Поликарбонат: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Допълване на информация за производството на поликарбонат. |
||
Ред 74:
* [[Показател на пречупване]] 1,585 ± 0,001
* Способност да пропуска [[светлина]]та – около 90 % ± 1 %
== Производство ==
Основният поликарбонатен материал се произвежда чрез реакция на бисфенол А (BPA) и [[фосген]] COCl2 . Цялостната реакция може да бъде написана както следва:
<br />
[[Файл:Polycarbonatsynthese.svg|link=https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Polycarbonatsynthese.svg|alt=Поликарбонатен синтез|мини]]
Първата стъпка на синтеза включва третиране на бисфенол А с натриев [[хидроксид]] , което deprotonates на хидроксилните групи на бисфенол А.
(HOC <sub>6</sub> Н <sub>4</sub> ) <sub>2</sub> СМез <sub>2</sub> + 2 NaOH → Na <sub>2</sub> (OC <sub>6</sub> Н <sub>4</sub> ) <sub>2</sub> СМез <sub>2</sub> + 2 H <sub>2</sub> O
На дифеноксид (Na <sub>2</sub> (OC <sub>6</sub> Н <sub>4</sub> ) <sub>2</sub> СМез <sub>2</sub> ) реагира с [[фосген]] до получаване на хлороформат , който впоследствие е атакуван от друг феноксид. Нетната реакция от дифеноксида е:
: Na <sub>2</sub> (OC <sub>6</sub> H <sub>4</sub> ) <sub>2</sub> CMe <sub>2</sub> + COCl <sub>2</sub> → 1 / n [OC (OC <sub>6</sub> H <sub>4</sub> ) <sub>2</sub> CMe <sub>2</sub> ] <sub>n</sub> + 2 NaCl
По този начин годишно се произвежда приблизително един милиард килограма поликарбонат. Много други диоли са тествани вместо бисфенол А (например, 1,1-бис (4-хидроксифенил) [[циклохексан]] и дихидроксибензофенон ). Циклохексанът се използва като комономер за подтискане на тенденцията на кристализация на продукт, получен от ВРА. Тетрабромбисфенол А се използва за повишаване на огнеустойчивостта. Тетраметилциклобутандиол е разработен като заместител на BPA.
Алтернативен начин за производство на поликарбонатите включва трансстерификация от ВРА и дифенил [[карбонат]] :
: (HOC <sub>6</sub> Н <sub>4</sub> ) <sub>2</sub> СМез <sub>2</sub> + (С <sub>6</sub> Н <sub>5</sub> O) <sub>2</sub> CO → 1 / п [ОС (О <sub>6</sub> Н <sub>4</sub> ) <sub>2</sub> СМез <sub>2</sub> ] <sub>п</sub> + 2 ° С <sub>6</sub> Н <sub>5</sub> ОН
Дифенил карбонатът се получава частично от [[Въглероден оксид|въглероден монооксид]] , като този начин е по-нов от метода на с [[Фосген|фосгена]].
== Източници ==
<references />
* Volker Serini "Поликарбонати" в енциклопедията на промишлената химия на Улман, Wiley-VCH, Weinheim, 2000. doi : [https://onlinelibrary.wiley.com/doi/abs/10.1002/14356007.a21_207 10.1002 / 14356007].a21_207
* Bosch, Xavier (2001-06-27). [https://www.nature.com/news/2001/010628/full/news010628-11.html „Fungus eats CD“. Nature News.].
* [http://apps.sepa.org.uk/spripa/Pages/SubstanceInformation.aspx?pid=81 „Pollutant Fact Sheet“]
| |||