Клермонски събор: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Клермонският събор''' е църковен събор на западната ([[католическа църква]]), свикан от папа [[Урбан II]] във френския град [[Клермон]] (сега [[Клермон-Феран]]).
Започва на 18 ноември 1095 г. със задача да постави на обсъждане и реши редица църковно-административни и църковно-политически въпроси. В заседанията и обсъжданията на въпросите за вярата присъстват и вземат участие представители на католическото духовенство и светски лица (предимно френски благородници и рицари). Клермонският събор потвърждава обвързаността на всички християни към
На 26 ноември 1095 г., след заседанието на събора в Клермон в присъствието на аристокрацията и духовенството, папа Урбан II произнася пламенна реч, призоваваща всички вярващи християни да се отправят на Изток, за да освободят [[Йерусалим]], [[Божи гроб]] и [[Светите земи]] от мюсюлманско управление (изтръгвайки ги от ръцете на неверниците), обещавайки на кръстоносците опрощение на греховете и дълговете, и други благини в случай, че подкрепят благородната и справедлива християнска [[кауза]]. Този призив, донякъде даже и неочаквано и за самия папа, среща огромен ентусиазъм, намирайки благодатна почва във франкското общество. В действителност, подобни щения за голяма и добре организирана кръстоносна кампания на Изток отдавна витаят сред западноевропейското общество, а и идеята за кръстоносен поход е повече от популярна сред католиците в страните от Западна Европа. Още в началото на 11 век, във византийската [[реконкиста]] на [[Македонска династия|Македонската династия]] насочена къмто [[Палестина]] през [[Сирия]] участват като наемници западноевропейци и най-вече [[нормани]]те. По-късно, рицари и нормани се включват във византийското отвоюване на Сицилия от арабите, начело с [[Георги Маниак]]. Много западноевропейци участват и в малоазийската византийска кампания, завършила с катастрофа в [[битка при Манцикерт|битката при Манцикерт]]. В действителност, именно тази християнска трагедия се превръща в повод за отправянето на папски призив за кръстоносен поход на събора в Клермон, за който римският първосвещеник е помолен от [[Алексий I Комнин]], въпреки подигнатата [[велика схизма]] от 1054 г.
Ред 7:
В предпоследния ден на Клермонския събор, четвъртък, 27 ноември 1095 г., папата патетично се провиква: ‘“Dieu lo volti“‘ (Бог го желае!), с което слага началото на [[кръстоносни походи|кръстоносните походи]], едно знаменателно събитие в историята, и в частност в [[медиевистика]]та.
Германските рицари, прибирайки се към земите си, били толкоз одързостени и надъхани, че преди да се отправят към Азия за да се бият с друговерците мюсюлмани за християнските светини, решили първо да се разправят със собствените си неверници, които им и били подръка, организирайки в движение и импровизирано т.нар. [[Германски кръстоносен поход, 1096]], жертва на който станали хиляди [[евреи]] живеещи по бреговете на [[Рейн]]
== Източници ==▼
== Вижте също ==
* [[Погром в Гранада]]
▲== Източници ==
* „[http://books.balkanatolia.com/c/sl-b/cid-28/p-p/id-8380/istoria-na-krystonosnite-pohodi.html История на кръстоносните походи]“. Жан Ришар, изд. „Рива“.
[[Категория:Кръстоносни походи]]
| |||