Петър Цанков: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 14:
| починал_в =
| стил = [[Поп музика|поп]]</br>[[рок]]
| инструмент = [[флейта]]</br>[[саксофон]]</br>[[барабани]]
| глас =
| период_на_активност = [[1960]] – [[1980]]
| лейбъл = [[Балкантон]]
| свързани_изпълнители = [[Студио В]]</br>[[Бъндараците]]</br>[[Щурците]]
Ред 26:
 
== Биография ==
Роден през [[1943]] г. в София. По настоящем живее в [[София]], [[България]] и продължава да композира театрална и филмова музика. Той е един от основателите на първата рок-група в България през [[1965]] г. [[Бъндараците]]. По-късно през [[1967]] г. Петър Цанков и [[Кирил Маричков]] се отделят и заедно с [[Веселин Кисьов]] и [[Петър Гюзелев]] основават [[Щурците]]. Името на рок-бандата е свързано с една от техните песни, текстът на която гласи „Ние пеем и през зимата при все че се наричаме Щурци”Щурци“. През [[1971]] г. комунистическото правителство забранява групата. Когато през [[1974]] г. „Щурците”„Щурците“ се събират отново, Петър Цанков вече работи като преподавател ударни инструменти в Естрадния факултет на Българската Държавна Консерватория,/сега се нарича [[Националната музикална академия]]/ и [[Националната академия за театрално и филмово изкуство]][http://natfiz.bg/] (в класовете на проф. [[Атанас Илков]] и проф.[[Филип Филипов (режисьор)]]). Той предлага да бъде заместен от [[Георги Марков (музикант)|Георги Марков]], който и до днес е барабанист на [[Щурците]].
 
Като преподавател Петър Цанков издава единствената за времето си и неостаряваща методика за ударни инструменти, която и до днес е считана за най-добрият учебник.
 
Започва да композира още докато е студент в Консерваторията под влиянието на великия български композитор [[Панчо Владигеров]]. През 1970 г. завършва Инструменталния факултет на Българската Държавна Консерватория в класа на проф. Добри Палиев, степен Магистър, Специалност ударни инструменти. 1988&nbsp; г. завършва курс „Анализ на съвременната музика”музика“ под ръководството на [[Оливие Месиен]] в Авиньон, Франция. 1988&nbsp; г. е председател на „Куклено изкуство”изкуство“ към Съюза на българските артисти, заместник&nbsp;— – председател на Българския център на УНИМА (от 1986 г.) и председател на Interma център в София (от 1990 г.). Бил е преподавател в Уорк-шоп за режисьори и член на жури в Международен фестивал „Пиеро”„Пиеро“ (ДКТ Стара Загора). През периода 1981- – 1992 г. работи като щатен композитор в ЦКТ София. 1987&nbsp; г. е преподавател в семинарите на Лятната музикална академия за театър в Екс-ан-Прованс и [[Авиньон]], [[Франция]] (1986- – 88 г.) на тема „Музиката в съвременния театър”театър“ под ръководството на Жорж Апергиз (1986- – 1987) и Оливие Месиен (1988). 1970- – 1984 е преподавател ударни инструменти в Естрадния факултет на Българската Държавна Консерватория и Националната Театрална и Филмова Академия /в класовете на проф. Атанас Илков и проф. Филип Филипов/. 1965- – 1980 - – барабанист в Българското Национално радио&nbsp;— – Биг-бенда на [[Вили Казасян]] и [[ФСБ]]. 1972- – 1973 – член на вокален състав „Студио ”“ <ref>[http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Студио%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%BE%20%D0%9220В www.bgestrada.com]</ref>, създаден от Вили Казасян през 1972&nbsp; г.
 
От [[1969]] г. до сега Цанков е автор на музиката към над 380 театрални и куклени пиеси в България и чужбина. Носител е на национални награди за театрална музика на национални фестивали на кукленото изкуство и международните фестивали "Златният делфин”<ref>[http://www.vnpuppet.com/zlatnijat-delfin www.vnpuppet.com]</ref> във Варна, Puppets в Плевен, „Ян Бибиян”Бибиян“ в Силистра<ref>[http://www.sabori.bg/i.php/cinema_media/view.html?oid=2944 www.sabori.bg]</ref>, [[Полша]], [[Латвия]], [[Чехия]] и [[Хърватия]]. През [[2009]] г. е отличен с най-високата награда за театрално изкуство в България „ИКАР”„ИКАР“<ref>[http://www.vesti.bg/index.phtml?tid=40&oid=2841254 www.vesti.bg]</ref> за цялостен принос към кукления театър и за музиката към спектакъла „Малката русалка”русалка“ <ref>[http://www.pierrot-bg.com/ www.pierrot-bg.com]</ref>Сред куклените спектакли с негова музика са постановките:
„Къде отиваш конче”конче“ по [[Рада Москова]] <ref>[http://www.dnevnik.bg/sled5/teatralni_postanovki/teatralna_postanovka/2012/05/29/1837628_kude_otivash_konche/ www.dnevnik.bg]</ref>, в която режисьор е неговата сестра Емилия Цанкова (завършила първият випуск за куклено-театрални режисьори и носител на международни награди от чужбина), сценография Томяна Томова и дебют като сценограф за Рада Цанкова<ref>[http://paul.petit.free.fr/2009.htm paul.petit.free.fr]</ref><ref>[http://www.rakursi.com/artists/rtzankova.htm www.rakursi.com]</ref> <ref>[http://www.viewsofia.com/article/2541/Face-to-Face-s-Rada-Cankova www.viewsofia.com]</ref>, „Лунната стая”стая“ и „Бяла приказка”приказка“ по [[Валери Петров]], „Честна мускетарска”мускетарска“ <ref>[http://www.mlt.bg/ www.mlt.bg]</ref>, „Светлосиният Петър”Петър“, „Бурята”„Бурята“ по Шекспир <ref>[http://www.sofiapuppet.com/index.php/bg/ www.sofiapuppet.com]</ref>, „Драконът с теменужено сините очи”очи“, „Малкият принц”принц“ по [[Антоан дьо Сент-Екзюпери]], „Малката русалка”русалка“ по [[Ханс Кристиан Андерсен]], „Пинокио – забранено за възрастни”възрастни“ и много други.
 
== Мюзикъли ==
* „Смешки страшни, страшни смешки за герои без опашки”опашки“ по [[Недялко Йорданов]], (Младежки театър)
* „Шестте пингвинчета”пингвинчета“ по [[Борис Априлов]] (Младежки театър)
* „[[Дон Кихот]] 1989&nbsp; г., (Държавен куклен театър в Пловдив)
* „Няма да платим! по [[Дарио Фо]] (1986, Драматичен театър Кърджали)
* „Симфонична пиеса”пиеса“ по [[Шарл Перо]] /ЦКТ София/
Автор е на филмова музика за филмова продукция на [[САЩ]] Огън над Афганистан.
 
1970 г. завършва Инструменталния факултет на Българската Държавна Консерватория в класа на проф. Добри Палиев, степен Магистър, Специалност ударни инструменти.
1988&nbsp; г. завършва курс „Анализ на съвременната музика”музика“ под ръководството на [[Оливие Месиен]] в Авиньон, Франция.
 
1988&nbsp; г. Председател „Куклено изкуство”изкуство“ към Съюза на българските артисти, заместник&nbsp;— – председател на Българския център на УНИМА (от 1986 г.) и председател на Interma център в София (от 1990 г.). Бил е преподавател в Уорк-шоп за режисьори и член на жури в Международен фестивал „Пиеро”„Пиеро“ (ДКТ Стара Загора).
 
През периода 1981- – 1992 г. работи като щатен композитор в ЦКТ София.
 
1987&nbsp; г. Преподавател в семинарите на Лятната музикална академия за театър в Екс-ан-Прованс и Авиньон, Франция (1986- – 88 г.) на тема „Музиката в съвременния театър”театър“ под ръководството на Жорж Апергиз (1986- – 1987) и Оливие Месиен (1988).
 
1970- – 1984 Преподавател ударни инструменти в Естрадния факултет на Българската Държавна Консерватория и Националната Театрална и Филмова Академия /в класовете на проф. Атанас Илков и проф. Филип Филипов/.
 
1965- – 1980 Барабанист в Българското Национално радио&nbsp;— – Биг-бенда на [[Вили Казасян]]
и [[ФСБ]].
 
1965- – 1970 Барабанист /основател/ на Бъндараците, Щурците.
 
1972- – 73 член на вокален състав „Студио ”“ [http://www.bgestrada.com/bgestrada/?q=content/Студио%D0%A1%D1%82%D1%83%D0%B4%D0%B8%D0%BE%20%D0%9220В]създаден от Вили Казасян през 1972&nbsp; г.
 
1946 -1960 Флейтист
 
1960- – 1964 саксофонист
 
== Източници ==
<references/>
* „60 години Столичен куклен театър 1946-2006” – 2006“ издателство „Валентин Траянов, София 2006&nbsp; г. стр. 148,150,154,158,160,163,165,167,172,175,176,180,181,183,185,186,190,191,192,193,201,206,209,241, 252,254,256.
* „Зимата на Щурците”Щурците“ автор Румен Янев, 1-во издание от „Рекламна издателска агенция # 1”1“ с подкрепата на Център за изкуство „Сорос”„Сорос“
* „Вкусът на времето – ЩУРЦИТЕ –българската рок-легенда” автор Румен Янев, [http://novinar.bg/news/rumen-ianev-sabra-istoriiata-na-shturtcite-v-kniga_MjY2MzsyNg==.html Вкусът на времето – ЩУРЦИТЕ –българската рок-легенда]“ автор Румен Янев, издателство „Парадокс”„Парадокс“ 2007&nbsp; г.
* Списание Биограф, брой 16 – декември 2012&nbsp; г. стр.80 – 88, статия „Бъндаракът с моряшко сърце”сърце“ от Антоанета Бачурова
 
== Външни препратки ==