'''Дискант''' или '''диска̀нтус''' ({{lang|it|discanto}},; {{lang|la|discantus}}) е форма на [[многогласие]], която се е появила през 12 век във [[Франция]]. Дисканта представлява особено водене на най-високите [[певец|певчески]] [[глас]]ове при многогласното пеене, разпространено в [[средновековие|средновековна]] [[Западна Европа]]. В този смисъл терминът се употребява в повечето западноевропейски езици. В [[български език|българския език]] обаче е съхранено и се употребява главно вторичното значение на термина, а именно '''дискант''' обозначава най-високия детски глас.
Също така представлява проникване на елементи в [[пеене]]то от светската народна [[музика]] в църковната. При дискантуса на глас [[кантус фирмус]] се противопоставя по-висок (а не по-нисък, както при ораганума) раздвижен глас.
