Бачковски манастир: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Форматиране на източник |
м нова библиогр. |
||
Ред 62:
Иконостасът е един най-ранните (от първите десетилетия на XVII в.) дърворезбени [[иконостас]]и по българските земи. Долната му част представлява иззидана от [[бигор]] олтарна преграда, върху която са издигнати дървените части: пояс на царските икони, триделен [[архитрав]] и два реда малки икони. Те образуват релефен архитектурен [[фриз]], увенчан с висок дървен кръст, фланкиран с две [[рипида|рипиди]]. Дърворезбената украса включва лозница с орнаментални мотиви.<ref>Гергова, И. Ранният български иконостас, 16 – 18 век. С., 1993, 21–22, 29, 90–92.</ref> Иконите в празничния ред датират от XVII в., а тези на Христос и Богородица в царския ред са рисувани през 1793 г. от Яков, монах в светогорския манастир [[Ивирон]].<ref>Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 94, 260.</ref>
Първоначалната живопис в [[наос]]а е била изцяло прерисувана от зографа [[Мосхос]] от [[Одрин]] през 1850 г.<ref>Мутафов, Е. и др. Гръцки зографи в България след 1453 г. С., 2008, 71–72, 152–153; Куюмджиев, А. и др. Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. С., 2018, 810-834.</ref> Толкова по-ценни са запазените стенописи в [[притвор]]а, които според [[ктитор]]ския надпис датират от 1643 г.<ref>Текст и фотографска снимка на надписа:
[[Файл:Bachkovo Monastery TB 3.jpg|250px|мини|Църквата „Св. Архангели“]]
Ред 74:
=== Старата трапезария ===
Старата, неизползвана сега трапезария се намира на приземния етаж в южното крило на манастира. Tя представлява правоъгълно по план помещение с полуцилиндричен свод и [[апсида]] на западната стена, където е седял [[игумен]]ът. Запазена е мраморна маса (изработена, според издълбан в нея надпис, през
[[Файл:Ba refettorio.jpg|мини|275px|Старата манастирска трапезария]]
Според един изчезнал днес надпис <ref>Текст на надписа: [[Йордан Иванов|Иванов, Й.]] Асеновата крепост над Станимака и Бачковският манастир. – Известия на Българското археологическо дружество, 2, 1911, 220.</ref> трапезарията била построена в 1623 г. и покрита със [[стенопис]] през 1643 г. за сметка на същия дарител Георги, който заплатил за украсяването на притвора в главната манастирска църква (вж. по-горе). По художествени достойнства тези фрески могат да бъдат съпоставени само с най-хубавите светогорски образци, и по-точно с живописта в трапезарията на [[Велика Лавра|Великата лавра „Св. Атанасий“]] (1535).<ref>Пенкова, Б. Стенописите в бачковската трапезария и атонската традиция. – Проблеми на изкуството, 1989, № 1, 46–53.</ref> Освен [[Страшният съд|Страшния съд]] и фигурите на светци-монаси тук намираме сцени от историята на християнската църква – изображения на седемте вселенски събора, които заклеймяват [[Ерес|еретиците]] и отстояват чистотата на вярата. Двадесет и четири сцени илюстрират богослужебното песнопение в чест на [[Богородица|Божията Майка]], известно като „Богородичен [[акатист]]“. В свода се разгръщат клонките на „Дървото Йесеево“ – родословно дърво на [[Иисус Христос]].<ref>Корпус на стенописите от XVII век в България (ред. Б. Пенкова, Цв. Кунева). С., 2012, 131–137.</ref> Покрай него са изписани образите на антични философи и писатели ([[Аристотел]], [[Сократ]], [[Диоген]] и други), които се разглеждат като предтечи на [[християнство]]то, а мъдростта им се съпоставя с тази на библейските пророци.<ref>[[Иван Дуйчев|Дуйчев, Ив.]] Древноезически мислители и писатели в старата българска живопис. С., 1978, 9–19, 62–97.</ref> Стенописите са почистени през 1967–72 г. под ръководството на чешкия реставратор Раймунд Ондрачек.
| |||