Ангеларий Охридски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
AlliumCepa (беседа | приноси)
м Fixed typo
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android
AlliumCepa (беседа | приноси)
м Fixed typo
Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение Редакция чрез приложение за Android
Ред 30:
Първият средновековен автор, който изобщо споменава Ангеларий, е [[Теофилакт Охридски]] през втората половина на XI век в своята най-популярна днес творба - [[Жития на Климент Охридски|Пространното житие на Климент Охридски]]. Ето какво пише архиепископът:
 
"...''те'' (Константин-Кирил Философ и Методий) ''открили славянската азбука, превели боговдъхновителните Писания от елински език на български и се постарали да предадат божествените знания на по-способните си ученици. Сред тях избраните и "корифеите на хора" били Горазд, Климент, Наум, Ангеларий и Сава...'' (След като били прогонени от [[Велика Моравия]]) ''Климент заедно с Наум и Ангеларий, като поели по пътя... стигнали до Белград, най-прочут от дунавските градове, те се явили при боритаркана, който тогава го пазел, и понеже той искал да узнае, му разказали всичко за себе си. Като научил това, той разбрал, че тези хора са велики и близки до Бога и решил, че трябва да изпрати чужденците при владетеля на България Борис, чийто подстратег бил, понеже знаел, че отдавна жадува за такива хора... Като пристиганли при Борис и били посрещнати с почит и както подобава на уважавани във всяко отношение и достопочтени хора, помолили ги да разкажат за себе си. Те описали всичко от начало докрай, като не пропуснали нищо. Като чул това, владетелят горещо благодарил на бога, че изпратил такива свои служители за благодетели на България и че го дарил с такива учители и строители на вярата – не случайни хора, а изповедници и мъченици. Като им дал одежди, подходящи за свещеници, и ги приел с всевъзможни почести, той наредил да им де дадат жилища, определинопределени за първите му приятели. Той задоволил техните нужди с голяма разточителност... Него пък самия го обхванало силно желание всекидневно да беседва с тях и да научава от тях стари истории и жития на светци и да чете чрез техните уста Писанията... Затова един българин, на име Есхач, по чин сампсис, като дошъл при княза, помоли да приеме в дома си преподобния Наум и пресветия Климент. А той, понеже просителят му бил драг, с готовност се съгласил... От пребиваването на Ангеларий се осветил и домът на Чеслав, който помолил да приеме този учител и князът му оказал тази милост. Но Чеслав не можал дълго време да се наслаждава на неговото присъствие между живите, понеже Ангеларий живял при него известно време и не без радост издъхнал в ръцете на светите ангели''."
 
На това място разказът за Ангеларий свършва и Теофилакт Охридски пропуска да опише дори неговото погребение. Не е трудно да се забележи, че той съобщава за ученика на Методий без задължителните за един житиен текст възторжени описания, хиперболи, славословия и [[агиография|агиографски]] похвати, които включват истории с чудеса, извършени от мощите на светеца. Ангеларий просто е една маргинална личност, спътник на истински интересуващия Теофилакт духовник – свети Климент.