Източни Карпати: Разлика между версии

'''Източните Карпати''' ({{lang|ro|Carpaţii Orientali}},; {{lang|sk|Východné Karpaty}},; {{lang|pl|Karpaty Wschodnie}},; {{lang|uk|Східні Карпати}}) са една от трите части на планинската система на [[Карпати]]те, простиращи се на територията на [[Полша]] (в югоизточната част), [[Словакия]] (в североизточната част), [[Украйна]] (в западната част) и [[Румъния]], между Таличкия проход (между [[Полша]] и [[Словакия]]) на северозапад и прохода Предял (1033 m, в [[Румъния|Централна Румъния]]) на юг. Дължина около 750 km, максимална височина връх '''Петрос 2305 m''', ({{coord|47|35|51|N|25|38|00|E}}), издигащ се в планината Родна, в северната част на [[Румъния]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article006849.html «Большая Советская Энциклопедия» – Восточные Карпаты, т. 5, стр. 408]</ref>

Планината е изградена основно от пясъчно-глинести наслаги с кредна, палеогенска и отчасти неогенска възраст (флишовите формации). В основата ѝ залягат докамбрийски кристалинни шисти и кварцити. Планинските масиви на запад са изградени от неогенски кристалинни скали (планината Родна) и неогенски вулканични скали (планините Харгита, Келиман и др.).<ref name="bse"></ref>

В планината и по нейните периферни части се разработват находища на манганови, оловно-цинкови и медни руди, каменна сол, нефт и газ в югоизточните подножия.<ref name="bse"></ref>

Планинската система на Източните Карпати представляват дълга около 750 km, изпъкнала на изток дъга. На североизток граничи с [[Волинско възвишение|Волинските възвишения]], на изток постепенно се понижават към обширните [[Молдавско възвишение|Молдавски възвишения]], а на ютоизток се спускат към [[Долнодунавска низина|Долнодунавската низина]]. На югозапад прохада Предял (1033 m) ги отделя от [[Южни Карпати|Южните Карпати]], на запад склоновете им постепенно преминават в обширното [[Трансилванско плато]], а северно от него е разположена североизточната, по-висока част на [[Среднодунавска низина|Среднодунавската низина]]. На запад долината на река Бодрог (Ондава, Лаборец) и Таличкия проход ги отделят от Източнословашките планини и [[Западни Карпати|Западните Карпати]]. На северозапад Източните Карпати постепенно се понижават към Южнополската хълмиста земя.<ref name="bse"></ref>

Цялата планинска система на Източните Карпати е разделана от широки и дълбоки долини на редица хребети, отделни планини и планински масиви. От северозапад на югоизток последователно се редуват планините: Ниски Бескиди, [[Бешчади]] (1346 m), [[Горгани]] (1818 m), Марамуреш (2061 m), Черногора, Родна (2305 m), Келиман (2104 m), Харгита (1800 m), [[Вранча]] (1783 m), Таркеу (1496 m) и др. На височина над 2000 m има следи от древни заледявания.<ref name="bse"></ref>

Територията на Източните Карпати принадлежи към три водосборни басеайна – на реките [[Висла]], [[Днестър]] и [[Дунав]]. Крайните северозападни склонове принадлежат към водосборния басейн на река [[Висла]]. Към него пренадлежат десните ѝ притоци – реките [[Сан (река)|Сан]] с левия си приток Вислок и Вислока. От североизточните части на планината води началото си река [[Днестър]] и няколко нейни десни притока, в т.ч. [[Стрий (река)|Стрий]], Ломница, Бистрица и др. Цялата останала част на планината се отводнява от левите притоци на [[Дунав]]: [[Тиса]] с притоците си Сомеш, Бодрог, Кьорьош (Кришу), [[Муреш]] и др., [[Олт]], [[Сирет]] с Бузеу, Тротуш, Бистрица, Молдова и др. и [[Прут]].<ref name="bse"></ref>

Голяма част от планината е покрита със смесеви и тъмни иглолистни гори (бук, смърч, ела, бор), а по-ниските части са заети само от букови гори. Най-високите части са обрасли с високопланински пасища (т.н. полонини), използвани за летни пасбища.<ref name="bse"></ref>