Формална логика: Разлика между версии

Последните наименования имат, разбира се, своето основание, но съдържат и недостатъци. Въведени във вихъра на въодушевлението от ефективността на новите системи на логиката, и то на фона на „стерилността“ на старата логика, те създават впечатление за наличие на принципна граница между „предметната“ област на съвременните и тази на традиционните логически изследвания. Ето защо на едно второ поколение „математически логици“ (Шолц, Лукашевич, Бохенски<ref>Bocheński, (срвJ. особеноM.: [2])''Formale Logik''. Freiburg / München, 1956 (⁵1996).</ref> се налага на свой ред да доказва, че създадената от [[Аристотел]] и развивана в традицията логика също следва да се разглежда като една – макар и по-ранна – форма на формалната логика. Освен това, като изтъкват една или друга методологическа особеност на съвременните логически изследвания, тези наименования не се отнасят непосредствено към тематиката на логиката. С оглед на тези съображения изглежда по-целесъобразно с двойката „модерна“ и „традиционна“ логика да се обозначават двете основни развити до днес форми на формалната логика, които, разбира се, се различават по своята обхватност, прецизност и философско основополагане, но чрез които се изследва по същество един и същ предмет, а именно формално-валидното заключаване. Погледнато от тази гледна точка, традиционната логика кулминира в изследванията на силогистиката, а модерната логика е онази концепция за заключаването, която след Фреге се развива с помощта на двете базисни логически теории: пропозиционалната и предикатната логика (срв. [1]<ref>Полименов, сТ.: 50„Същинската разлика между традиционната и модерната логика“, белв: сп. 1''Философия'' 3 (2007), с. 50 – 58</ref>

В този смисъл „''модерната математическа или символна логика е съвременната форма на създадената от Аристотел формална логика''“.<ref>Kutschera, (срвF. [3]v. / Breitkopf, сA.: 15''Einführung in die moderne Logik''. Freiburg / München, 1971 (⁶1992).</ref> Тъй като бурното развитие на формалната логика от последните 130 години до голяма степен компрометира схващането на Новото време за завършеността на логиката и опитите (на Кант и Хегел) за нейно разширение по посока на теоретико-познавателни въпроси, не е лишено от основание схващането на повечето съвременни логици, че „формална логика“ означава същото като простото „логика“ – т.е. че редом с „формалната“ логика няма една втора „трансцендентална“ или „спекулативна“ логика (ето защо относно предмета на формалната логика срв. тук статията „[[логика]]“.) При това съвременно схващане самото говорене за „формална“ логика, на свой ред, би имало смисъл само тогава, когато с него ''логиката'' в по-тесен смисъл – като теория, чийто предмет е формално-валидното заключаване, – се различава от ''философията на логиката'' като анализ на – лежащите в основата на тази теория – базисни логически категории (в смисъла на металогическа рефлексия върху понятията, с които самата логическа теория описва своите предмети, напр. понятията: изречение, предикат, сингуларен термин, истина, значение, референция, функция, понятие, предмет и др.). В този случай в традицията на [[Бъртранд Ръсел]] се говори за „философска логика“ (други термини са „логическа пропедевтика“ (Паул Лоренцен), „теория за значението“ или „философия на мисълта“ (Майкъл Дамет) и др.).

Бел.: От съвременна гледна точка самото традиционно говорене за „формална“ логика (включително и Кантовото) е най-малкото дотолкова по-скоро интуитивно, отколкото строго дефинирано<ref>Scholz, (срвH.: [4],''Abriß сder Geschichte der Logik''. 3Freiburg / München, 1931 (²1959).</ref>, доколкото понятието за ''логическа форма'' получава ясен смисъл едва в изследванията на модерната символна логика, а именно чрез приложението на т.нар. метод за „формализация“ (който се състои, най-общо казано, в един ''метод за заместване'' на изрази с определено значение в изреченията, въвеждането на ''променливи'' и употребата на специални ''символи'' за получаващите се при този анализ логически константи).