Обсада на Плевен: Разлика между версии

{{Основна|Битка при Долна Митрополия}}

[[Файл:Карта на боя за Плевен.jpg|мини|300px|Карта от 10 декември 1877 г. на пробива на Осман паша при Долна Митрополия]]

 

 

Турците развиват настъплението си в посока с. [[Долна Митрополия]] към центъра на 9-ти Сибирски гренадирски полк. Те развяват огромно зелено знаме, символ на пророка, което означава, че няма да отстъпят. За прикритие използват впрегатни животни, но скоро са или убити или се разбягват от оръдейната стрелба. Първоначално турското настъпление е добре организирано. Отпред върви гъста верига от стрелци, зад тях втора верига и отзад поддръжка и резерви. Най-отзад се движи артилерията, а по фланговете има малки групи от конници. Руските стрелци изчакват турците да се приближат на 200 метра и дават над 10 залпа. 9 фунтовите им батареи буквално повалят турските вериги. Постепенно настъпващите табори се смесват толкова, че [[албанци]] с бели шапчици се бутат със [[сирийци]], а [[редиф]]ите вървят до [[башибозук]]а. Турските загуби в този момент са огромни, но тази нестройна маса от възбудени и високо ревещи хора продължава да върви през дъжда от куршуми. В 7:30 часа турците успяват да се приближат до центъра на Сибирския полк. Натискът им е убийствен – 16 табура (батальона) атакуват 1 полк, като зад тях идват нови 8 табура. Започва ръкопашен бой вътре в траншеите. 7 роти на Сибирци са отбити от траншеите си. 2-ра батарея (при укрепление №3), командвана от капитан Иванов, е превзета. По-голяма част от състава на батареята е избит, но оцелелите войници изтеглят 2 оръдия, а на останалите 6 взимат затворите. Шестте оръдия са пленени, а командирът е ранен. 3-та батарея (при укрепление №4), след като е заплашена от обкръжаване, се държи още известно време с картечен огън. Скоро и тя отстъпва, като са изтеглени 6 оръдия, а останалите 2, на които конете са убити, са изоставени. Така до 8:30 часа предната линия на отбраната е пробита, а руските загуби са големи – особено при 2-ра батарея, 5 рота и стрелковите роти. Ранени почти няма. Който падне, е бил убиван от турците с щикове и приклади. От някои роти остават в строя едва към 15-на души, а почти целият им офицерски състав е убит. Оцелелите сибирци се оттеглят към втората отбранителна линия между „Копана могила“, „Левия люнет“ и Астраханския редут.