Плотин: Разлика между версии

}}

 

 

Плотин доразвива учението на [[Платон]] в сложна духовна [[космология]], която включва три субстанции: уникалност, интелигентност и [[душа]]. Цялото съществуване на човека, според Плотин, е резултат от взаимодействието на тези три субстанции. В своята философска система Плотин издига интелектуалното разсъждение до продуктивен принцип — чрез [[разсъждение]]то всичко, което съществува, се обединява в единна, всепроникваща реалност. В този смисъл Плотин не е строго [[пантеизъм|пантеистичен]], макар системата му да не допуска идеята ''„creatio ex nihilo“'' (сътворение от нищото). Освен тази космология, Плотин разработва и уникална теория за [[възприятие]]то чрез [[сетиво|сетивата]] и за [[познание]]то, базирана на идеята, че [[съзнание]]то играе важна роля при оформянето и подреждането на обектите, които възприемаме, тоест че съзнанието е активен участник, а не само пасивен регистратор на данните, получавани от сетивата. Заради тази теория Плотин може да се счита и за предшественик на [[феноменализъм|феноменализма]] на [[Едмунд Хусерл]]. Обаче доктрината на Плотин, че душата е съставена от две части — висша и нисша, при което висшата е неизменна и божествена и даряваща живот на нисшата, а нисшата — седалище на личността (и оттам — хранителница на страсти и пороци), довежда до пренебрегване [[етика]]та на индивидуалното човешко същество в полза на една [[мистика|мистична]] и [[езотерика|езотерична]] доктрина за възвишаване на душата до обединяването ѝ с нейната висша част.