Махатма Ганди: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме |
|||
Ред 81:
След клането и последвалото насилие Ганди се съсредоточава върху спечелването на пълно самоуправление и контрол на всички индийски държавни институции, което скоро кристализира в концепцията ''[[Сварадж]]'' или пълна физическа, духовна и политическа независимост.<ref name="Chakrabarty2008">{{cite book|last=Chakrabarty|first=Bidyut|title=Indian politics and society since independence: events, processes and ideology|url=http://books.google.com/books?id=QzQHZ178C24C&pg=PA154|accessdate=4 април 2012|year=2008|publisher=Routledge|isbn=978-0-415-40868-4|page=154}}</ref> През този период, Ганди се обявява за „ортодоксален [[индуист]]“ и през януари 1921 г. по време на реч в [[Шри Вадтал|храма]] във [[Вадтал]], говори за значението на отказа от съдействие за [[индуизъм|индуската Дхарма]]: ''„На това свято място, аз декларирам, че ако искате да защитите индуската Дхарма, липсата на сътрудничество е първия, както и последния урок, който трябва да научите“''.<ref name=dh03>Hardiman, (2003). [http://books.google.co.in/books?id=UWYV5qYZ3-oC&lpg=PP1&pg=PA163#v=onepage&q&f=false p. 163]</ref>
През декември 1921 г., Ганди е натоварен с изпълнителната власт от името на Индийския национален конгрес. Под негово ръководство, Конгресът е реорганизиран по нови правила. Членството в партията е отворена за всеки, готов да заплати символична такса. Йерархията на комисиите е установена с цел подобряване на дисциплината, превръщането на партията от елитна организация в масово национално движение. Ганди разширява платформата си на ненасилие, за да включи политиката „свадеши“ – бойкота на чуждестранни стоки, особено на британски. Във връзка с това, той се застъпва, че вместо британски [[текстил]]
[[Файл:Gandhi spinning.jpg|ляво|мини|Махатма Ганди преде прежда, снимка от края на 1920 г.]]
Ганди дори изобретява малък, преносим [[
„Несъдействието“ се радва на широк успех, увеличавайки екзалтацията и участието на всички слоеве на индийското общество. Но точно когато движението достига своя връх, то внезапно приключва в резултат на насилствен сблъсък в град [[Чаури Чаура]], щата [[Утар Прадеш]], през февруари 1922 г. Страхувайки се, че движението е на път да поеме завой към насилие, и убеден, че това ще сложи край на цялата му работа, Ганди спира кампанията за масово гражданско неподчинение.{{sfn|Gandhi|1990|p=105}} Това е третият път, когато Ганди спира мащабна кампания.<ref name="GreatSoulReview">Roberts, (2011).</ref> Ганди е арестуван на 10 март 1922 г., съден за противодържавна дейност и осъден на шест години лишаване от свобода. Той започва изпълнението на присъдата си на 18 март. Освободен е през февруари 1924 г. за операция от [[апендицит]].<ref name="Datta2006">{{cite book|last=Datta|first=Amaresh|title=The Encyclopaedia Of Indian Literature (Volume Two) (Devraj To Jyoti)|url=http://books.google.com/books?id=zB4n3MVozbUC&pg=PA1345|accessdate=4 април 2012|date=1 януари 2006|publisher=Sahitya Akademi|isbn=978-81-260-1194-0|page=1345}}</ref>
Ред 92:
[[Файл:Gandhi_Salt_March-cropped.jpg|мини|ляво|Соленият поход от 1930 г.]]
Въвеждането на данък върху солта предизвиква остра реакция и бурни протести сред населението. Най-важната част от тази пасивна съпротива е „Соленият марш“, известен като [[Поход на солта]] (''Salt Satyagraha''). През март [[1930]] г. Махатма Ганди инициира кампания за [[гражданско неподчинение]] и организира този поход в знак на протест срещу британския [[монопол]] на [[натриев хлорид|солта]]. Този марш се превръща в най-зрелищната кампания на Ганди по време на борбата за независимост.
През [[1942]] г. Ганди призовава за незабавната независимост на Индия и поради това е арестуван в [[Пуна]]. След две години е освободен по здравословни причини. Както в Южна Африка, така и в Индия, Ганди е арестуван многократно от британската колониална власт, като прекарва общо осем години в [[затвор (институция)|затвора]].
| |||