750 520
редакции
({{lang-el,la}} => {{lang|el,la}}) |
м (отстъп; козметични промени) |
||
| име = Константин VII
| описание = византийски император
| изображение за личността = [[
| описание на изображението = '''Златен солид на Константин VII'''
| управление = [[913]] – [[959]]
| герб =
}}
'''Константин VII Порфирогенит''' (на {{lang|el|Κωνσταντίνος Ζ' ο Πορφυρογέννητος}}
Константин VII Багренородни е син на император [[Лъв VI Философ]] и [[Зоя Карбонопсина]]. Името [[Багренородни]], или Порфирогенит, т.е. „роден в пурпур“, получава тъй като е роден през управлението на баща си, което по рождение му дава законни права на престолонаследник.
=== Въздигане на Роман Лакапин ===
[[
Императрицата-регент напразно се опитва да намери поддръжници на режима си, докато в сложните дворцовите интриги различни пълководци и сановници се борят за влияние. През 919 г. се засилват позициите на [[Роман Лакапин]], който в резултат на умели ходове се издига от друнгарий (флотски офицер) до водещ участник в държавната политика.
{{Основна|[[Роман I Лакапин]]}}
Присвоявайки титлите „[[Василевс]]“ и „[[Василеопатор]]“, от 920 г. Роман Лакапин фактически узурпира управлението по мирен път и приключва войната с България през 927 г., след смъртта на Симеон I. С новия български владетел [[Петър I (България)|Петър I]] е сключен договор за мир продължил четири десетилетия, но в замяна на това империята прави редица отстъпки, включително и признание на титлата „Цар на българите“ и обособяване на независима българска патриаршия.
[[
В последвалите години Византия политически се стабилизира. Роман I Лакапин фактически контролира властта и прави кесари, съимператори, трима от синовете си – Христофор Лакапин, Стефан Лакапин и Константин Лакапин. Въпреки че е пълнолетен, Константин VII Порфирогенит има второстепенна роля в управлението и посвещава повечето си време на дворцовите церемонии или изучаването на различни науки. Едва през 944 г., след детронирането на Роман I Лакапин, в резултат на дворцов преврат, Константин VII успява да поеме управлението в империята. На 16 декември 944 г. Роман Лакапин е принуден да абдикира и пратен в манастир от синовете си, но на 27 януари 945 г. те са отстранени по същия начин от Константин VII Багренородни, който успява да детронира братята на съпругата си и възвръща едноличната си власт.
Започват мисии за [[покръстване]]то на [[Киевска Рус]], императорът става кръстник на княгиня [[Олга Киевска]]. Установени са дипломатически отношения с [[Кордовски халифат|Кордовския халифат]] в Испания и с императора на т.нар. [[Свещена Римска империя]]. Константин VII е компетентен администратор, но е по-заинтересован от научните си занимания, отколкото от управлението и прехвърля изпълнението на повечето задължения върху бюрократите и военачалниците си, както и върху енергичната си съпруга Елена. Константин VII умира в 959 г., според слуховете отровен от снаха си [[Анастасо-Теофано|Теофано]].
Константин VII подобрява администрацията на империята, като следва аграрната политика на Лакапин в интерес на дребните собственици и широките слоеве от населението, които са гръбнака на армията и икономиката. Издава няколко новели (закони) за защита на селските общини и войнишкото население от домогванията на едрите земевладелци. Той е образован владетел с литературни интереси, учен и [[писател]]. Негови са творбите ''„[[За управлението на империята]]“, „За
== Външни препратки ==
|