Разлика между версии на „Син език“

м
отстъп; козметични промени
({{lang-la,en}} => {{lang|la,en}})
м (отстъп; козметични промени)
| species-bg = ''' Вирус на <br />синия език'''
}}
'''Син език''' ({{lang|la|Febris catarrhalis ovium}},; {{lang|en|Bluetongue disease}}) или '''Заразна катарална треска по овцете''', е неконтагиозно [[вирус]]но [[заболяване]] по [[Домашни животни|домашните]] и дивите [[преживни]] животни. Като типичен [[Арбовируси|арбовирус]] причинителят се разпространява посредством [[вектор (биология)|вектори]] мокреци от род ''[[Culicoides]]''. От син език най-често боледуват [[овце]] и се характеризира с висока заболеваемост сред тях. Наблюдават се ерозии и улцерации по [[уста|устната]] [[лигавица]]. Характерни признаци са и задух и куцота. При някои от [[щам]]овете смъртността при овцете може да достигне до 70%. Преди 1998 г. това заболяване е докладвано много рядко в [[Европа]] и е приемано за тропическа болест характерна за [[Африка|Африканския континент]].
 
== Исторически сведения за заболяването ==
Дълги години заболяването е приемано за типична само за [[Африка|Африка,]] т.нар. екзотична или тропическа болест. Първият потвърден случай на син език извън Африка е в огнище на остров [[Кипър]] през 1943 г. Съществуват съмнения, че то се е появило на острова още през 1924 г. С течение на времето то бавно обхваща нови територии и така през 1949 г. е регистрирано в [[Израел]], 1959 г. в [[Пакистан]], а през 1963 г. в [[Индия]]. През 1952 г. са регистрирани първите случаи на болни овце в [[Калифорния]]. Първите случаи в Европа са регистрирани през 1956 г. в [[Португалия]] и [[Испания]].<ref>Bluetongue, Philip Mellor, Matthew Baylis, Peter Martens, ISBN 9780123693686</ref>
 
[[FileФайл:Map of molecular epidemiology of bluetongue virus in Europe.gif|мини|Ход на разпространение на серотиповете на вируса на синия език в Европа (след 1998 г.)]]
В [[България]] заболяването се проявява за първи път на 6 юли 1999 г. в [[област Бургас]] и до края на август обхваща 85 селища в четири области в югоизточната част на страната (Бургаска, [[Ямболска област|Ямболска]], [[Хасковска област|Хасковска]] и [[Кърджалийска област|Кърджалийска]]). Унищожени са 667 животни. Никога до този момент заболяването не е било установявано северно от 42-ия [[паралел]]. Същата година започва изпълнението на програма за надзор на синия език. Тя включва вземането на проби от сентинелни животни отглеждани в зона 20&nbsp;-&nbsp;30&nbsp;km до южната граница на България. В края на септември 2001 г. заболяването е констатирано при добитък отглеждан в селища в близост до границата със [[Северна Македония]] и [[Сърбия]]. Констатиран е [[серотип]] 9 на вируса на синия език. Този серотип е констатиран и при първото огнище. Същата година са ликвидирани 22 броя овце показали клиника на заболяването. През 2006 г. при редовни изследвания в селище от Бургаска област съгласно програмата за надзор са установени реагенти. Това са сентинелни животни, които не демонстрират клинична изява.<ref>[http://nvms.government.bg/files/BT%20programa%202010%20bg.pdf МЗХ, Програма за надзор на заболяването син език по преживните животни за 2010 г.]</ref>
 
 
== Клинични признаци ==
[[FileФайл:FCO-brebis.jpg|мини|Носни изтечения и оток в междучелюстното пространство при овца]]
[[FileФайл:FCO - bovin - sérotype 1.jpg|мини|Разязвяване по носното огледало при говедо]]
[[Инкубационен период|Инкубационният период]] при овцете продължава 5&nbsp;-&nbsp;10 дни. При говедата след 4-ия ден започва с [[виремия]] и безсимптомно протичане. Обикновено няколко седмици след преболедуване животните, особено говедата продължават да бъдат [[Източник на зараза|източник на инфекцията]].<ref>[http://www.nvms.government.bg/files/Operation%20manuel%20BT%20BG.pdf НВМС, Пррактическо ръководство за борба със заболяването син език по преживните животни за 2010 г.]</ref> Голяма част от заразените животни не проявяват клинични признаци. Основно при овцете се наблюдават усложнение на болестта от други вторични заболявания.
 
 
=== Патологоанатомични изменения ===
[[Патогномичен признак]] за заболяването е, че след разрязване на белодробната [[артерия]] се наблюдава характерен кръвоизлив в основата &#768;ѝи.
 
При овцете лицето и ушите често са отекли. В ноздрите се наблюдава засъхнал ексудат. Наблюдават се точковидни кръвоизливи, язви и ерозии в устната кухина, особено по езика и венцител. [[Трахея]]та е запушена с течности и пяна, които могат да бъдат открити и в гръдната кухина. В [[Предстомашие|предстомашията]] и особено [[Книжка (орган)|книжката]] също се наблюдават ерозии и малки кръвоизливи. По [[сърце]]то се наблюдават точковидни кръвоизливи и [[некроза]].