Кан (титла): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 5:
'''Кан''' е [[титла]], предлагана от редица влиятелни български историци, като акад. Владимир Георгиев, проф. Веселин Бешевлиев, проф. Божидар Димитров, проф. Георги Бакалов и др. за означаване на прабългарските владетели до края на IX век, вместо доскоро възприетото [[Хан (титла)|хан]].<ref name="nikol107">'''Николов''', Г., Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България (края на VII – началото на XI в.), Академично издателство „Марин Дринов“, София 2005, ISBN 954-430-787-7, с. 107</ref>
== История на употребата ==
В научни трудове и популярни публикации от края на XX и началото на XXI век започва да се използва формата ''кан'' <ref>'''Бешевлиев''', В., Първобългари (История), Издателство на Отечествения фронт, София 1984, с. 140; [http://www.ndt1.com/article.php/2006050610085314 '''Интервю на Б. Димитров''', директор на НИМ, за агенция „Фокус“, 6.5.2006]; '''Овчаров''', Н., [http://www.protobulgarians.com/Saavremennti%20temi/Daarvena%20i%20kamenna%20Pliska.htm Дървен град предхожда каменната Плиска] (статия за вестник „Стандарт“, 28.1.2006); '''Бакалов''', Г., [http://www.slovo.bg/rrech/index.php?ar=451 Именникът борави с информация, отговаряща на календара на прабългарите] (Интервю за списание „Родна реч“, брой 3-4, 01.03.2002)</ref>, наместо получилаполучилата гражданственост и официално одобрение дотогава ''[[Хан (титла)|хан]]''.<ref>'''Гюзелев''', В., Кавханите и ичиргу-боилите на българското ханство-царство (VII - XI в.), Пловдив 2007, ISBN 978-954-91983-1-7, с. 40, 61; '''Андреев''', Й., Лазаров, Ив., Павлов, Пл., Кой кой е в средновековна България (Исторически справочник), изд. „Просвета“, София 1994/1995, ISBN 954-01-0476-9, с. 26-27; '''Николов''', Централизъм и регионализъм в ранносредновековна България, с. 105</ref> Самото наименование на титлата "хан", произлизаща от [[Централна Азия]], е разпространено най-вече сред [[монголи]]те и [[Тюркски народи|тюрките]]. Това разделение получава убедително научно обращениеобръщение поради натрупването на статистически интензитет на достоверни източници, потвърждаващи несъстоятелността на схващането за тюркски произход на т.нар. прабългари (първобългари, Бешевлиев). В руски и повлияните от руски езици тази титла се възприема като една и не се разделя на две различни титли, каквото явление наблюдава и засвидетелства историческата наука в България.
 
Запазените каменни старобългарски надписи са изписани основно на [[средногръцки език]]. Само при двама владетели е налице транскрипция на въпросната владетелската титла на, условно наречения, [[прабългарски език]]. Това са надписи от първата половина на IX в. в които българският владетел [[Омуртаг]] и синът му [[Маламир]], използват титлата '''"кана(с)убиги"'''. И при двамата владетелската титла е предадена в началото си с гръцката буква ''[[Капа (буква)|капа]]'' (''к''). В същото време и в ромейските, и в домашните запазени извори в производната прабългарска титла "[[кавхан]]", втората ѝ съставка започва предимно с ''[[хи]]'' (''х''). Подобно е и положението с изписването на титлата [[хаган]]/[[каган]].
Ред 36:
 
== Алтернативни теории ==
Според някои български изследователи след приемането на християнството и утвърждаването на българската азбука в България ''великият хан'' (канасубиги) Борис I става княз Михаил. Това кара българският изследовател [[Димитър Съсълов (историк)|Димитър Съсълов]] да приеме, че титлата княз в славянските езици е от прабългарски произход, а не произлиза от праславянското "кънѧѕь" (kъnędzь). Така ''KNZZЪ'' (княз) произлиза от ''ΚΑΝΑΣ'' във владетелска титла ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ. Морфологично, думите ΚΑΝΑΣ ([[гръцка азбука]]) и {{кирилица|КНЗЗЪ}} ([[кирилица|българска азбука]]) са практически идентични. По този начин, титлата ΚΑΝΑΣΥΒΗΓΥ (канасубиги) може да се преведе като „велик княз“.<ref>[http://protobulgarians.com/Statii%20za%20prabaalgarite/Titli%20drevnobaalgarski.htm protobulgarians.com]</ref>
 
== Вижте също ==