Аспарух]],<ref>[[Петър Петров (историк)|Петър Петров]], Хан Аспарух - основоположникът на българската държава, Знание, 1994 г.</ref> който след разпадането на [[Велика България]] довежда част от [[Прабългари|прабългарските]] [[племе]]на в днешните [[Бесарабия]] и [[Добруджа]], където се съюзява с местните [[Славяни|славянски]] племена. Категоричната победа на прабългарите в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]] през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който [[Византийска империя|Византия]] де факто признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък.<ref>{{Cite book|last=Златарски|first=Васил|title=История на Първото българско Царство. I. Епоха на хуно-българското надмощие (679 – 852) (второ издание)|year=1970|place=София|publisher=Наука и изкуство|url=http://promacedonia.org/vz1a/vz1a_b1_1.html}}</ref> Столицата първоначално е [[Плиска]], а от IX век – [[Велики Преслав]]. След превземането му от [[Киевска Рус]] в края на X век, се премества в [[Скопие]] и [[Охрид]].

През 864 – 866 г. при [[Кан (титла)|княз]] [[Борис I]] [[Православие|православното християнство]] става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. [[Златен век (българско средновековие)|Златен век]] при [[Симеон I|цар Симеон Велики]]. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на [[Византийска империя|Източната Римска империя]] – [[Константинопол]] (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“).

През 632 година [[КубратКан (титла)|ханкан]] [[Кубрат]] успява да обедини прабългарските племена, намиращи се под властта на [[Западнотюркски хаганат|Западнотюркския каганат]], в собствена държава, наречена от византийските историци [[Велика България|Стара Велика България]]<ref>[[Теофан Изповедник]], „''Хронография''“</ref><ref>[[Патриарх Никифор]], ''Opuscula historica''</ref> (''Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία''). Сведения за тази държава черпим предимно от хрониките на византийския [[Никифор (патриарх)|патриарх Никифор]] и [[Теофан Изповедник]] от IX век, преводите на хрониста [[Йоан Никиуски]], съдържащи подробности за политическите отношения между Империята и Кубратова България, описът на българските племена в [[Армения|арменската]] географска книга „[[Ашхарацуйц]]“ от VII век, запазената кореспонденция на [[хазари|хазарския]] [[каган]] [[Йосиф (хазар)|Йосифа]] (Йосиф) непосредствено след превземането на Велика България, както и в по-малка степен от [[Именник на българските канове|Именника на българските ханове]]. За отношенията между Кубратова България и Византия говорят златните византийски и [[Персия|персийски]] предмети, открити в съкровището от [[Малая Перешчепина]], датирано от VII-VIII век. В него са намерени златни пръстени с монограмите: „''Кубрату''“ и „''Кубрату патрику''“. Това се свързва с титлата [[Патриций]], с която Кубрат бива удостоен от [[император]]а в знак на признателност за оказваната военна помощ от страна на българите. Чрез изучаване на оскъдните записки на арменски и византийски летописци са установени приблизително границите на тази държава: долното поречие на [[Дунав]]а на запад, [[Черно море|Черно]] и [[Азовско море]] на юг, река [[Кубан (река)|Кубан]] на изток и река [[Дон (река)|Дон]] на север. Скоро след образуването си [[Велика България]] води войни с [[хазари]]те, които завършват в началото на 70^-те години на VII век. Дотогава [[хазари]]те съумяват да покорят териториите източно от [[Днепър]].

През 670 г. част от древните българи, водени от [[АспарухКан (титла)|ханкан]] [[Аспарух]], след като са прогонени от хазарите, се заселват в [[Малка Скития]] и с разрешението на византийските власти поемат охранителни функии по границата на империята. Впоследствие те се съюзяват с част от живеещите в [[Мизия]] славянски племена и де факто нарушават договореностите си с [[империя]]та. Не са известни точните причини, поради които отношенията между българите и Византия се влошават, но в състоялата се през 680 г. битка, водената от [[василевс]]а [[Константин IV Погонат]] 40-хилядна византийска армия е разгромена в [[Битка при Онгъла|битката при Онгъла]]. Впоследствие империята е принудена да подпише мирен договор през 681 г. По силата на този договор [[Византийска империя|Източната Римска империя (Византия)]] се задължава да плаща годишен данък на новата българска държава. Непосредствено след войната Аспарухова България обхваща земите от северните склонове на [[Стара планина]] на юг, до река [[Дунав]] на север и от р. [[Искър]] на запад до [[Черно море]] на изток. От юг съсед и&#768; се явявала могъщата Византия, от запад – Аварски хаганат, от изток – хазарите, които били завзели териториите на [[Кубратова България]]. В престолен град (вероятно не веднага след подписването на договора) се превръща укрепеното селище [[Плиска]]. Постепенно новата държава започва да се разширява териториално и да укрепва политически. По същото време още един български [[Кан (титла)|кан]] [[Кубер]] идва на Балканите и създава в Македония [[Куберова България]].

Хан[[Кан (титла)|Кан]] [[Аспарух]] умира вероятно някъде към 700 г. в битка с напиращите от изток [[хазари]]. Наследява го синът му [[Тервел]], който установява преки политически отношения с византийската власт, като на няколко пъти помага на сваления император [[Юстиниан II|Юстиниан II Ринотмет (Носоотрязания)]] да си възвърне престола. Заради тази помощ ханът[[Кан (титла)|канът]] получава титлата [[кесар]] богатата и ценна област [[Загоре]], на юг от Стара планина. Това е първата териториална придобивка на българите южно от Балкана.

Вероятно най-големият успех на хан[[Кан (титла)|кан]] Тервел като владетел е победата над армиите на [[Арабски халифат|Арабския халифат]] (огромна теократична мюсюлманска държава, простираща се от [[Испания]] до [[Персия]]), обсадили [[Константинопол]] през 717 година. Тази победа слага окончателен край на опитите на [[араби]]те да проникнат в [[Европа]] през Балканите. Победата му се равнява на постигнатата години по-късно победа над арабите на майордома [[Карл Мартел]] в [[Битка при Поатие|битката при Поатие]] през октомври 732 г. Тази победа и възпирането на арабското нашествие към вътрешността на континента печели на Тервел прозвището ''Спасител на Европа'' и издига престижа на българската държава в международните отношения. Според [[Паисий Хилендарски]] хан Тервел се явява първият български светец (Св.Свети Тривелий)<ref name="трета">[[s:История славянобългарска|„''История славянобългарска''“, св. Паисий Хилендарски, 18 век.]]</ref>.

След Тервел българския престол заемат [[Кормесий]] ([[Кормесий|Кормисош]]) (721 – 738) и [[Севар]] (738 – 753), последните представители на рода Дуло. През 753 г., властта поема [[Винех]] от рода [[Вокил (род)|Вокил]]. България изпада в политическа криза, като хановете се сменят почти всяка година чрез [[преврат]]и и дворцови интриги, като пример за настаналия хаос е управлението на хан[[Кан (титла)|кан]] [[Умор]], продължило едва 40 дни. За 15 години се сменят седем владетели. В същото време Византия укрепва и при управлението на император [[Константин V Копроним]] организира девет похода в периода 754 – 775 г. срещу българската държава.<ref>Бакалов, К. Ангелов, П. ''История на Средните векове''. Издателство „Просвета“. София. 1991 г. ISBN 954-01-0475-0, стр. 59</ref>

След смъртта на императора и променливите и несигурни успехи на походите, Византия се отказва от активна военна политика спрямо България. При управлението на хановете [[Телериг]] (768 – 777) и [[Кардам]] (777 – 802) централната власт укрепва и се стабилизира. Този процес създава нужните условия за успешното управление на хан[[Кан (титла)|кан]] [[Крум]], който заема престола в самото начало на IX век, и от когото започва династията на най-силно изявените владетели на Първата българска държава, управлявали почти до самия и&#768; край.

След като [[Телериг|ханкан Телериг]] успява да се отърве от византийските шпиони и доносници в България, неговият приемник [[Крум]] най-сетне получава възможност да предприеме сериозна офанзива на юг. Преди това обаче, за да подсигури северната граница на държавата, той успява да разгроми остатъците от Аварския каганат, който през това време попада и под ударите на [[Франкска империя|Франкската империя]] на [[Карл Велики]]. Аварският каганат бива своеобразно „поделен“ между България и Франкската империя в 805 г. Известно е, че българският хан събира пленените аварски управници и щателно ги разпитва за вътрешнодържавните и външни причини, довели до края на някога могъщата аварска държава. Това свидетелства за неговата прозорливост и качествата му на държавник, които ще се проявят в идните години. В териториите на България са включени богатите солници на [[Трансилвания]], което и&#768; позволява на България да се присъедини към напредъка на европейската икономика (по това време [[сол]]та е скъпа почти колкото [[злато]]то).

Две години по-късно, през 813 г., хан[[Кан (титла)|кан]] Крум (вече получил прозвището Крум Страшни) подготвя невиждан дотогава поход към Константинопол. С помощта на пленени [[ромеи|ромейски]] обсадни инженери българите построяват обсадни машини, които да сломят портите и стените на Цариград. Самия Крум успява да забие своето копие в портите на града – също ритуал на древните българи, за който вероятно се е смятало че носи късмет и успехи в предстоящата обсада.

Смъртта на хан[[Кан (титла)|кан]] Крум на 13 април 814 година обаче осуетява замисленото дело. Не е известна точната причина за смъртта му, но една от по-популярните теории е, че вероятно е бил отровен.

През своето управление Крум полага големи усилия за укрепването на държавата. Присъединява важни територии към страната и налага общи закони за всички поданици, за да осигури вътрешната стабилност. Законите му са строги и не правят разлика между прабългари, славяни или други етноси. Това е първата крачка към обединяването в единна народност на иначе различните по бит и култура етноси в обширната държава. Освен със своите победи над Източната римска империя, разширяването на границите, превземането на стратегически твърдини и пословичното си законодателство, хан[[Кан (титла)|кан]] Крум остава в историята и със своята владетелска далновидност.

При наследниците на Омуртаг, [[Маламир]] (831 – 836) и [[Пресиян]] (836 – 852), продължава разширяването на юг и югозапад, като към България влизат [[Беломорска Тракия]], без [[Солун]], и цяла Македония. В началото на управлението на хан[[Кан (титла)|кан]] [[Борис I|Борис]] (852 – 889) България води неуспешни войни срещу Византия и [[Свещена Римска империя|Немското кралство]].

Борис решава да приеме християнството като официална религия за България. Това е мъдър ход, имайки предвид положението на езическа България в християнска Европа. Християнизацията спомага и за допълнителното обединение между прабългарите и славяните, които дотогава почитат своите собствени богове. След редица спорове, политически събития и колебание между преминаване в сферата на [[Папа|папското]] религиозно и политическо влияние и [[Константинопол]]ската [[патриаршия]], той прави това чрез византийското духовенство през 863 – 865 г. Актът на покръстването предизвиква [[езичество|езически]]религиозни реакции и се стига до бунт, в който петдесет и два провинциални аристократични рода тръгват срещу столицата, но са разгромени и наказани, като са избити всички членове на родовете „до девето коляно“. След покръстването си, Борис приема името на своя кръстителкръстник, византийският император Михаил, и се назовава Борис-Михаил. Също така приема и титлата „[[княз]]“.

През 879 – 880 г. Деветият вселенски събор решава да изключи българските епархии от Константинополската църква, като по този начин създава независимата (автокефална) българска архиепископия. След оттеглянето си от светската власт, Борис-Михаил се замонашва в манастир, от където продължава църковното си дело. Синът му [[Владимир-Расате]], който не е езичник,християнин решавапо даромейски премахнемодел, християнството ирешава да върне езичеството.религията Следотпреди катопокръстването. Като разбира това, Борис свалядетронира сина си от престола, ослепяваспоред гонякои ромейски и по-късно западноевропейски автори го хвърляосъжда вна лишаване от зрение и на тъмница. Борис свиква народен събор през 893 година, на който се решава за княз на българите да бъде избран [[Симеон I|Симеон]] (по-малкият син на Борис, обучен в държавно и политическо дело ввнай влиятелната най-престижнияромейска зашкола времето си университет – [[Магнаурска школа|Магнаурската школа]] в Константинопол), а столицата на България да се премести от Плиска в [[Преслав]].

След приемането на християнството по източен образец, ПърватаПървото българскабългарско държавацарство запазва голям брой институции от езическияпериода сипреди периодпокръстването. {{hrf|Biliarsky|2011|13}}