Никополис ад Иструм: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на Grantscharoff (б.), към версия на Zhoxy
Етикет: Отмяна
ред., изт.
Ред 3:
| изглед-описание = Централната част на града
| карта = България Област Велико Търново
| име оригинал = {{Lang-grc|Νικόπολις ἡ πρὸς Ἴστρον}}
| гео-ширина = 43.2172
| гео-дължина = 25.6111
Line 16 ⟶ 17:
[[Файл:Nicopolis ad Istrum - pipe.jpg|мини|250п|Cloaka maxima (Главен отходен канал на града)]]
 
'''Никополис ад Иструм''' ({{Lang|grc|Νικόπολις ἡ πρὸς Ἴστρον}}, {{Lang|la|Nicopolis ad Istrum, Nicopolis ad Iatrum}}, „Град на победата при [[Истер]] (Дунав)“<ref>[https://trud.bg/разбулват-тайните-на-българския-помп/ Статия във в-к „Труд“]</ref><ref>[https://tarnovo.info/nikopolis-ad-istrum/ Археологически резерват „Античен град Никополис ад Иструм“]</ref>) е античен римски град, разположен на 18 km северно от [[Велико Търново]] по пътя за [[Русе]] и 3 km югоизточно от [[Никюп]]. Руините му са достъпни за посещение от ранна пролет до късна есен. Античният град се намира на левия бряг на река [[Росица (река)|Росица]] веднага в ляво след моста на пътя [[Велико Търново]] – [[Русе]]. Никополис ад Иструм се проучва от археолозите още от 1900 г. Основан е през 102 г. от [[император]] [[Траян]] в чест на римската победа над [[даки]]те. Градът е разположен в централната [[Дунавска равнина]]. В топографско отношение се състои от две части. По-голяма е северната укрепена част, а югоизточната укрепена част е значително по-малка. Общата площ е 21,55 ха. Никополис ад Иструм и околността представлявали най-вече занаятчийски, животновъден и земеделски район, в който имало множество богати села (vici), имения (villae), имения (saltus) и тържища (emporia). Градът се е намирал на важния провинциален път от [[Одесос]] – [[Марцианопол]] – за [[Мелта]] и вероятно към [[Монтана]].
 
== Градска уредба, етнически състав, бит и религия ==
Line 25 ⟶ 26:
Етническият състав на населението бил пъстър. Многобройни са лицата с латински имена, но доста от тях са с тракийски произход. Значителен е броят на тези с гръцки произход. В района имало и заселени римски и тракийски ветерани. Населението от Черноморието и от вътрешността на провинция Тракия било разделено на [[Фила (Атика)|фили]]. В Никополис ад Иструм са засвидетелствани следните фили: Apollonias, Athenias, Capitoline, Arthemisias. От намерените надписи разбираме и за някои от професиите, упражнявани в града и неговата територия: каменоделци, дърводелци, тепавичари, обущари, строител, един ветеринарен лекар, лице със съдийски пълномощия, диригент на императорския хор и т.н. Северно от крепостната стена на града, както и край [[Бяла черква]], [[Павликени]] ([[Античен керамичен център край Павликени]]) и селата [[Бутово]] и [[Хотница]] са разкрити центрове за керамично производство, задоволяващи нуждите на населението и за експорт. Край [[Хотница]] действала и [[каменоломна]], от която се добивал ценен материал за строителство. Градът е сякъл и свои собствени бронзови [[монета|монети]], върху които са изобразени божества, крепостни стени, обществени и религиозни сгради. За развлечение на населението тук са се провеждали [[гладиатор]]ски борби и лов на диви животни.
 
Никополис ад Иструм бил [[епископ]]ско седалище. Градът е бил планиран по т. нар. [[Хиподамова система]] (улиците се пресичат под прав ъгъл и имат посоките на света). Днес може да се види как са изглеждали античните улици с настилка от огромни каменни блокове, тротоарите, централната улична канализация с ревизионни шахти в настилката и др. елементи на античното градоустройство. Разкрити са останките на одеона (малък театър за камерни спектакли); централният градски площад ([[агора]]) с останки от околовръстна [[колонада]]; сградите около площадното пространство; [[булевтерион]]а (градски съвет); една улична латрина (WC); части от голяма обществена баня ([[терми]]), две от портите на укрепителната система и др. части от архитектурата и градоустройството на Никополис ад Иструм. На 200 мm западно от града са останките на водния резервоар-колектор.
[[Файл:Никополис_2010_.jpg|мини|водния резервоар, 2010 г.]]
 
Line 36 ⟶ 37:
 
== Градски площад (агора) ==
Комплексът на агората се състои от две свързани части – източна и западна. Източната включва площада под открито небе (area). Върху ареата имало варовикови постаменти за бронзови статуи, а от четирите си страни била заобиколена от колонада в йонийски стил. Зад колонадата в южната и източната част се намирали магазините. Нивото на комплекса на градския площад било по-високо от това на уличната мрежа, поради което там се ходело само пеша. В севрозападнатасеверозападната част на площада се намирала сграда, за която се предполага, че е изпълнявала функциите на градски съвет – булевтерион. В югозападната част е разположен малък [[театър]] ([[одеон]]), събиращ до 400 души. Той бил с правоъгълна форма, като зрителната зала била разделена на радиални сектори, а каменен парапет разделял зрителите от [[орхестра]]та и [[сцена]]та. Пространството под зрителната зала било заето от 11 магазина.
 
== Сгради извън агората ==
Line 44 ⟶ 45:
Разнородният етнически и социален състав на жителите на Никополис ад Иструм е причина за многообразие в погребалните обреди. Покойниците са били кремирани, полагани в „плоски“ гробове или в [[саркофаг]]. Фамилните [[гробница|гробници]] на заможни граждани са били богато украсявани с колонади, [[екседра|екседри]], [[фронтон]]и и статуи. Върху някои от надгробните съоръжения са били издигнати [[могила|могили]].
 
В Никополис Ад Иструм (което в превод значи „Град на победата при [[Дунав]]“) е намерена и статуя на [[Асклепий]]. Общо в света има 5 скулптури на лечителя. Преди повече от 20 години иманяри я изнасят от града и се опитват да я продадат, но са хванати по време на извършване на сделката и в момента скулптурата е изложена в Историческия музей във [[Велико Търново]].
 
Въз основа на събраните костни останки в рамките на Българо-британската археологическа експедиция „Никополис ад Иструм 86 – 89“ от палеоорнитолога проф. Златозар Боев са установени 55 вида птици, сред които и такива, които днес са изчезнали от българската природа – [[брадат лешояд]] (''Gypaetus barbatus''), [[голяма дропла]] (''Otis tarda''), [[стрепет]] (''Tetrax tetrax''), както и птици, които отдавна не се срещат в района или неговите околности – [[сокерица]] (''Nucifraga caryocatactes''), [[жълтоклюна гарга]] (''Pyrrhocorax graculus''), [[колхидски фазан]] (''Phasianus colchicus'') и [[бял ангъч]] (''Tadorna tadorna''). От домашните птици за първи път в България е установен [[индийски паун]] (''Pavo cristatus'' f. ''domestica'').