Странджа (природен парк): Разлика между версии

Специфичният [[климат]] на Странджа е причина растителността да притежава особености, които я отличават от европейските растителни формации и я доближават до [[понтийско-евксинската флора]] на [[Кавказ]]. В Странджа са най-западните останки от тази [[флора]], на границата на средиземноморската и средноевропейската растителност. Флората на Странджа е сложен конгломерат от различни по произход, биологични особености и степен на еволюция растителни видове с висока природозащитна стойност. Средиземноморското и най-вече кавказкото присъствие придават екзотичен характер на горите в Странджа, които са основно дъбови и източнобукови и покриват около 80% от [[парк]]овата територия. Голяма част от тях са [[век]]овни, естествени, със запазен първоначален състав и разнообразие. Общият брой на растителните видове в Странджа е около 1665 [[вид]]а – над 47% от видовете висши растения в [[България]]. Евксинските видове придават на странджанската флора уникалност в европейски контекст. Балкански, евро-азиатски, средноевропейски, понтийско-централноазиатски и други флорни елементи допълват полагащото се място на Странджа при нейното кръстопътно географско положение флористично разнообразие. [[ендемит|Ендемичните]] видове са 56, от които 6 локални ендемити – срещат се само в Странджа или по западното [[Черноморско крайбрежие]]. [[Терциер]]ните реликти са 63, от които 5 не се срещат никъде другаде в Европа. Застрашени в световен план са 3, в Европа – 10, а други 113 вида са записани в [[Червена книга на България]]. Сред най-интересните видове са: ''Rhododendron ponticum'' – [[странджанска зеленика]]; ''Vaccinium arctostaphylos'' – [[Кавказка боровинка|странджанска боровинка]]; ''Taxus baccata'' – [[тис]]; ''Sideritis syriaca'' – [[кримски чай]]; ''Erica arborea'' – [[пирен]]; ''Anthemis jordanivii'' – [[Йорданово подрумиче]]; ''Scilla bythynica'' – [[битински синчец]]; ''Quercus hartwissiana'' – [[странджански дъб]]; ''Mespilus germanica'' – [[мушмула]]; ''Calluna vulgaris'' – [[калуна]]; ''Fagus orientalis'' – източен [[бук]]; ''Saponaria stranjensis'' – странджанско сапунче; ''Cistus salvifolius'' – [[тамянка]]; ''Daphne pontica'' – странджанско бясно дърво; ''Pyracantha coccinea'' – червена пираканта и др. Разнообразието на растителността е удивително – досега са установени 119 естествени и полуестествени хабитати, което поставя парка вероятно на първо място в Европа.<gallery>

* [[СредокаСилкосия]] – 607396,85 хектара – разположен в землищетоблизост надо [[МалкоКости|с. ТърновоКости]]. иТова селое първият резерват в България, обявен през 1931<ref>[[Стоилово]http://eea.government.bg/zpo/area.jsp?areaId=1&categoryId=1 eea.government.bg]</ref> г.

* [[Тисовица (резерват)|ТисовицаУзунбоджак]] – 7492581,35 хектара – разположен в землищетоблизост надо село БългариСливарово