Разлика между версии на „Десант в Нормандия“

м
редакция без резюме
м
м
| конфликт = [[Операция Овърлорд]], [[Западен фронт (Втора световна война)|Западен фронт]] през [[Втората световна война]]
| картинка = Into the Jaws of Death 23-0455M edit.jpg
| описание = Войници от 16-тии пехотен полк на американската [[1-ва пехотна дивизия (САЩ)|1-ва пехотна дивизия]] нагазват брегаплитчините на плажа Омаха сутринта на 6 юни 1944 г.
| период = 6 юни 1944 г.
| място = [[Нормандия]], [[Франция]]
| командир1 = {{флагче|САЩ|1944}} [[Дуайт Айзенхауър]]<br/>{{флагче|Великобритания|1944}} [[Бърнард Монтгомъри]]<br/>{{флагче|САЩ|1944}} [[Омар Брадли]]<br/>{{флагче|Великобритания|1944}} [[Майлс Демпси]]<br/>{{флагче|Великобритания|1944}} [[Бъртрам Рамзи]]<br/>{{флагче|Великобритания|1944}} [[Трафорд Ли-Малори]]<br/>{{флагче|Великобритания|1944}} [[Артур Тедер]]
| командир2 = {{флагче|NGER}} [[Ервин Ромел]]<br/>{{флагче|NGER}} [[Герд фон Рундщет]]<br/>{{флагче|NGER}} [[Лео Гайр фон Швепенбург]]<br/>{{флагче|NGER}} [[Фридрих Долман]]<br/>{{флагче|NGER}} [[Ханс фон Залмут]]
| сила1 = 156  115 души<br/>
'''По море:'''
* 57  500 американци
* 75  215 британци и канадци
'''По въздух:'''
* 15  500 американци
* 7900 британци
| сила2 = 50  350+ души
| жертви1 = 10  000+ жертви, от които 4414 убити
| жертви2 = 4000 – 9000 жертви
| бележки =
Десантът е резултат от дълга подготовка и операции по дезинформация на противника. Началото му е дадено на [[6 юни]] [[1944]] година. Извършен е на брега на Северна [[Франция]], областта [[Нормандия]], с което се дава начало на [[Битка за Нормандия|Битката за Нормандия]], част от [[операция Овърлорд]], която открива втори фронт срещу [[Нацистка Германия]] в [[Европа]]. [[Адолф Хитлер]] назначава фелдмаршал [[Ервин Ромел]] за командир на германски сили в райони и му възлага развиването на укрепленията по [[Атлантически вал|Атлантическия вал]] в очакване на съюзническото нахлуване.
 
В десантната операция участват около 7000 кораба и десантни съда и близо 11  000 самолета. Най-голямата морска десантна операция по време на Втората световна война е осъществена успешно благодарение на огромното превъзходство по море и въздух, осигурено с ресурсите на [[САЩ]]. Успехът ѝ спомага за откриването на втори фронт в Европа. В този ден американските войски губят 6603 бойци, в това число 1465 убити, англичаните и канадците – около 4000 човека убити, ранени и безследно изчезнали.
 
== Контекст ==
[[Файл:Meeting of the Supreme Command, Allied Expeditionary Force, London, 1 February 1944 TR1631.jpg|мини|Среща на [[Главно командване на съюзническите сили|Главното командване на съюзническите сили]], 1 февруари 1944 г. Отпред: [[Артур Тедер]], [[Дуайт Айзенхауър]], [[Бърнард Монтгомъри]]; отзад: [[Омар Брадли]], [[Бъртрам Рамзи]], [[Трафорд Ли-Малори]], [[Уолтър Бедел Смит]].]]
[[Файл:Invasion Training in England 04.jpg|мини|Бойна подготовка за десанта, Англия, 1944 г.]]
[[Файл:German turret at Omaha Beach.jpg|мини|Германско брегово укрепление на плажа Омаха – вкопан [[Оръдеен купол|танков купол]].]]
[[Файл:Preparing for Invasion2.jpg|мини|Товарене на десантен катер с бронетехника в навечерието на операцията.]]
 
След като [[Вермахт]]ът [[Операция „Барбароса“|нахлува в Съветския съюз]] през юни 1941 г., [[Йосиф Сталин]] започва да оказва натиск върху [[Съюзници във Втората световна война|Съюзниците]], искайки те да отворят [[Западен фронт (Втора световна война)|втори фронт]] в [[Западна Европа]].{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=8 – 9}} Към края на май 1942 г. Съветският съюз и САЩ правят съвместно обявление, гласящо "...бе постигнато пълно разбиране по отношение на спешните задачи за създаване на втори фронт в Европа през 1942 г.".{{sfn|Folliard|1942}} Обаче, британският министър-председател [[Уинстън Чърчил]] убеждава американския президент [[Франклин Рузвелт]] да отложи обещаното нахлуване, тъй като, дори и с американска помощ, Съюзниците не разполагат с адекватни войски за такава дейност.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=10}}
 
Вместо незабавно връщане на Франция, западните съюзници предприемат офанзива в Средиземноморския театър на военните действия, където вече са стационирани британски войски. Към средата на 1943 г. е спечелена [[Тунизийска кампания|кампанията в Северна Африка]]. Тогава Съюзниците [[Съюзническо настъпление в Сицилия|нахлуват в Сицилия]] през юли 1943 г., а впоследствие [[Съюзническо нахлуване в Италия|нападат и континенталната част на Италия]] през септември същата година. По това време съветските войски на [[Източен фронт (Втора световна война)|Източния фронт]] вече са преминали в офанзива и са спечелили изключително важна победа в [[Битка за Сталинград|битката за Сталинград]]. Решението да се предприеме инвазия през [[Ламанша]] през следващата година е взето по време на [[Трета вашингтонска конференция|Третата вашингтонска конференция]] през май 1943 г.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=10 – 11}} Първоначалният план е ограничен от наличния брой [[Десантен кораб|десантни кораби]], повечето от които вече са разположени в Средиземноморието и Тихия океан.{{sfn|Wilmot|1997|pp=177 – 178, chart p. 180}} На [[Техеранска конференция|Техеранската конференция]] през ноември 1943 г. Рузвелт и Чърчил обещават на Сталин да открият дългоочаквания втори фронт през май 1944 г.{{sfn|Churchill|1951|p=404}}
 
За място на десанта се вземат предвид четири места: [[Бретан]], [[Котантен]], [[Нормандия]] и [[Па дьо Кале (департамент)|Па дьо Кале]]. Тъй като Бретан и Котантен са полуострови, би било възможно немците да отрежат съюзническото настъпление в относително тесен участък, поради което тези места впоследствие биват отхвърлени.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=13 – 14}} Тъй като Па дьо Кале е най-близката точка в [[континентална Европа]] до Великобритания, немците я считат за най-вероятното място за десант и следователно е тежко укрепен район.{{sfn|Beevor|2009|pp=33 – 34}} Все пак, той предлага няколко възможности за настъпление, тъй като районът граничи с множество реки и канали,{{sfn|Wilmot|1997|p=170}} докато десант на дълъг фронт в Нормандия би позволил едновременна заплаха срещу пристанището на [[Шербур]], пристанищата на запад в Бретан и сухопътна атака срещу Париж и накрая срещу Германия. СледователноТака е избрана Нормандия като място за първоначалния десант.{{sfn|Ambrose|1994|pp=73 – 74}} Най-сериозният недостатък на нормандския бряг е липсата на пристанищни съоръжения. Това трябва да се преодолее чрез развиването на изкуствени пристани.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=14}} Серия от модифицирани танкове, наричани [[играчки на Хобарт|играчките на Хобарт]], се справят със специфичните изисквания, които се очакват за кампанията в Нормандия – миночистене, разрушаване на бункери, подвижни мостове.{{sfn|Wilmot|1997|p=182}}
 
Съюзниците планират да започнат инвазията на 1 май 1944 г.{{sfn|Wilmot|1997|p=170}} Първоначалната чернова на плана е приета по време на [[Квебекска конференция (1943)|Квебекската конференция]] през август 1943 г. Генерал [[Дуайт Айзенхауър]] е назначен за командир на [[Главно командване на съюзническите сили|Главното командване на съюзническите сили]].{{sfn|Gilbert|1989|p=491}} Генерал [[Бърнард Монтгомъри]] е избран за командир на [[21-ва група армии]], която е съставена от всички сухопътни войски, участващи в нахлуването.{{sfn|Whitmarsh|2009|pp=12 – 13}} На 31 декември 1943 г. Айзенхауър и Монтгомъри първи виждат плана, който предлага морски десанти от три дивизии, подкрепяни от още две дивизии. Двамата веднага настояват мащабът на първоначалното настъпление да се увеличи на пет дивизии, с парашутни десанти от три допълнителни дивизии, които да позволят действия на по-дълъг фронт и да се ускори превземането на Шербур.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=13}} Нуждата да се набавят допълнителни десантни кораби за разширената операция означава, че нахлуването трябва да се отложи поне до юни.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=13}} В края на краищата, общо 39 съюзнически дивизии се налага да участват в битката за Нормандия: 22 американски, 12 британски, 3 канадски, 1 френска и 1 полска – над 1 милион души,{{sfn|Weinberg|1995|p=684}} всичките под британско командване.{{sfn|Ellis|Allen|Warhurst|2004|pp=521 – 533}}
[[Операция Овърлорд]] е името, с което се назовава установяването на широкомащабен [[плацдарм]] в Европа. Първата фаза, състояща се от морски десант и установяване на стабилна опорна точка, е наречена операция Нептун.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=14}} За да се придобие превъзходство във въздуха за успешно настъпление, Съюзниците предприемат кампания по бомбардиране, която цели неутрализирането на немските самолетостроене, горивни запаси и летища.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=14}} Сложни объркващи и заблуждаващи ходове с кодово име [[операция Бодигард]] се предприемат в месеците преди нахлуването, за да се попречи на немците да научат времето и мястото на инвазията.{{sfn|Beevor|2009|p=3}}
 
Морските десанти трябва да бъдат предшествани от парашутни операции около [[Кан (Нормандия)|Кан]] на източния фланг, за да се подсигурят мостовете над река [[Орн]], и северно от [[Карантан]] на западния фланг. Американците, които трябва да десантират на плажовете Юта и Омаха, имат задачата да превземат Карантан и [[Сен Ло]] на първия ден, а след това да отцепят полуостров Котантен и накрая да превземат пристанищните съоръжения на Шербур. Британците при плажовете Суорд и Голд и канадците при плажа Джуно трябва да защитават фланговете на американците и да се опитат да установят писти за самолети около Кан през първия ден. Стабилен плацдарм трябва да бъде установен, където да се съединят всички нахлуващи сили, както и да се задържи всичката територия северно от линията [[Авранш]] – [[Фалез]] за първите три седмици.{{sfn|Churchill|1951|pp=592 – 593}}{{sfn|Beevor|2009|loc=Map, inside front cover}} Монтгомъри предвижда 90-дневна битка, която да продължи, докато всички съюзнически части стигнат до река [[Сена]].{{sfn|Weinberg|1995|p=698}}
 
== Планове за заблуда ==
Под шапката на операция Бодигард, Съюзниците провеждат няколко спомагателни операции, имащи за цел да заблудят немците относно датата и мястото на съюзническото нахлуване.{{sfn|Weinberg|1995|p=680}} Започва кампания по дезинформация, използвайки фалшив радио трафик с цел немците да си помислят, че нападението ще се проведе в [[Норвегия]].{{sfn|Brown|2007|p=465}} Създадена е фалшива [[1-ва група армии (САЩ)|1-ва американска група армии]] под ръководството на [[Джордж Патън]], която ужким е разположена в [[Кент]] и [[Съсекс]]. Тя има за цел да убеди немците, че главната атака ще се проведе срещу [[Кале (град)|Кале]].{{sfn|Beevor|2009|p=3}}{{sfn|Zuehlke|2004|pp=71 – 72}} Истинските радио съобщения от 21-ва група армии първо се насочват към Кент чрез наземни линии и след това се излъчват, за да се накарат немците да повярват, че повечето съюзнически сили са концентрирани именно там.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=27}} Патън се намира в Англия до 6 юли, като по този начин продължава да заблуждава немците, че второ нападение ще се случи при Кале.{{sfn|Beevor|2009|p=282}}
 
Много от немските радарни инсталации по френското крайбрежие са унищожени в подготовката за десантите.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=34}} Освен това, през нощта преди нахлуването малка група на [[Специална въздушна служба|Специалната въздушна служба]] на Великобритания спуска чучела с парашути над [[Хавър]] и [[Изини сюр Мер|Изини]]. Те заблуждават немците, че е настъпил въздушен десант. През същата нощ 617-таа ескадрила на Кралските ВВС спускат завеса от парчета метално фолио, което кара немските радарни оператори да си помислят, че това е военноморски конвой близо до Хавър. Илюзията е подкрепена от група малки плавателни съдове, снабдени със [[заградителен аеростат|заградителни аеростати]]. Подобна объркваща операция е предприета близо до [[Булон сюр Мер]] в Па дьо Кале от 218-таа ескадрила на Кралските ВВС.{{sfn|Bickers|1994|pp=19 – 21}}{{sfn|Beevor|2009|p=76}}
 
== Метеорологични условия ==
Плановиците на нахлуването определят набор от условия, включващи фаза на луната, приливи и отливи, както и време на деня, които биха били задоволителни за операцията само за няколко дни всеки месец. Предпочита се пълнолуние, тъй като то би предоставило добро осветление за пилотите, както и големи приливи. Съюзниците желаят да насрочат десантите за малко преди разсъмване, по средата между отлива и прилива, докато приливът наближава. Това би подобрило видимостта върху препятствията на плажовете, докато намалява времето, през което войниците биха били изложени на открит огън.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=31}} Айзенхауър временно избира 5 юни като ден за нападението. Обаче, на 4 юни, метеорологичните условия се оказват неподходящи за десантиране – силните ветрове и бурното море затрудняват до невъзможност десантните кораби, а ниските облаци биха попречили на изтребители да намират мишените си.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=33}}
 
Капитан Джеймс Стаг от [[Кралски ВВС|Кралските ВВС]] се среща с Айзенхауър вечерта на 4 юни. Той и метеорологичният му екип прогнозират, че времето ще се подобри достатъчно за операцията на 6 юни.{{sfn|Beevor|2009|p=21}} Следващите дати с нужните приливни условия (и без пълнолуние) биха били две седмици по-късно, от 18 до 20 юни. Отлагането на нападението би изисквало повикването обратно на войници и кораби, които вече са се позиционирали да прекосят Ламанша, при което се увеличава шанса планът да бъде осуетен.{{sfn|Wilmot|1997|p=224}} След дълго обсъждане с други старши командири Айзенхауър решава, че нахлуването ще се състои на 6 юни.{{sfn|Wilmot|1997|pp=224 – 226}} От 19 до 22 юни крайбрежието на Нормандия е ударено от тежка буря, която иначе би направила десантите тогава невъзможни.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=33}}
{{основна|Атлантически вал}}
 
Обезпокоен от десантите при [[Десант при Сен Назер|Сен Назер]] и [[Десант при Диеп|Диеп]] през 1942 г., Хитлер нарежда да се построят укрепления по Атлантическия бряг от Испания до Норвегия, за защита от очаквано съюзническо нахлуване. Той предвижда 15  000 фортификации с гарнизон от 300  000 войници, но недостигът на суровини (главно на бетон и хора) означава, че повечето от укреплението така и не се построяват.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=30}} Тъй като се очаква да бъде място на нахлуване, Па дьо Кале е тежко укрепен.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=30}} В Нормандия най-тежките укрепления са концентрирани около пристанищата на [[Шербур]] и [[Сен Мало]].{{sfn|Whitmarsh|2009|p=13}} [[Ервин Ромел]] е назначен да надзирава строителството на укрепленията по очаквания инвазионен фронт, който се разпростира от Нидерландия до Шербур.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=30}}{{sfn|Beevor|2009|p=33}} На него е възложено командването на новосформираната [[Група армии „Б“|група армии B]], включваща [[7-ма армия (Вермахт)|7-ма армия]], [[15-таа армия (Вермахт)|15-таа армия]] и войниците, бранещи Нидерландия. Резервите, с които разполага, включват [[116-таа танкова дивизия (Вермахт)|116-таа]] и [[21-ва танкова дивизия (Вермахт)|21-ва]] танкови дивизии.{{sfn|Goldstein|Dillon|Wenger|1994|p=12}}{{sfn|Whitmarsh|2009|p=12}}
 
Ромел смята, че брегът на Нормандия може да е възможно място за десант, така че нарежда построяването на отбранителни съоръжения по този бряг. Освен бетонни оръдейни гнезда на стратегически точки по крайбрежието, той нарежда поставянето на дървени колове, метални триподи, мини и големи противотанкови препятствия днана плажовете, които да забавят приближаването на десантните съдове и да възпрепятстват движението на вражеските танкове.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=54 – 56}} Очаквайки съюзническите сили да пристигнат по време на прилив, той нарежда много от тези препятствия да бъдат поставени при максималната точка на прилива.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=31}} ГолямаГолямо количество бодлива тел, минни капани и премахване на естествени прикрития правят достъпа опасен за пехотата.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=54 – 56}} Пак по заповед на Ромел броят мини по крайбрежието е утроен.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=13}} Съюзническата въздушна офанзива срещу Германия вече е пречупила Луфтвафе и си е осигурила въздушно превъзходство над Западна Европа, така че Ромел не се надява на ефективна подкрепа от въздуха.{{sfn|Murray|1983|p=263}} Луфтвафе успяват съберат само 815 самолета над Нормандия{{sfn|Murray|1983|p=280}}, докато Съюзниците разполагат с 9543.{{sfn|Hooton|1999|p=283}} Ромел нарежда поставянето на колове-капани, наречени [[аспержа на Ромел|аспержи на Ромел]] ({{lang|de|Rommelspargel}}) в долините и полята, които да пречат на парашутните десанти.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=13}}
 
== Бронирани резерви ==
 
== Военноморска операция ==
[[Файл:Preinvasion bombing of Pointe du Hoc.jpg|мини|Съюзнически бомбардировачи удрят бреговата артилерия при Пуент дю Ок.]]
[[Файл:Bundesarchiv Bild 101I-493-3363-13, Frankreich, Strandbefestigungen.jpg|мини|Немски противодесантни съоръжения на северното крайбрежие на Франция.]]
 
Военноморските действия за десанта са планирани много внимателно.{{sfn|Yung|2006|p=133}} Главното командване е поверено на британския адмирал [[Бъртрам Рамзи]], който служи като [[флагман]] в [[Дувър]] по време на [[Операция Динамо|евакуацията на Дюнкерк]] четири години по-рано. Той е отговорен и за планирането на [[Операция Факел|нахлуването в Северна Африка]] през 1942 г., както и за единия от двата флота, пренасящ войски за [[Съюзническо настъпление в Сицилия|настъплението в Сицилия]] на следващата година.{{sfn|Goldstein|Dillon|Wenger|1994|p=6}}
 
Нападателният флот, който е съставен от части от осем различни военноморски сили, включва общо 6939 съда: 1213 бойни кораба, 4126 десантни катера, 736 спомагателни съда и 864 търговски съда.{{sfn|Portsmouth Museum Services}} По-голямата част от флота е осигурена от Великобритания, която предоставя 892 бойни кораба и 3261 десантни катера.{{sfn|Holland|2014}} Мобилизирани са общо 195  700 души военноморски персонал, като от тях 112  824 са от британските ВМС, 25  000 от британския търговски флот, 52  889 американци и 4998 моряци от други съюзнически страни.{{sfn|Portsmouth Museum Services}}{{sfn|Morison|1962|p=67}} Флотът е разделен на Западен военноморски отряд (под адмирал [[Алан Кърк]]), който има за цел да подпомага американските сектори, и Източен военноморски отряд (под адмирал [[Филип Виан]]) за поддръжка на британските и канадския сектор.{{sfn|Churchill|1951|p=594}}{{sfn|Goldstein|Dillon|Wenger|1994|p=6}} Флотът разполага с 5 линейни кораба, 20 крайцера, 65 разрушителя и 2 монитора.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=30}} Немските кораби в района по време на десанта включват 3 торпедни лодки, 29 ударни кратера, 36 миночистача и патрулни лодки.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=205}} Немците разполагат и с няколко подводници и са минирали повечето подходи към Нормандия.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=31}}
 
=== Морска битка ===
Успехът на десанта по море зависи от установяването на здрава опора, от която да се разшири бреговия плацдарм и да позволи натрупването на запасена войска, способна да продължи към вътрешността. Десантните войски са особено уязвими към силните немски контранастъпления преди пристигането на достатъчно съюзнически сили на бреговия плацдарм. За да се забави или елиминира способността на немците да организират и предприемат контраатаки през този критичен период, се използват [[въздушнодесантни войски]] за превземане на ключови цели – мостове, кръстопътища, хълмове. Тези парашутни десанти на известно разстояние зад плажовете имат за цел и да облекчат излизането на силите на морския десант, а в някои случаи и да неутрализират немските брегови батареи.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=114}}{{sfn|Wilmot|1997|p=175}}
 
Американските 82-ра и 101-ва парашутни дивизии са назначени за целите на запад от плажа Юта, където трябва да поемат контрола над тесни пътища през терен, който нарочно е наводнен от германците. Докладите от съюзническото разузнаване от средата на месец май споменават пристигането на немската [[91-ва пехотна дивизия (Вермахт)|91-ва пехотна дивизия]], което означава, че планирани места за спускане трябва да се изместят на изток и на юг.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=125, 128 – 129}} Британската 6-таа парашутна дивизия на източния фланг трябва да превземе невредими мостовете над Канския канал и река Орн, да разрушат пет моста над река Див на 10 km източно и да унищожат Мервилската артилерийска батарея, гледаща към плажа Суорд.{{sfn|Wilmot|1997|p=234}} Парашутисти на [[сражаваща се Франция]] са назначени на задачи в Бретан от 5 юни до август.{{sfn|Corta|1952|p=159}}{{sfn|Corta|1997|pp=65 – 78}}
 
Първите американски парашутисти са спуснати малко след полунощ. След кацането на земята те се консолидират в малки групи. Широкото разпръсване на тези групи обърква немците. Германската [[7-ма армия (Вермахт)|7-маа армия]] е осведомена относно парашутния десант към 1:20 часа, но фелдмаршал [[Герд фон Рундщет]] първоначално не вярва, че настъпва голямо нахлуване. Унищожаването на немските радарни инсталации в Нормандия през седмицата преди десанта кара немците да засекат наближаващия десантен флот едва към 2:00 часа.{{sfn|Wilmot|1997|p=246 – 247}}
 
== Плажни десанти ==
[[Файл:Map of the D-Day landings.svg|мини|Карта на плажовете и настъплението.]]
 
=== Танкове ===
 
=== Плаж Юта ===
Плажът Юта попада в район, отбраняван от два батальона на 919-тии гренадирски полк.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=130}} Части от американския 8-мии пехотен полк от 4-та пехотна дивизия са първите, озовали се на плажа в 6:30 часа. Десантните им съдове са изтласкани на юг от силно течение и войниците се озовава на около 1,8 km от предназначеното им място за десант. Това място се оказва по-добро, тъй като наблизо има само едно укрепление, вместо две, а бомбардировачите на 9-таа бомбардировъчна дивизия вече са нанесли значителни щети по защитата му, след като са пуснали бомбите си от по-ниска височина от предвидената. Освен това, силното течение е избутало на брега много от подводните препятствия. Помощник-командирът на 4-та пехотна дивизия, бригаден генерал [[Теодор Рузвелт-младши]], който е и първият старши офицер на брега, взема решението „да започне войната именно оттук“ и нарежда следващите десанти да се пренасочат към местоположението му.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=131, 160 – 161}}{{sfn|Whitmarsh|2009|pp=50 – 51}}
 
Първоначалните нападателни батальони са бързо последвани от 28 танка Duplex Drive и няколко вълни от инженери и екипи за разрушаване, които трябва да премахнат препятствията на плажа и да изчистят района непосредствено отвъд плажа от препятствия и мини. Направени са пролуки в морската стена, за да могат по-бързо да се придвижват войските и танковете. Бойните групи започват да излизат от плажа към 9:00 часа, докато части на пехотата нагазват през наводнените поля, вместо да минават по един единствен път. През деня те се сражават с елементи на 919-тии гренадирски полк, които са снабдени с противотанкови оръдия и пушки. Основното укрепление в района и друго на 1,2 km на юг са неутрализирани към пладне.{{sfn|Ford|Zaloga|2009|pp=158 – 159, 164}} 4-та пехотна дивизия не изпълнява всичките си цели за деня на плажа Юта, отчасти защото те пристигат твърде на юг, но пък успяват да пристигнат 21  000 души, които понасят само 197 жертви.{{sfn|Whitmarsh|2009|p=51}}{{sfn|Ford|Zaloga|2009|p=165}}
 
=== Пуент дю Ок ===
[[Файл:Rangers-pointe-du-hoc.jpg|мини|Американски рейнджъри изкачват склона на Пуент дю Ок.]]
 
[[Пуент дю Ок]], представляващ издаден стръмен бряг между плажовете Юта и Омаха, става цел на двеста души от 2-ти рейнджърски батальон под командването на подполковник Джеймс Ръдър. Задачата е да се изкачат 30-метровите скали с куки, въжета и стълби, за да се унищожи бреговата оръдейна батарея, която се намира отгоре. Скалите се отбраняват от немската 352-ра пехотна дивизия и френски колаборационисти.{{sfn|Beevor|2009|p=102}} Съюзнически разрушители предоставят прикриващ огън. След като изкачват скалите, рейнджърите откриват, че оръдията вече са били изтеглени назад. Те откриват оръдията незащитавани, но в бойна готовност в овощна градина на около 550 m южно и ги неутрализират с експлозиви.{{sfn|Beevor|2009|p=102}}